И аз съм с двама сина. Баща им беше лекар. Забелвали сме ги постепенно и много внимателно/ кога той, кога аз/,когато бяха съвсем малки. Не са имали проблеми.
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите?- 63
- Публикувана: 9 май 2016, 16:24 ч.
- Последно мнение: 25 май 2016, 21:51 ч.
# 135
11 май 2016, 22:19 ч.
# 136
11 май 2016, 22:28 ч.
Това се опитвам да обясня- не е еднократен напън, а процес, продължаващ до постигане на пълно забелване.
Ако има проблем, да се чака пубертета, че от " ръкоделие" да се реши, е толкова " авангардно", че чак будещо съмнение.
Виж целия пост
И аз съм с двама сина. Баща им беше лекар. Забелвали сме ги постепенно и много внимателно/ кога той, кога аз/,когато бяха съвсем малки. Не са имали проблеми.
Ако има проблем, да се чака пубертета, че от " ръкоделие" да се реши, е толкова " авангардно", че чак будещо съмнение.
# 137
11 май 2016, 22:42 ч.
Боряна, със свекърва ми не си говорим от 9 години, но скоро я оперираха в нашия град. Ами ходи мъжа ми да я види и като я изписаха, отиде да я закара до тях, въпреки че му беше сложно с отпуските. Иначе какво - да я оставим след операция да се прибере с автобус ли? Така че моя съвет е да си гледаш здравето и комфорта и да не се притесняваш ако ти се налага превоз или нещо друго. В крайна сметка това не са капризи, важното е да си здрава, за да са спокойни и децата ти.
Стискам палци операцията да мине леко и бързо да се възстановиш.
Виж целия пост
Сега ми се налага малка операция и ми се ще да не съм сама в това както до сега. Знам,че има таксита и всичко знам.Но...И не е във никаква връзка със женения син очакването ми.Да уточня преди да получа наставления.
Стискам палци операцията да мине леко и бързо да се възстановиш.
# 138
11 май 2016, 22:53 ч.
Боряна, всичко да мине безпроблемно!
А защо пък да не очакваш съпричастност и съдействие от женения ти син?! Не се ли притесняваш и съобразяваш прекалено? Все пак става въпрос за операция, а не за прищявка.
Виж целия пост
А защо пък да не очакваш съпричастност и съдействие от женения ти син?! Не се ли притесняваш и съобразяваш прекалено? Все пак става въпрос за операция, а не за прищявка.
# 139
11 май 2016, 23:10 ч.
Съгласна съм. Като бабата на ММ - от толкова съобразителност и стъпване на пръсти около "децата", сега не я поглеждат. Така е като ги е научила, че всичко се върти около тях и за нищо на света не трябва да им се разваля рахата, че сакън да не им стане нещо ако се погрижат за собствената си майка. Аз пък бих се ядосала много ако майка ми се втурне сама по болниците и би ми станало много неприятно и дори обидно.
Боряна, обади се на синовете си и кажи какво ти предстои. Ако са нормални хора, /а вярвам, че са/, сами ще се притекат и без да ги молиш - както физически, така и финансово.
Виж целия пост
Боряна, всичко да мине безпроблемно!
А защо пък да не очакваш съпричастност и съдействие от женения ти син?! Не се ли притесняваш и съобразяваш прекалено? Все пак става въпрос за операция, а не за прищявка.
А защо пък да не очакваш съпричастност и съдействие от женения ти син?! Не се ли притесняваш и съобразяваш прекалено? Все пак става въпрос за операция, а не за прищявка.
Боряна, обади се на синовете си и кажи какво ти предстои. Ако са нормални хора, /а вярвам, че са/, сами ще се притекат и без да ги молиш - както физически, така и финансово.
# 140
11 май 2016, 23:27 ч.
Боряна, надявам се, че не е сериозно и ти пожелавам да мине бързо и леко. За останалото се присъединявам към момичетата. А и не може да не им кажеш. По такива въпроси се отзовават и при прекъснати контакти, вие сте в добри отношения и не ти разбирам логиката. Нали си наясно, че както ти се притесняваш за тях, така и те за теб?
Виж целия пост
# 141
12 май 2016, 00:25 ч.
Боряна, 
Влизам да чета за свекита, но този път ме изненадвате с разнищването на п*шлета
. Обичам я тази тема 
Виж целия пост
Влизам да чета за свекита, но този път ме изненадвате с разнищването на п*шлета
. Обичам я тази тема
# 142
12 май 2016, 00:34 ч.
Вечната тема - п*шки и имоти 
Виж целия пост
Боряна,
Влизам да чета за свекита, но този път ме изненадвате с разнищването на п*шлета. Обичам я тази тема
Влизам да чета за свекита, но този път ме изненадвате с разнищването на п*шлета
. Обичам я тази тема 
# 144
12 май 2016, 00:47 ч.
Брей ,колко мнения към мен.Лимф е,има предистория и ме е страх за връзка с нея.Малкия ми син е тук ,ходи по свои дела,но се прибира при мен.Проблемите са от друго естество.Сменям хирурга ,че нещо не харесах и започвам от начало.Сигурно ще е юни.Ще се оправят нещата ,но в един момент ми стана гадно като си спомних преди години как ме попитаха след трепанация кога ще дойдат близките ,ами никога.Защото като излезе човек от операция ,близките му бяха там да го поемат.Ами справих се ,мъжа ми бе дни преди това в болница ,но ме изненада точно на изписването ,та се прибрахме заедно. Беше усетил нещата ,та и готвил да ми донесе нещо.А синовете ,един по света,друг на нейде си.Не знаеха даже.Ще мине и това.Говорихме си,ще помогне.Бъзика ме,че се притеснявам ,било леко ,а сякаш ще ми оперират мозъка.Млади хора.
Виж целия пост
# 145
12 май 2016, 09:07 ч.
Боряна, всичко ще бъде наред! Ето, не си сама, сигурна съм че и другия ти син ще бъде до теб.
Виж целия пост
# 146
12 май 2016, 09:18 ч.
И аз официално съм член на групата
Няколко дни преди официално да ми е станала свекърва вече сме на нож и като гледам оправия няма да има. От както забременях само на глупости се наслушах, а бъдещия жених ми скъса нервите с претенциите на маминка: не трябвало да бързаме със сватбата, детето било грешка, той бил млад, нямали пари за сватба, защо нашите щели да плащат, защо никой не се съветвал с нея... веднъж обаче не вдигна телефона да ми се обади и да се разберем на 4 очи иначе обидена и огорчена... Та официално мисля оправия няма да има и вече съм враг номер 1 че им дондуркам синчето като бебе...
Знам какви коментари ще има и знам - изцяло аз съм си виновна, че не съм избирала както трябва
Виж целия пост
Няколко дни преди официално да ми е станала свекърва вече сме на нож и като гледам оправия няма да има. От както забременях само на глупости се наслушах, а бъдещия жених ми скъса нервите с претенциите на маминка: не трябвало да бързаме със сватбата, детето било грешка, той бил млад, нямали пари за сватба, защо нашите щели да плащат, защо никой не се съветвал с нея... веднъж обаче не вдигна телефона да ми се обади и да се разберем на 4 очи иначе обидена и огорчена... Та официално мисля оправия няма да има и вече съм враг номер 1 че им дондуркам синчето като бебе...
Знам какви коментари ще има и знам - изцяло аз съм си виновна, че не съм избирала както трябва
# 147
12 май 2016, 09:25 ч.
Боряна, нека синовете ти знаят за тази операция. Аз много се ядосвам на майка ми, защото няколко пъти се опитва да скрие, че е в София на изследвания, но винаги се случва така, че и трябва нещо и ми звъни.
Виж целия пост
# 148
12 май 2016, 09:57 ч.
Бени, объркала си се. С женихът имаш проблем, не с маминка.
Виж целия пост
# 149
12 май 2016, 09:57 ч.
Боряна, и от мен едно сърдечно пожелание нещата да не са сериозни и всичко да мине без проблем 
И ти си една " кратуна " като мен... Разбирам те напълно. И аз все крия, омаловажавам пред близките, за помощ не моля- сакън. Такава съм си, а реално на никой нищо няма да му стане ако удари едно рамо. Мен така като раждах първия син ме питат " кой ще дойде, кога ще дойдат" - ами никой. Бях казала на нашите ( понеже живеехме в различни градове тогава) да дойдат за изписването чак.А мъжа ми на работа, и него склоних да не се разкарва. Е хубаво, ничий рахат дет' се казва не развали, ама една вода и ядене нямаше кой да ми донесе. С второто дете вече беше различно. И сега ако ми трябва помощ , понякога казвам. Не,че не се случва да мъкна малкото по лекари с мен понякога, но е съвсем друго майка като дойде да го пази за час да си свърша спокойно работата.
Тя темата за храненето и пишките си е неизбежна. Случаи всякакви, мнения всякакви. Без значение кой крив,кой прав, това си е работа на родителите. Свекървата може да пита, няма лошо. Но не и да се налага, да дудне, или още по- лошо , като моята да го заведе на хирург, и то в друг град, докато е на гости на роднини. А и на тая болница там никак не и се носи добра слава
Виж целия пост
И ти си една " кратуна " като мен... Разбирам те напълно. И аз все крия, омаловажавам пред близките, за помощ не моля- сакън. Такава съм си, а реално на никой нищо няма да му стане ако удари едно рамо. Мен така като раждах първия син ме питат " кой ще дойде, кога ще дойдат" - ами никой. Бях казала на нашите ( понеже живеехме в различни градове тогава) да дойдат за изписването чак.А мъжа ми на работа, и него склоних да не се разкарва. Е хубаво, ничий рахат дет' се казва не развали, ама една вода и ядене нямаше кой да ми донесе. С второто дете вече беше различно. И сега ако ми трябва помощ , понякога казвам. Не,че не се случва да мъкна малкото по лекари с мен понякога, но е съвсем друго майка като дойде да го пази за час да си свърша спокойно работата.Тя темата за храненето и пишките си е неизбежна. Случаи всякакви, мнения всякакви. Без значение кой крив,кой прав, това си е работа на родителите. Свекървата може да пита, няма лошо. Но не и да се налага, да дудне, или още по- лошо , като моята да го заведе на хирург, и то в друг град, докато е на гости на роднини. А и на тая болница там никак не и се носи добра слава
Препоръчани теми