Многодетни мами - тема № 66

 Много добре казано!  

Ние се завърнахме от месец и половина морско бягство в Бургас, и ще ни трябва доста време да се пренастроим. Много е досадно да се върнеш вкъщи и да се изправиш лице в лице с нещата, които не си оправил преди заминаване.  Преди отпуската обикновено сме вече толкова изцедени и толкова нямаме търпение да заминем, че нямаме сили за домакински подвизи, та редовно се случва в гардеробите да ни посрещнат неприбрани дебели дрехи, например. (Вакуумиращите пликове за дрехи на ИКЕА са стртахотни, между другото, открих ги наскоро.)

Освен това, докато ни нямаше, вкъщи е върлувал волен тийнейджър, който....как да кажа.....си мисли, че е чистил.  Все пак багажът вече е прибран, кухнята е почистена (беше най-зле). В сряда се връщам на работа, а тепърва трябва да мисля какво трябва да подготвим за първия учебен ден. Да не говорим, че рожденият ден на малката е на 17-ти и още нямам представа къде ще го празнуваме. 

Аз и с трите деца не съм стояла повече от година в майчинство, но те са и с по-голяма разлика. Не са ме натискали да се върна, но просто не можехме да си позволим да остана на минималната заплата след първата година. Трудно си е. Като си спомня какви еквилибристики бяха, докато бяха малки децата, и то при положение, че с гледането ни помагаше една жена в нашия вход.... При нас с мъжа ми проблемът е в това, че графикът ни много често подлежи на промяна - често работим вечер, в почивните дни - също. Ще видим как ще решим прибирането на Галя следобед от занималнята - досега кака й беше само първа смяна, но от тази година ще е в ново училище и ако съвпадат смените й с тези на баткото, ще трябва да измислим някакъв резервен вариант за 4 месеца.

Описвам накратко: Бебето, както и всеки човек спи на фази - в началото по-дълбок и продължителен сън и после сън със сънища, който трае понякога и по 15-30 мин.  Нормално е да се събужда по няколко пъти на нощ и ако е приучено да заспива само. Само че бебетата (и възрастните) асоциират неща със заспиването - кърмене, люлеене, потупване по гръбче и прочие. Като се пробуди и усети, че няма въпросното нещо не може да заспи, ядосва се и  се разсънява съвсем. За това е много важно да се премахнат грешните асоциации и на тяхно място да се дадат нови, които са удобни за всички. На практика това става като се остави в леглото само (след определен ритуал за преди лягане, така че да има някаква нагласа, че отива да спи). В началото е нормално то да протестира (да реве) и ако това е първата му нощ на приучаване родителят отива да го успокоява през определено време, като това време прогресивно се увеличава. Например - оставя се за три минути преди да се успокои, после за пет, после за осем и накрая за десет. После се влиза на всеки десет минути докато накрая заспи. По същия начин се процедира и при събуждане през нощта и при обедния му сън. Това значи една - две безсънни нощи, но не повече. Неочаквано бързо се нагажда към новия начин на спане. Предполагам циклите на плач и успокояване го изтощават по-бързо, от само рев. При нас нещата бяха така: първата вечер заспа на третите десет минути (около 45 мин рев), втората още на осемте минути, а всички останали нощи до сега му трябват 2-3 минути рев (по-скоро протест, защото осъзнава, че го слагам да спи) и е заспал.... А какво ли не сме пробвали преди - и люлеене, и оставане да реве с часове - нищо не е имало ефект, само по-зле ставаше. През нощта се буди обичайно веднъж (пак голям прогрес). Поревава малко и заспива. Ако е след шест сутринта го взимам за кърмене (т..е не се опитвам да го приспя), но с кърменето сякаш пречи на този процес и обмислям изцяло да го спра през нощта и сутринта. Може да не съм открила толплата вода, но за мен това беше почти революционно и след толкова месеци тормоз се чудя как е било възможно всъщност да е толкова лесно.... Книгата се казва Solve your child's sleep problems. Може да се намери из нета. Дава полезна теория по въпроса и решение на специфични проблеми като нощно хранен, отучване от биберон, страх от тъмното и пр....

16.02.17г. за сега. Но ще изпревари със сигурност. 

Sweet kids' mama, и у нас така.
И аз вече ще я уча да спи без "нани". Мислех да е с нов метод, но ще е като при батко й: нанито ще загорчи. Мисля, че най-лесно ще приеме раздялата. Така си го обича това нани, гушка го, гали го, говори му. На 2 г. 3 мес. е.

Ъъъм, не е това моят начин това с "приучаването". Трудно ми е да облека в думи мислите си, но ако ще говорим в книги, в "Защо обичта е важна" обясняват доста за последиците от такива потиснати желания и нужди.

И ние се прибрахме. След чудната ни морска почивка хич не ни се тръгваше от Бургас! Много го обичаме това море, и 2 месеца не ни стигнаха, отсега кроим планове за следващото лято, дай Боже да можем пак!

sweetkids_mama, моят мъж ми се разсърди, че според мен не било подредено като се прибрахме. Ми беше измил старателно пода, ама по стаите беше поразхвърлял. Явно не пипне ли женска ръка, не е същото. Хем на тръгване придвидливо извиках и жената, която ми помага, да е оправено, да няма пране за сгъване и т.н., гардеробите бях пренаредила. Сега като си върнахме багажа, обаче, 3 дни оправяхме, че и ги хванах малко зимнина домати да затворим. Гадното е, че в София ме хвана синузита, настинка ли, вирус ли, мъка. После и мъжа ми се разкиха и заподсмърча. 2 месеца лекувах синусите на морето и тук с прибирането пак синузит. Чудя се дали да не направя една консултация при УНГ.
Най-малкият кипи сега от енергия, хубаво се измаряше на плажа, сега не се спира в къщи! Разхвърля, падна, сцепи си устната. Хубавото е, че втора нощ спи вече спокойно в кошарата си в детската. Тайната се оказа моя носена блуза в леглото до главата му и слаба светлина до леглото (явно като е много тъмно не си вижда бибата и шишето с вода).

Аня, и мен ме нападна синузитът, като се върнахме в София. Ама и в Бургас ми се обостри за известно време, така че явно не е от смяната на климата. Не знам дали си пробвала едни таблетки - Синупрет форте. Изцяло на билкова основа са, на мен много ми помагат.

 

За лекуване на синузит  има един билкар казва се бай Кольо адреса му е Асеновград ул.Чая 6. Прави капки които не дава а слага на място, нямам идея какво съдържат. При самото слагане  изчакваш малко и още на момента синусите се отпушват и започва да изтича гной.При по леки случаи с едно слагане синузита приключва.Някои ходят системно на няколко години да си слагат профилактично. Процедурата е неприятна но облекчава много.

Относно заспиването изчетох подробно това, което Фапуя е описала. Само да кажа, че моето дете така правеше - буквално 45 мин, на следващата вечер 5 минути и после изобщо не реве вече, но съм забелязала, че с това влизане нещата ставаха още по-зле. Та искам да кажа, че зависи от детето. Като не влизам в стаята, тя знае, че нищо повече няма да се случи и спира доста по-бързо да реве, отколкото ако влизам. Малко объркано го описах, дано сте ме разбрали...

Пиша с риск да бъда нападната...2-3 писах и трих...
Относно заспиването и рева от 45 минути...
Дали в книгата е описано какво се случва с психиката на детето, когато заспива с рев, оставено само с празна стая - разтревожено и притеснено?!
Вярно е, че децата са много различни - и трите ми произведения са коренно различни. Големият спи без проблем сам от тригодишна възраст, средния и малката ме търсят. Не ми е проблем да ги погаля и гушкам преди сън. Знам, че след няколко години няма да ме търсят... Наслаждавам се на моментите сега, за нищо не света не бих оставила нито един от тримата да плаче сам в стая преди заспиване, видиш ли, защото трябвало да спи сам/а. 

Все едно аз съм го писала И аз срещам страшен отпор у роднини и познати за методите ми на възпитание, но като теглим чертата, моите деца са по-спокойни, по-уверени и смятам психиката им е по-стабилна. И аз не мога да си представя, а и съпругът ми също, как ще оставим някое от децата ни да пищи и отчаяно да ни търси, а нас да ни няма...Нечовешко ми се струва направо. Но всеки си решава за децата си.
Аз съм била бебе, което не е гушкано, нито кърмено, спяло в отделна стая и ревящо по цял ден и цяла нощ, но майка ми и баща ми са смятали, че така е правилно. После, естествено, имах големи проблеми с увереността, самочувствието, отстояването на правата си, решителността. Сега, вече доста пораснала и помъдряла, работила осъзнато години наред над проблемите от детството си, никога не бих причинила това на своите деца.
И да се похваля, чакаме още едно слънчице, живот и здраве през март догодина Според ранния скрининг е мома. Ще изравним мъжете и жените в семейството Децата много се радват, а на роднините още не сме казали. Отново ще ни обявят за луди, но пък ние се чувстваме на седмото небе, благословени и щастливо очакващи 


Gwen, гледам, че и трите ни деца са 2Х2 набори

mama_galka,
  

Момичета, и аз не съм фен на sleep training, но вече е минало. Fapua и без друго е под стрес. Все пак и тя ина право на почивка. Иначе съм много съгласна с вас.
(За протокола: дожаля ми да я лъжа, че горчи любимото нани. Ще се отбием плавно.)

Мама Галка! Честито! Аз нямам сили за четвърто сега, но си оставям правото да си осиновя детенце след време.

mama_galka, честито и лека бременност до края  
И аз не мога да оставя ревящо дете само да заспива и дори на фона на това, че докато учих последните 4г. родих и отгледах две бебета, а сега цяло лято писах и уча теми за държавен изпит, не ми пречи да легна до дъщеря ми и да я гушкам докато заспи. Още повече, че когато тя беше на 1,5г. имаше странни и страшни преживявания, не искам с някое мое действие/по-скоро бездействие/ да върна тези неприятни моменти. При нас лошото е, че само аз разсъждавам така - ММ смята /на моменти/ , че я глезя, както и малкия, но все пак не съм родила децата си за да ги оставя да плачат и да се мъчат. Гушкам ги, целувам ги, защото както каза Gwen, това няма да е вечно - нали виждам големия, вече не дава да го прегръщам и целувам, тази прекрасна близост е до време.

Отдавна не съм писала, но ви чета редовно.
Не знам кое е правилното, но малкия все още спи с мен, буди се нощем през нощ да ме търси и се гушкаме и се приспиваме, често си поревава нощем, а аз го гушкам и успокоявам. Понякога се чувствам доста уморена и искам да легна и да заспа, но както и Gwen разбирам, че ще дойде момент в който няма да мога така да го гушкам и се наслаждавам на тази възможност сега.
mama_galka, честито   Лека бременност!
Днес видях едно много сладко почти новородено бебче. Така разглеждаше всичко наоколо и беше толкова мъничко. Стана ми малко мъчно, че повече няма да имам бебе. Много бързо порастват.