Многодетни мами - тема № 66

Sweetkids_mama - тук лекарите са безполезни (и скъпи). Бебето, което е американче (и съответно му е поето мед. обслужване от държавата) ходи най-редовно на консултации, които представляват 2 часа чакане и 5 минутен преглед плюс ваксинация. Ако вдигне температура- отговорът го знам - ушна инфекция и антибиотик. Той е изпил повече антибиотик от всички други деца взети заедно. Щяха някакви тръби да му слагат в ушите да не получавал толкова често инфекция . На този етап се отказах да ходя на лекар за всяка температура и от тогава не е боледувал. В България имахме лекар, който идваше на домашни посещения през ден. Следеше прогресът на всяка болест и се е случвало за девет  години да изпише само един антибиотик на едно от децата. Тук мисленето е съвсем друго: бебетата се дават на ясла от дву месечна възраст и всяко отсъствие от работа струва много скъпо за родителя, в този смисъл антибиотикът е най-предпочитан, защото бързо оправя всякакви проблеми. Иначе е факт, че тук другите деца боледуват доста по-рядко отколкото в България и Слава Богу не се е налагало да ходят на лекар. Струва ми се, че инфекциозните заболявания са  по-малко. Може би по-добрата обществена хигиена и масовата употреба на дезинфектанти имат значение все пак.
GI, децата ти са проговорили наистина рано. Аз не помня някое мое да е говорило на по-малко от 2 годинки. Спомням си, че каката като почна градина на три години и три месеца ми обясняваха учителките колко неразвита била речта й за възрастта. Тя като бебе беше преживяла катастрофа и това много ме уплаши тогава. По ред други причини я спрях от градина и като почна първи клас вече нямаше никакви проблеми. Винаги е била сред добрите ученици, а миналата година имаше най-висок успех от класа си тук (при все че още наваксваше с английския).

Само да допълня за училището тук: като цяло се учи толкова малко, че на моменти се отчайвам, но нещо, което беше много полезно е, че ги стимулират да четат много. Мисля, че това беше една от причините големите да наваксат с езика толкова бързо. В училище имат определена цел за прочетени книги и събират точки, което се оценява. След всяка прочетена книга правят компютърен тест (явно всички книги от библиотеката им са въведени в някаква система) и отговарят на въпроси по книгата. На тази база получават точки, които трябва да стигнат определено количество за годината. Освен оценки имат други награди като медали, екскурзии и прочие. С две думи са много мотивирани да четат каквото им хареса, само да четат....

fapua, а как стоят нещата с домашното обучение при вас? Предполагам, че, с всичките ти грижи, сега не ти е до това, но може би имаш някакъв поглед по въпроса.

Ами тук всяко второ дете (преувеличавам малко) е домашно обучавано. Познатите ми многодетни семейства (4+деца) всичките ги обучават вкъщи. Причините са много: голяма религиозност (тук всички са много религиозни и това, което смятах в началото за голям плюс сега ми изглежда точно обратното), липсата на алтернатива на обществените училища (щатът е беден и почти няма частни училища) и дори чисто удобство, че така е по-лесно за семейния режим (детето не се тормози, няма ставане рано, майката така или иначе не ходи на работа и е по-лесно всички да са вкъщи). В някои случаи е и въпрос на демография (например в съседен град съотношението бели - черни е 30-70, но в училище 98% от учениците са черни, ясно е че белите се обучават вкъщи). Противно на очакванията хоумскулърите тук показват средни резултати по-ниски от учениците в училищата (може би точно, защото не си дават много зор) и сега дори се наблюдава тенденция децата, които са били домашно обучавани да се записват обратно на училище. Друго интересно за американското образование е, че държавното (безплатно) училище е обвързано с местоживеенето. Не можеш да избереш на кое училище да пратиш детето си. То отива там, където е зачислено според адресната регистрация. За това и цената на къщите варира в зависимост от рейтинга на училището, в което попада района.
Тръгвайки от България аз бях много надъхана покрай познати там и отчаянието ми от някои аспекти на българската образователна система да си обучавам децата вкъщи (дори бях публикувала две академични статии по въпроса ). Тук обаче по ред причини ги записахме на училище (най-вече заради езика и невъзможността ми да се занимавам активно с тях покрай бебетата). Смятам, че направихме правилният избор. Единствено големият син ми е мъка, че от две години насам избутва (с отличен) почивайки на знанията си от осми клас, с които дойде. По математика решават събиране и изваждане с отрицателно число, а геометрия едва сега почва от нулата. Физика и химия изобщо не учат (може би догодина). Единствено по английски и американска история има някаква добавена стойност. Той пък се набута в училищния банд (оркестър) и хор и там упражнява уменията си на пианист (свири от седем годишен) и сякаш не му прави впечатление, че нищо друго не учи. При момичетата (начално училище) нещата са доста по-добре. Както казах четат много, трупат термини по различни предмети (включително и точни науки) и като цяло имат добър баланс в натоварването (не се преуморяват, но не и нищо да не правят). И двете се класираха за класове за талантливи деца (за целта държаха някакви тестове), където правят проекти по различни теми.

fapua, благодаря! Страхотен отговор. Ако искаш, дай ми линк към академичните ти статии.

Аз скоро научих, че и в България има дечица, които се подготвят по американски програми вкъщи. Не се чувствам достатъчно убедена в собствените си сили, пък и е късно тепърва да се настройвам за домашно обучение. Най-големият е първолак тази година. А с такова внимание избрах училище и госпожа, че поне до четвърти клас съм спокойна.

Все пак искам да науча повече по въпроса. Успокоително е да знам, че имам алтернатива на училищния ужас, който все пак се надявам да ни подмине, де.

mama Barba не се настройвай, че в училище и в България образованието е зле. След като си избрала учител съм сигурна, че поне до пети клас всичко ще е наред. При мен каките ще са четвърти клас сега, малката първи, но от миналата е в училище и съм изключително доволна от всичко досега в училище и от учителите.
Аз лично съм завършила и учила в Пазарджик и  имам страхотни спомени и от класа и от учителите почти през цялото ми обучение там.
Честно казано това което fapua споделя за действителността там би ме отказало категорично лично мене да живея там.
fapua  браво на баткото и каките. Възхищават ти се как се справяш на непознато място с всичко, аз лично не бих могла...

Ай, сега - още една пазарджиийка тук...   

За обучение вкъщи не искам и да си помислям.  Учител съм, но ще ми е в повече. Предпочитам или учител, или майка и домакиня ( + още).

+ 1 

Не мога да правя каквито и да е изводи за образователна система, която не познавам, но това, че четенето на книги е част от учебния процес доста ми допадна. Голямата ми дъщеря (сега ще е 8 клас) чете страшно много книги, постоянно помага в училищната библиотека и участва във всякакви инициативи, свързани с четенето, и въпреки това завърши с петица по литература, нищо че е много добра ученичка.

Aila! Как ни зарадва! Пазарджик, а!? Лошото е, че нещата не са същите като по наше време. Наистина за големия батко съм спокойна, но вече започвам да мисля за малкия, защото имам само две години да уговоря добра учителка и за него. Абе, лъжа, мисля вече и за малката, пък тя още не е тръгнала на ясла, а се притеснявам за началното й образование.

Gwen, и ти ли си даскал? Не съм се занимавала с преподаване от седем години и половина. Липсва ми, но още не съм готова да се върна на работа. Аз ли съм единствената принцеса в темата, която не работи.

mama Barba не мисля, че си единствената, която не работи, а и твоите дечица са още малки.
Аз работя, но на моменти особено зимата,когато и децата са на училище, денят е къс, а вечер трябва да се готви, чисти и помага с уроци ми идва нанагорно.
Мечтая си за 4 часов работен ден, но при нас няма такава опция.
В интерес на истината дори и да не работя бихме се справяли финансово, но заплатата ми не е никак малка за да се откажа просто еи така, плюс че реално с колегите се разбираме страхотно, атмосферата в офиса е отлична и често излизаме заедно на кръчма или организираме посещение на ескейп рум, театър или нещо подобно, а и съм свикнала да работя. Само да имах малко повече свободно време...
От много години не съм ходила в Пазарджик, все се каня да заведа някой ден децата и да им го покажа, но винаги изниква нещо по-приоритетно за почивните дни.

Пазарджик, а! До там 1 час с колата, само да не са заети нещо в почивните дни децата и бягаме до там... баба, деде... леля и братовчедка бебе са много привлекателни Сега и тримата са там, като някой път през седмицата "летя" дотам и вечерта късничко наобратно, че някой нещо се присетил за маминка 
Нещо многодетната пазарджишка група се оказа голямка, май!

И аз. 
Страст ми е преподаването, особено работата с деца много ме зарежда.  По стечение на обстоятелствата обаче не съм заставала пред деца от много време. 

За съжаление аз отдавна нямам никакви роднини или приятели в Пазарджик и това е причината да не ходим там отдавна.
Но като се заговорихме, може утре да организирам една бърза екскурзия до там 

Еееех, тъжно е така.
Не ти ли се иска понякога да повървиш по улиците, по които някога си минавала всеки ден. Да докоснеш оградата на училището....да се вгледаш в прозорците на кабинетите, да си припомниш как си стояла права на дъската за изпитване. Да пребориш колко точно крачки е от дома ти до площадката, на която си играла и да сравниш има ли разлика ако тичаш или ходиш... Това са неща, за които мисля, когато съм далече. Не всеки път се срещам с приятели. Показвам на децата къде съм играла, къде са ме водили нашите на разходка...мили спомени.

Gwen, това е поезия. 

Aila, мечтая си точно за това: да общувам с колеги, да правя нещо, което  да оценяват хора в същата област. Но на този етап децата са ми приоритет. Като му дойде времето, работата сама ще ме намери.