Многодетни мами - тема № 66

Аз съм израснала в семейство с три деца - имам още две сестри. ММ споменава няколко пъти, че може и още едно, момиченце, вече имаме две момчета, на 6 и 4. Единствено ме притеснява, че аз и сега нямам достатъчно време да обръщам внимание на децата, когато са две, а ако станат +1, съвсем няма да мога, а липсата на достатъчно време с тях ме натоварва много психически.
Може би защото сравнявам и с баткото, преди да се роди малкият, прекарвахме много време заедно, учеше много неща, играехме много. После малкият от бебе си беше много кротък и самостоятелен, за разлика от баткото, който и до ден днешен изисква повече внимание - винаги гледа, ако може да играе или даже, ако пише да е с още някой, не че не си играе чудесно и сам, но му е по-приятно с компания. Съответно, без да искам започнах да оставям малчо да се забавлява сам, а аз вършех други неща. Което не е лоша, да, хубаво е детето да може да се забавлява само, но сега, когато вече е почти на 4 ми се оплакват, че не иска да участва в учебният процес в градината, вкъщи също, с много настояване успявам да го накарам да направи нещо образователно 
Не обича да рисува и да оцветява (и батко му беше така докъм 4-5 годишна възраст) и това не ме притеснява. НО баткото на 4 можеше да прави адски много неща и беше много по-напред от останалите деца. Сам питаше непрекъснато и искаше да научава нови неща. Знам, че децата са различни, но все изпитвам чувство за вина, че с малкият не съм се занимавала и затова няма потребност и навици да се занимава и учи.
Та основното ми притеснение е, че с още едно бебе, съвсем ще изпусна нещата.
Вие как се справяте? Как успявате да балансирате хем да е сготвено/изпрано/подредено, хем децата да са се разходили и поиграли навън, хем и допълнителни занимания като имат след училище/градина, а и да се позанимаваш с всяко и то не денят, ами денонощието не стига 

пропускам частта с "подредено" 
"допълнителни занимания като имат след училище/градина" - докато имаше градина, всичко допълнително (танци, плуване, английски) беше в градината. В предучилищна само пианото след градина. Сега в училище гледам да ги организирам по едно и също време плуване...
И нямах скруполи, че след градината не са се разходили навън, че да се прибираме да сложим масата, да се пооправим за следващия ден, че да остане време да се позанимаваме... все пак в градината са били поне час следобяд навън, а аз ги взимам зимата по тъмно... А есен и пролет при хубаво време са на площадката от 16ч, не се принуждавам да вися с досада навън и да знам какво по списък ме чака вкъщи, че да се приберем в 20ч... е тогава просто децата няма как и да седнат да се занимават, изтощени са... Така и с едно дете няма време да сложиш вечеря и да се занимавате кротичко. Остава време само за приказка за приспиване
За мен няма значение колко на брой деца са, всичко се организира и намества... много повече чувам оплаквания за пълна липса на време за каквото и да било от майки с едно дете А и ти си от семейство с 3 деца, почерпи организационен опит от майка си.
ПП: Малчо може да се занимава и заедно с батко - я да видим ти дали можеш в ей това квадратче да направиш... като батко!?! Докато батко пише за... ти го нарисувай/направи от пластелин/ да изпеем песничка за...(същото за което баткото пише/решава/учи). Една книжка за оцветяване за батко, една за малко; боички за батко, боички за малчо (мама сяда със съответния брой кърпи да бърше наоколо)... н4е се сърди човече се игра е батко, но малчо хвърля зарчто и брои точките върху него... и заедно местите пионката (става по-бавно и на батковците понякога им се изчерпва търпението, но... Мама прави сладки, батко бърка, малчо помага на мама да меси (отделно парче, че иначе става сръдня) и всеки реже сам с формички - броите всяка следваща в тавата, коментирате вида на формата... това си е занимание...

+1. Всички "извънкласни" занимания в рамките на градината/училището. Когато е достатъчно голям да се вози сам с ГТ, тогава където иска да се записва, но да не го мисля по нощите кога се прибира.

 

 Ами такава съм си, бърборанка

Здравейте,

Преди около месец се опитах нещо да пиша, но без да искам затворих браузъра и всичко се изпари. Така и не намерих време и сили да го напиша пак.  

mmmmm, ще бъда кратка и малко в шеговити тонове, защото и аз съм перфекционист като теб и страдам за децата, но това определено не се отразява добре на никого.

Та, както мъдрите хора казват: не се справям, но не ми пука. В общи линии важното е да не си поставяш непостижими цели и да успееш да се радваш. Тоест, да си позволиш семейството да ти носи радост, а не да ти тежи. В някои дни ще успяваш, а в други - не. Всичко това е в рамките на нормалното.

Другата мъдрост е ежедневието да се сведе до един план максимум (да не се бърка с минимум), като например: да не крещя много, да има чисти дрехи и всички да си легнат сити.  

За празника, ще си помисля, ние досега не сме участвали, а сме тридетно семейство от почти три години, леле.

И ние си поставяме малки, но постижими цели - днес ще къпя големия, утре ще редя пъзел с малкия, този месец ще заведа средния на УНГ ..и така. Понякога се надценявам и си плащам скъпо - изморявам се до краен предел и съм изнервена

mmmmm, понякога детето не пита, а идва. Справяме се. От един момент натам връщане назад няма и просто се стагяш и действаш.
Аз бях писала преди време, че просто поснижихме критериите. Всички сме? Живи сме? Няма убити? Броим го успешен ден и продължаваме напред.

А мойта мома напоследък казва, че искала сестричка 

Справяме се в движение. Случва се в някои дни да не успея да обърна внимание на всеки. В момента вися пред училището и чакам средният да излезе от английски и да го закарам на танци, а мъжът ми е прибрал дребните. Ще се приберем малко преди 21ч. И така всеки вторник и четвъртък. При нас и ходенето в парка е приоритет и във всеки удобен момент сме там, но моите си падат „уличници”.   Гледам възможно най- много допълнителни занимания да са в училището. С подреждането се опитвам максимално да ангажирам децата. Много страдам, че се налага да работя и уикендите, което страшно ми ограничава времето с тях, но няма начин.

Аз категорично не се справям. Всичко на юруш.
Да сме живи и здрави, а че е разхвърляно, голяма работа.

За партито-бихме дошли,но не съм от Сф,така че весело от мен

 mmmmmm,първо да ти кажа-не си виновна ти,че малкият е различен от батко си,не  ги сравнявай-всеки си има своите предимства  и силни качества,нали:-)
Ами да ти кажа няма да можеш да им обръщаш кой знае колко внимание,ако си имате и бебе.За мен е нормално да обръщаш най-много внимание на бебето все пак..Така че отначало е много трудно и децата чувстват липсата ти , къде ревнуват,къде не..Но в крайна сметка и те ще заобичат бебето,а като проходи не мога да ти опиша какво шоу е и каква радост и игра..Аз се опитвам максимално да им раздавам внимание,но бебето все още е твърде залепено за мен и много ги пренебрегвам,заради него.Примерно,преди четяхме всяка вечер книжка,сега се случва по два -три пъти в месеца..Но колкото мога съм на среща.Освен това децата също учат много един от друг в общуването си.Примерно каката иска да прави всичко като батко си и съм сигурна,че затова се научи да брои.Когато тя си реши обаче.Учих я,повтарах й,не и не,но сега взе да се научава и да помни цифрите.Батко й по-бързо ги научи,така че всеки е различен.

За какафонията -тя е пълна.Перманентно е разхвърляно,а подреждам всекидневно.И вече мразя да мия чинии.Само аз ги мия в тая къща ,да му се не види...Както и да е...Че съм и в майчинство,по цял ден вкъщи ,и пак не смогвам..
Гледам да излизаме с момите поне веднъж на ден,но понакога не става и това дори,а баткото е на градина.Свекърва ми го забира много често и го води на тенис(ако не беше тя едва ли щях да мога да го водя).. Въобще аз съм на етап,в който бебето е още много малко,залепено за мен,та всичко което правя го правя много бавно и трудно..Така бях и като каката беше на годинка-голяма досада,голям ревлон.Манджите все ги готвих носейки я на ръце (и сега така с беба) От тогава май готвя само за вечеря..закуската е нещо бързо,евентуално уикенда може и нещо повече...
Накратко-просто минаваш през една кошмарна година,в която се научаваш да си много по-оргарнизиран,да не ревеш от хаоса около теб,да се радваш на живота много повече и да е много по-весело.Мисля,че си струва отвсякъде,човек се обогатява и като личност..
А и само отначало е много трудно.После те си играят..ти си пиишеш в бг мама..е,може и след като заспят..или поне са по леглата  

pum_pal, и аз така. Моето време за интернет- глупости е, когато спят децата. Само че вечер често заспивам преди тях, та сутрин, по малки петли, съм най- активна

Едно добро носило (слинг, ергономична раница) често омекотява и силно изглажда ситуациите, да вметна 

Какво е това "слинг"? Кенгуро ли имаш впредвид?

Най-много внимание на детето съм обръщала именно, когато съм с бебе, в отпуск по майчинство.Заблуда е това, че новото дете ти пречи да си до другите си деца.Познавам много работещи майка с по едно дете, което го виждат само за час вечер и през уикенда евентуално.

и аз така.
Без да обиждам никого много двойки остават с по едно дете от мързел, заради това, че не искат отново да стават посреднощ и всички други есктри.
Аз пък от моята майка имам голяма подкрепа, свекърва ми реагира малко по-така, но не ми дреме, не разчитам на нейната помощ, на 240км. е, така че да си говори и мисли каквото иска. Около мен единствено колегите(разбирайте все жени) реагираха най-неадекватно и ми се чудеха, но те всичките с по едно дете, не искащи да си развалят рахътлъка.
И аз искам още едно бебе, но то най-вероятно ще си остане само в мечтите ми - засега не можем да си позволим по-голямо жилище и доходи.
това е слинг