Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 42

  • 113 706
  • 744
# 180
Нормално е, споко. Мен ме източваха много дълго време след операцията, ходех два пъти седмично.
Виж целия пост
# 181
Олив, и моята гърда събираше гной, казаха, че е гранулом ли,
атером ли, не помня вече. Правих компреси с йодасепт  и гнойта сама
изтичаше, не са ме цепили. Пиех Зинат, биеха ми и Цефтриаксон. Но знам, че винаги може да пламне пак. И при моята приятелка, която е със същата диагноза, имаше подуване, но нея я цепнаха и й сложиха пак дрен.
Виж целия пост
# 182
На мен се събираше лимфна течност, което ми каза хирурга, че е нормално.
Виж целия пост
# 183
Veniz, при мен не е гной, само лимфа,иначе шева е спокоен, даже се изкъпах без превръзка вчера, ще ми махат конците утре.
Ок, благодаря ви, притеснявах се аз да не правя някакъв проблем, интересно е само, че те предпочитат да изчакат и да не източват много често, явно така очакват да спре по-бързо, и усещането не е много комфортно...
Виж целия пост
# 184
А лимфа от ръката може ли да се източва?? Все съм се чудила  newsm78
Виж целия пост
# 185
Не мисля, че може да се източва лимфа от ръката, при мен се получава събиране в гърдата и правят пункция със спринцовка .
Виж целия пост
# 186
интересно е само, че те предпочитат да изчакат и да не източват много често, явно така очакват да спре по-бързо, и усещането не е много комфортно...

Да усещането е гадно, за пръв път чувам да чакат, което се е събрало трябва да се евакуира, то няма да се резорбира, трябва да се махне, а иначе то спира да се събира по някое време, когато си реши. Поне на мен така каза хирурга и наистина така стана, но ме точеха известно време. Различно е при всеки, при мен беше дългичко, дано при теб е малко Simple Smile
Виж целия пост
# 187
Здравейте! Пиша в темата, но не зная дали тук е мястото.Продавам НАТУЛАН 50мг 50 хапчета от Италия- лекарство за химиотерапия при ЛИМФОМ на ХОДЖКИН. Моля на ЛС. Бъдете здрави!


Преди десетина години, когато майка ми почина от рак, лека и пръст, бяха останали доста лекарства. Подарих ги на хора, които  имаха нужда от тях.
 Не ми е минало през ума да ги продавам.  Сега аз като се разболях от нейната болест, може някой по същият начин да ми подаде ръка, ако имам нужда, но знае ли се... Hug
Виж целия пост
# 188
Джули, по принцип споделям твоето мнение, но допускам че хората може би трябва да закупят други лекарства на мястото на тези и вероятно са принудени да ги продадат вместо да ги подарят.
Виж целия пост
# 189
Джули, по принцип споделям твоето мнение, но допускам че хората може би трябва да закупят други лекарства на мястото на тези и вероятно са принудени да ги продадат вместо да ги подарят.


Да, всичко е възможно. Аз подарих много болкоуспокояващи медикаменти, които се изписваха безплатно от диспансера, да не се разкарват хората, случаят може и да е друг.
 
Виж целия пост
# 190
Да, възможно е. Но подобни лекарства, получени по здравна каса с безплатни.
Попаднах и в друга тема на подобен проблем и съм възмутена. Не разбирам, как е възможно да извличаш собствени ползи.
Виж целия пост
# 191
Не знаех, че са напълно безплатни.  Embarassed
Майка още не е взела лекарството което са й изписали /не знам защо не го е почнала/ и нямах представа, че нищо не се плаща.
В службата често събираме пари за лечение на онкоболни колеги, защото лечението е много скъпо и помислих, че това лекарство е от тях.
Виж целия пост
# 192
Добро утро! Мисля,че коментарите са излишни. Това лекарство не се изписва по здравна каса, а се закупуват от пациентите и то от чужбина. Доста е скъпо и много трудно се намира, а когато си в спешна нужда newsm78 newsm78. С удоволствие бих подарила лекарства, когато всичко приключи успешно, но са ни необходими още средства за лечение.
Виж целия пост
# 193
Въпросното лекарство за лимфом може наистина хората да са си го купували. Да не бързаме със заключенията. Болкоуспокояващите (силни
опиати) ги дават безплатно от диспансерите, неетично е после да бъдат продавани.
Виж целия пост
# 194
Незнам как да започна изкам само да ви споделя че много ми е зле.Преди малко си взех решението от комисията и като ми казаха пак химио направо ми премаля.Прибрах се рева и ми идва да хвърля да блъскам та дори и да се хвърля от осмия етаж.Питам се стопъти и не мога да си отговоря защо на мен не ми ли стигаше един път а сега и втори.Наказание ли е какво няма ли да свърши няма ли и за мен малко спокойствие.Няма ли да свърши кошмара ами започва пак наново само година след първия.Не мога вече нервите ми не издържат.Само като си погледна децата и ми става още по зле.Извинявайте че ви занимавам но няма с кого друг да споделя голямата болка която ме измъчва.Не го пожелавам дори и на най големия си враг.Бъдете здрави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия