Seti Beti вие все още ли отглеждате котета и как го съвместявате с бебчо?
Дунди
и морална подкрепа!Моето голямо момиче се прибира след малко, вече няма да съм сама в къщи, дори тази вечер идват мама и малката - женско царство ще е в къщи
и морална подкрепа!
.
ви ви оставям

А като никога, тази нощ се наспах, събудих се преди алармата и закусих... Явно пак кръвното ми си прави шеги с мен 
Бъдете здрави, момичета, много обичани, щастливи и усмихнати! Весел празник ви желая!
от мен! Дръж се!


Да презаредиш добре батериите, че наесен с песен пак да си страхотния и вдъхновен учител, на който се възхищаваме 
... и още не сме го осъществили този романтичен уикенд.
. Като видиш някоя странно да ти намига нейде из Търново, да знаеш, че съм аз
Направо се пренесох покрай жаравата и големия венец от 77 и половина билки
Другия път да ни вземете с вас 
Фей е права за добрите учители по литература. Малко болна тема ми е. И в прогимназията и в първия клас от гимназията имах добри учителки по литература. Учеха ни и ни насърчаваха да мислим сами, да разсъждаваме и да сме индивидуални и оригинални. Учителката, която ни пое в гимназията, се интересуваше кой пише поезия, насърчаваше ни, четеше ни нейни стихове, за да преодолеем срама си от публика, водеше ни по четения... После дойде друга учителка, която, когато ни даваше теми за домашно, винаги диктуваше една камара помощни материали - литературни анализи, критика. Когато ѝ казахме, че досега не сме имали такава практика, а сме работили сами, тя отсече "Няма какво ново да измислите, всичко е написано вече". И така малко по малко индивидуалните разсъждения и вдъхновение преминаха в copy-paste от литературните анализи. Всъщност това за по-посредствените ученици беше добре - от дългото дъвкане на анализите, те почти ги наизустиха и после изкараха хубави оценки по кандидатстудентските изпити, но за мен беше демотивиращо и де-вдъхновяващо. Сега, гледайки назад, осъзнавам, че тази жена е много добра като учен, но подходът ѝ към учениците беше нулев
Навремето исках да следвам журналистика, а тя ме поряза, че за да си журналист трябва да си нагъл, безпардонен и пробивен, пък аз определено не се вписвам там. Може би искаше друго да постигне, но всъщност просто ме отказа. И така от хуманитарния профил се бухнах в точните науки. За добро ли, за зло ли, не знам, но и до днес имам чувството, че още не мога съвсем да намеря себе си...
На всички, които не успях да спомена - много



!
Препоръчани теми