Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

"Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае - живот отива си - как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил - занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи... Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? - каже вас: - виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! - Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? - Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича."
Виктор Пасков - " Балада за Георг Хених "

"В трагедията и отчаянието, когато сякаш се е спуснала безкрайна нощ, може да се намери надежда в мисълта, че спътник на нощта не е друга нощ, че спътник на нощта е денят, че мракът винаги отстъпва пред светлината, че смъртта управлява само половината от сътворението, другата половина управлява животът."
Дийн Кунц - " Светкавицата "

 

Ех, този лъжец фейсбук!
Тази поетеса не ми е позната.

Животът е плътно покрит с тръни и аз не знам за друг цяр, освен  да се премине през тях, колкото се може по- бързо. Колкото повече се спираме на нашите нещастия, толкова по- голяма става способността им да ни наранят.
- Волтер -

И още негови мисли тук: https://huggingbearr.wordpress.com/2012/01/14/%D0%B8%D0%BD%D1%82 … 1%82%D0%B5%D1%80/

"- Остани.
- Не... Аз... аз съм твърде различен от вас двамата... Човек не може да смесва парцалите с кърпите, както би казало моето бабче...
- Различни сме, вярно е, но докъде? Може и да бъркам, но ми се струва, че тримата представляваме чудно хубав отбор на отчаяните, какво мислиш?
- Ти го каза...
- А и какво значи различни? Аз, която не умея да си изпържа едно яйце, прекарах деня в кухнята и ти, който слушаш само техно, заспиваш с Вивалди... Не е вярна тази твоя теория за парцалите и кърпите... Това, което пречи на хората да живеят заедно, е тяхната глупост, а не различията им... Напротив, без теб аз никога нямаше да се науча да разпознавам листата на тлъстигата...
- И за какво ли толкова ще ти послужи...
- Това е глупаво. Защо „послужи“? Защо винаги се използват понятия за доходност? Пука ми дали ще ми послужи, или не. На мен ми доставя удоволствие да знам, че такова нещо съществува...
- Виждаш ли, че сме различни... Независимо дали си ти или Филу, вие не сте от този свят, вие си нямате никакво понятие от живота, от това, как трябва да се бориш, за да оцелееш, и всичко останало... Аз никога не бях виждал интелектуалци преди вас двамата, но вие сте точно както си ги представях...
- И какво си представяше?
Той размаха ръце.
- Ами – пиу, пиу... О, мънички пиленца и красиви пеперудки! Пиу, пиу, колко са сладки... Ще си вземете ли още една глава, скъпи мой? Ами да, скъпи мой, дори две! Така няма да ми се наложи да слизам на земята... О, не! Не слизайте, много смърди там долу!
Тя стана и изключи музиката.
- Прав си, няма да стане... По-добре е да се чупиш... Но нека ти кажа две неща, преди да ти пожелая добър път: първото е точно във връзка с интелектуалците... Лесно е да се бъзикаш с тях... Даа, адски е лесно... Обикновено те не са особено мускулести и отгоре на всичко не обичат да се бият... Не ги възбужда особено тропотът на ботуши, парите, медалите и големите лимузини – значи съгласна съм, това не е много яко... Достатъчно е да им изтръгнеш от ръцете книгата, китарата, молива или фотоапарата и тези смотаняци вече не стават за нищо.
...
Но разбираш ли, ако да бъдеш интелектуалец, означава да се стремиш да се образоваш, да си любопитен и внимателен, да се възхищаваш и вълнуваш, да се опитваш да разбереш на какво се дължи животът ти и да се мъчиш да си легнеш по-малко глупав от вчера, тогава да, аз изцяло поемам отговорността не само че съм интелектуалка, но отгоре на всичко съм горда да бъда... Адски горда дори... И защото съм интелектуалка, както ти казваш, не мога да се въздържа да не чета твоите списания за мотори, които се въргалят в кенефа, и знам, че новият „Бе Ем R 1200 GS” има малка електронна джаджа, която дава възможност да работи със замърсен бензин... А така!
- Какви ми ги дрънкаш?
- И с цялата си интелигентност оня ден ти свих комиксите за Жо Бар Тийм и цял следобед се забавлявах с тях... Второто нещо е, че ти, моето момче, наистина не си подходящият човек, който да ни чете конско... Да не мислиш, че твоята кухня е истинският свят? Разбира се, че не... Какво знаеш ти за света? Нищо. Повече от петнайсет години живееш затворен в непоклатимите си графици, смешната оперетна йерархия и монотонното ежедневие. Впрочем може дори да си избрал тази работа точно затова? За да не излезеш никога от корема на майка си и да бъдеш сигурен, че винаги ще бъдеш на топличко, с много манджа край себе си... Знае ли човек... Ти работиш повече и по-усилено от нас, това е очевидно, но ние, колкото и интелигентни да сме, целият свят е на главата ни. Пиу, пиу, ние слизаме всяка сутрин. Филибер в своето дюкянче и аз по моите етажи и не се безпокой, защото колкото до познаването, познаваме го. И твоя номер с оцеляването... life is a jungle, strungle for life, и всичката останала каша, знаем я наизуст... Можем дори да ти даваме уроци, ако поискаш... Е, с това ти казвам довиждане, лека нощ и честита Нова година."
Заедно, Анна Гавалда

"Ако знаят, че носиш сърце от стъкло, ще го разбият." - Елиф Шафак "Чест"

"Страшна сила е кондензирана в ръцете на любим мъж... Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Пътуване към себе си"

"Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
"Отклонение"

"Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета."
"Лице"

„Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”
 

„Не, не са лоши. Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли и разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава – с извинение – всеки, който му изглежда по-различен от него – било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с дон Федерико, поради предпочитаните развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.”
Карлос Руис Сафон - "Сянката на вятъра"

"Какво значи да "опитомиш"? Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно. Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно. Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб! И ще обичам шума на вятъра в житата."
Малкия принц, Антоан дьо Сент-Екзюпери

"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка, и да заробиш една душа, и ще научиш, че да обичаш не значи да се осланяш на някого, и че партньорство не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят, и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и, гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…."
        Хорхе Луис Борхес

 Не съдете, за да не бъдете съдени. С каквато мяра мерите  с такава ще ви отмерят.

Евангелие на Матей глава  7  стих 2

Ето и още нещо - Царуването е първо много работа,
после голяма отговороност
и ако накрая ти останат сили - удоволствие.

Соломон

Мдам... почти всеки цитат от тази книга ми е любим!

"Никога не знаем какво ще дойде утре, но винаги започваме обнадеждени новия ден." - Ебиф Шафак "Чест"

 от Сент Екзюпери имам друг  любим цитат

"Къде са хората - попита малкият принц?
В пустинята човек се чувства малко самотен.
Човек се чувства самотен и между хората - отвърна змията"

Чарли Чаплин – Реч на собствената му 70-годишнина
 Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали затова, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича “автентичност”.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това “признание”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това “зрелост”.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това “простота”.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това “позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам “любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е “скромност”.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това “реализация”.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка “мъдрост на сърцето”.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: “Това е животът!”

Чарли Чаплин