Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 212 069
  • 732
# 285
"Правете като дърветата - сменят листата си, но съхраняват корените си.
Така че променяйте идеите си, но запазете принципите си."
Виктор Юго
Виж целия пост
# 286
Светът се променя, променя, променя,
а всъщност, това си е същият свят,
във който се търсим през цялото време,
във който мечтите ни нощем болят,
и пак се издигат прозрачни империи,
а после се срутват на пепел и прах,
и всяко предателско тайно неверие
умира в съмнение, сянка и страх…
Това е светът ни, във който ни има –
щастливи, нещастни, красиви, добри,
притискащи силно нещата любими
в сърцето, което до болка тупти,
живеещи, дишащи, смели, прекрасни,
и винаги истински, чисто човечни…
Светът се променя. Безкрайно и ясно.
А ние сме същите. Обич и вечност.
Виж целия пост
# 287
Виж целия пост
# 288
Птиците, подобно на хората, живеят толкова отдавна в клетки, че са забравили много неща, които би трябвало да стават напълно естествено

Пилето - Уилям Уортън
Виж целия пост
# 289
Щом зората се буди полека,
не тревожи ме никакъв път.
Аз си имам едничка пътека –
нека другите в свойта вървят…
Нека всеки за днес отговаря
колко хубав ще бъде денят!
Колко звездни врати ще затваря,
щом надеждите в мрака заспят..
Колко пъти ще плаче сърцето
от предадена с болка мечта?
Колко пъти ще грейне лицето
озарено с щастлива сълза…
Кой ръка ще протегне да сгрее
изтерзана от пътя душа?
Колко пъти и днес ще живее
с чужда радост и чужда тъга…
Колко звездни врати ще отваря -
да дари малко обич в света?
Нека всеки за днес отговаря!…
С моят отговор почва деня.
Виж целия пост
# 290
Щом зората се буди полека,
не тревожи ме никакъв път.
Аз си имам едничка пътека –
нека другите в свойта вървят…
Нека всеки за днес отговаря
колко хубав ще бъде денят!
Колко звездни врати ще затваря,
щом надеждите в мрака заспят..
Колко пъти ще плаче сърцето
от предадена с болка мечта?
Колко пъти ще грейне лицето
озарено с щастлива сълза…
Кой ръка ще протегне да сгрее
изтерзана от пътя душа?
Колко пъти и днес ще живее
с чужда радост и чужда тъга…
Колко звездни врати ще отваря -
да дари малко обич в света?
Нека всеки за днес отговаря!…
С моят отговор почва деня.


 Heart Eyes

малко мое творчество Blush

Колко мъничко е нужно на света
да го стоплиш с твойта доброта
обич, вяра и любов вдъхни
надеждата свята в душата върни
Тя е божествена ярка искрица
пази я ти много, като зеница
тя ще те закриля в дъжд и в студ и в пек
и ще ти напомня, че си истински човек!
Виж целия пост
# 291
Животът е като дъга – всеки ден е различен.
Понякога ти си този, който избира цвета,
друг път, цветът ще избере теб.
Виж целия пост
# 292
"Помисли веднъж, преди да дадеш нещо, два пъти, преди да вземеш нещо, и хиляди пъти, преди да поискаш нещо."
Мария фон Ебнер-Ешенбах
Виж целия пост
# 293
Щом зората се буди полека,
не тревожи ме никакъв път.
Аз си имам едничка пътека –
нека другите в свойта вървят…
Нека всеки за днес отговаря
колко хубав ще бъде денят!
Колко звездни врати ще затваря,
щом надеждите в мрака заспят..
Колко пъти ще плаче сърцето
от предадена с болка мечта?
Колко пъти ще грейне лицето
озарено с щастлива сълза…
Кой ръка ще протегне да сгрее
изтерзана от пътя душа?
Колко пъти и днес ще живее
с чужда радост и чужда тъга…
Колко звездни врати ще отваря -
да дари малко обич в света?
Нека всеки за днес отговаря!…
С моят отговор почва деня.
Виж целия пост
# 294

Мога

Аз мога да летя високо-
дори с отрязани криле,
защото тялото е вързано,
ала душата-тя не е!!!

Катерина Кайтазова
Виж целия пост
# 295
"В мъжа е важна мъдростта, а не богатството.
В жената е важна верността, а не красотата.
В приятеля е важна добротата, а не пустите слова.
В любимия е важно търпението, а не изискванията.
В тялото е важно здравето, а не стройността.
В думите е важен смисъла, а не как и кой ги произнася."
Омар Хаям
Виж целия пост
# 296
"Всичко, което първоначално търсим с огромен ентусиазъм - любов, работа, вяра, - се превръща в непоносимо бреме, щом достигнем зряла възраст." - Паулу Коелю "Изневяра"
Виж целия пост
# 297
"Да тръгнеш не значи да търсиш, а всичко да изоставиш - близки, съседи, навици, желания, мнения, самия себе си. Да тръгнеш няма друга цел освен да се предадеш на непознатото, непредвидимото, на безкрайните възможности, дори на невъзможното. Да тръгнеш означава да изгубиш ориентирите си, самообладанието си, илюзията, че знаеш, и да разгърнеш в себе си такова разположение на духа, че изключителното да се появи. Истинският пътешественик е без багаж и без цел"

"Вътрешният живот се подхранва от външната празнота."

Е.Е.Шмит "Нощта на огъня"
Виж целия пост
# 298
Вчера гледах биографичния филм за Емили Дикинсън и се поинтересувах от творчеството й. Публикувам две стихотворения, които много ми харесаха. Hug
Скрит текст:
Наясно съм, че оригиналната форма на стиховете е невъзможно да се запази при превода, но все пак преводачите са се постарали да запазят ритмичната форма, посланието и настоението. Peace

Аз съм никой. Кой си ти?
Никой също ли? Мълчи!
Другите ако научат,
мигом с теб ще ни отлъчат.

Тъжно е да бъдеш някой!
Като жаба цял ден — квак -
името си да скандираш
пред възторжен жабурняк.
Скрит текст:
I'm nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there's a pair of us — don't tell!
They'd banish us, you know.

How dreary to be somebody!
How public, like a frog
To tell your name the livelong day
To an admiring bog!
***

Душата си подбира Обкръжение -
       Затваря се подир;
на нейното божествено Величие
       да пречиш не ходи.

Не трепва Колесница долу види ли,
       при Портата да спре;
Не трепва и да паднат коленичили
       в Краката ѝ Царе.

Видях я как сама сред многолюдния
       народ Един избра
и Клапите на своето внимание
       залости с Канара.
Скрит текст:
The Soul selects her own Society —
Then — shuts the Door —
To her divine Majority —
Present no more —

Unmoved — she notes the Chariots — pausing —
At her low Gate —
Unmoved — an Emperor be kneeling
Upon her Mat —

I've known her — from an ample nation —
Choose One —
Then — close the Valves of her attention —
Like Stone —
Виж целия пост
# 299
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди,
ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия