Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 212 072
  • 732
# 315
Съншайн, Heart Eyes Heart Eyes
И от мен, да не съм капо:
 
"За отровата, която съдържат думите на хората, змията може само да мечтае."

"Защото няма нищо по-красиво от начина, по който морето отказва да спре да целува брега, без значение колко пъти го е напускал! "

"Кой е любимият ти ден от седмицата?
- Днес!
- Имаш предвид понеделник ли?
- Не, имам предвид днес!
- Но аз те питам за ден от седмицата...
- Съжалявам, но съм забравил дните от седмицата. Отдавна не живея по дните от седмицата... вече не живея за петък, нито за неделя, не съм кисел в понеделник, не мразя вторник, а в сряда не се моля да стане четвъртък. Сега любимият ми ден е Днес. И винаги съм спокоен и няма нужда да бързам, защото Днес няма да свърши. Няма нужда и да чакам, защото Днес не започва. Днес е сега, не утре, не вчера, а в момента... Днес е винаги и завинаги! Днес се случва всичко! Днес съм там, където съм. Днес правя това, което правя. Днес обичам, днес се смея, днес мечтая, днес дишам и днес живея живота си! Защото утре не е дори ден, не е и нощ, а Днес е Всичко! Днес създавам вчера, днес творя утре!
ДНЕС е най-важният ден в живота ми!"


"Моята доброта има своите граници, особено ако Вашата наглост клони към безкрайност ... " - Дон Вито Корлеоне
Виж целия пост
# 316
"Времето е като сито… То пресява хората в живота ни. И наистина ни оставя златния пясък."
Зигмунд Фройд
Виж целия пост
# 317
В чашата кафе е много събрано,
сънища, изгрев, съдби.
С нея времето за малко е спряло
в съзерцание на нашите мечти.
Всяка сутрин животът отново започва
оттам, където е спрял.
Уютно ароматът пак се разнася
спокойствието свое раздал.
Първо докосваме в своята утрин
чашата с топло кафе..
Като милувка за нас е в света ни тревожен,
като майчините топли ръце.
Татяна Загорчева
Виж целия пост
# 318
"Любовта е като калейдоскоп /.../ Постоянно се променя и никога не се повтаря. Ако човек не осъзнае това, е обречен да страда от нещо, което съществува единствено и само за да ни прави щастливи." - Паулу Коелю "Изневяра"
Виж целия пост
# 319
Забравихме ли да живеем..


Превърнахме дните си в безспирно преследване на вещи, коли и имоти, а забравихме да ценим чувствата, емоциите и споделените радости.
Научихме се да завиждаме, а забравихме да се радваме.
Превърнахме децата си в огледало на неосъществените ни амбиции, а забравихме да им разказваме приказки.
Научихме се да ги заразяваме с нашите неврози, а забравихме да се грижим за душите им.
Превърнахме връзките си в търговски отношения - кой какво очаква и какво предлага. Днешните двойки са като юридически издържани трудови или търговски договори - с права, задължения, бонуси и неустойки...
Научихме се да се преценяваме и анализираме, а забравихме да се обичаме и уважаваме, да се разбираме и приемаме, без да налагаме своите правила и изисквания. Забравихме, че не можем да променяме никого, ако той сам не изпита нужда да го направи за нас.
Превърнахме мечтите си в абсурдни виждания за това, какво трябва да притежаваме, азабравихме, че сме тленни и вещите остават тук и след нас, защото душите ни нямат багажни отделения и нищо от тях не вземат със себе си.
Научихме се да трупаме, а забравихме да се смеем, да танцуваме и да пеем под душа или на горската поляна.
Превърнахме живота си в сложен лабиринт от ежедневни грижи за материалното, забравихме да дишаме свободно и дълбоко. И все повече започнахме да се задушаваме от тревогите си.
Научихме се да пресмятаме - кой колко взел, кой колко дал и кому какво трябва да върне - пари, вещи, омраза и завист...
А забравихме да живеем!
Животът би бил толкова лесен и достъпен, ако успеем навреме да се спрем в бясното препускане след целта сами да си го усложняваме!
И най-важното - ако се научим просто да го обичаме и живеем!
Всеки ден!
Виж целия пост
# 320
„Глупакът трябва да си мълчи. Обаче ако той бе наясно с това, нямаше да бъде глупак.“
Саади

Ако наистина искаш да избягаш от нещата, които те нараняват, не ти е нужно да бъдеш на друго място.
Нужно ти е да станеш друг човек.
Сенека

"Реалността е само една илюзия, но за сметка на това много упорита."
Алберт Айнщайн

"Бездната няма дъно, всеки от нас може да постави рекорд по дълбочина."
Ромен Гари

В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
това е времето...да ми простиш.
В Душа се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.
Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.
От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...
Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.
Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.
Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...
Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че
ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.
Гълъбина Митева
Виж целия пост
# 321
ОТ ОБИЧ

От обич правя много грешки, сине!
Дано след време разбереш това!
Ако вървиш и пътят ти трънлив е -
подрязвам и най-ниската трева.
Но ти растеш и трябва да се учиш,
че всеки сам разчиства своя път,
че в този свят жесток, за да сполучиш,
е нужно да си хищник, да си вълк.
От обич правя всички грешки, сине!
Дано след време да ме разбереш!
Ако тъма в живота те застигне -
превръщам се във пламъка на свещ.
Но ти растеш и трябва да умееш
и в мрака сам да си проправяш път,
светът е груб, и за да оцелееш,
ще падаш и ще ставаш неведнъж.
Грешах и ще греша от обич, сине!
Не те подготвих за света суров.
Не си се сблъсквал с болки и обиди,
растеш, обграждан само от любов.
Но грешка е, че толкова те пазя
от всяко нещо - шепне ми умът.
Дано след време да ти стане ясно -
от чиста обич - майките грешат!

В. Чапанова
Виж целия пост
# 322
“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”
Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 323
,, — Всички сме тайни грешници — рече Лесли. — Време е да се разтоварим. Нашите несъвършенства са брънките, които ни свързват. Защо тогава да не си ги признаем?“
,,Хляб по водите", Ъруин Шоу
Виж целия пост
# 324
"Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност." 
Н. Мандела
Виж целия пост
# 325
Почти се справих. И ми бе урок,
че спомените трудно се забравят.
Най-първата любов? Да пази Бог!
На пепел и на пепелище става...
Какво като е толкова голяма?
На хиляди частици те разбива.
И после се събираш. И те няма.
Била ли съм в отломките щастлива?
Прибрах ли разпилените си мисли,
и оправдах ли всичките си чувства?
Голямата любов не значи истинска.
И именно тогава те напуска...
Пристига другата – такава, тиха.
До смърт и до безкрайност е потребна.
Виж, цялата Вселена се усмихва
в една любов, която е последна...
Тя никак не разтърсва небесата,
въобще не претендира за голямост.
На пръсти ще премине през душата ти,
и в някой ъгъл кротко ще остане...
Тогава и слепецът ще прогледне,
че само с обич стига се отвъд.
Една Любов, която е последна,
превръща се в Живот. А после в път.
/ Мира Дойчинова /
Виж целия пост
# 326
Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.

Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.

В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.

Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.

Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.

И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…

Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.

Катерина Хапсали
Виж целия пост
# 327
Уауууу разкошни две творения, докоснаха ме  Heart Eyes
Виж целия пост
# 328
Галче  bouquet

"...материалното богатство доставя удоволствие, но то се обезсмисля, когато си затворена в златна клетка." - Кармен бин Ладен "Отхвърленото фередже"
Виж целия пост
# 329
"Когато минаваш през ада, не спирай да вървиш..."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия