Неизвестност и евентуален проблем

  • 4 033
  • 10
Вчера бях на профилактичен преглед и ми казаха ужасна новина (касае за сериозен проблем, който не е животозастрашаващ). Не е още сигурно, ще трябва да се правят още изследвания, но докторът има определени съмнения. Това ще отнеме време. Хем искам да знам истината, хем ме е страх. А докато разбера какво точно е положението просто ще се побъркам. Не съм казала на никой, докато нещата не са ясни, няма смисъл да обременявам близките си. Дори и ако диагнозата се потвърди, не съм сигурна, че ще им кажа, те нищо не могат да направят, само да страдат с мен.

Опитвам се да не мисля за това, но не мога да мисля за нищо друго. И сега си давам сметка как всички останали проблеми ми се струват маловажни и как не съм подготвена да се справя със такава сериозна ситуация.
Виж целия пост
# 1
Нормално е човек да се притеснява за такива неща.

Аз бих преценила плюсовете и минусите - т.е. дали наистина е вероятно докторът да се окаже прав. Казваш, че си била на профилактичен преглед. Това означава ли, че не си имала или си имала  някакви оплаквания, свързани с проблема? Симптомите, които евентуално имаш, отнасят ли се за други заболявания? Този проблем може ли да се повлияе с лекарства, терапия?

В крайна сметка докато не излязат изследванията и не се постави категорична диагноза, базирана на комплексните симптоми и показатели, са възможни всякакви варианти.

Добре поне, че не е животозастрашаващ!  Peace
Виж целия пост
# 2
Преди всичко посетете специалист в съответното направление. Редно е самия личен лекар при съмнение за сериозно заболяване сам и без настояване от страна на пациента си да издаде направление към специалист. Ако се опита да лекува сам подобно сериозно заболяване вие настоявайте за направление. След като чуете мнението на специалиста, дори да е 100% сигурен потърсете и второ мнение (то ще дойде реално трето) от специалист от голяма/университетска  болница.
Знам, че всичко това изисква време/пари/нерви, но само това е начина да сте напълно наясно със състоянието си. Дано получите и адекватна терапия!
Виж целия пост
# 3
Щом са само съмнения, значи е 50/50..))
А и каквото и да каже докторът - поне още 2 независими мнения трябва  и тогава преценка. Peace
Виж целия пост
# 4
Директно кажи каква ти е евентуалната диагноза.
Докато гадаем и пишем общи приказки темата ще ти е безполезна.
Виж целия пост
# 5
Какъвто и да е проблемът, не го крий от близките си. В труден момент е много важно човек да чувства подкрепата на близките си.
Надявам се лошите прогнози да не се потвърдят,но при всички случаи потърси и второ мнение.
Виж целия пост
# 6
По-конкретно? Thinking
Виж целия пост
# 7
Каквото и да се окаже, редно е да споделиш с близки. Ще ти е нужна подкрепа. Не се притеснявай толкова много, щом не е животозастрашаващо. Всеки си има по нещо. Дет' се вика- бел кахър.
Виж целия пост
# 8
Неизвестността е по-лоша от това да разбереш имаш или не проблем. Наскоро се сблъсках с това поради възможен гинекологичен проблем.
Виж целия пост
# 9
Какъвто и да е проблема не го крий от близките си. Дори да се потвърди диагнозата, отиди в някоя университетска болница да те погледне специалист за второ, ако трябва и трето мнение. На мен колко "диагнози" са ми поставяли, досега жива да не бях.
Виж целия пост
# 10
Ха! Скоро ходих да си правя цитонамазка, понеже имам едно странно извънцикълно кървене от много време. Така се случи, че можах да си взема резултатите чак след три седмици. Е, не е истина какво ми мина през акъла за това време... Бях твърдо убедена, че имам рак, в начална или в напреднала форма. Както и да е, цитонамазката ми е група 1, тоест най-добрата, много далеч съм от ЧПВ или рак. Сега ми е смешно, ама така е, когато чакаш резултати - винаги си мислиш най-лошото.

Изчакай си резултатите, виж какви са и чак тогава ще имаш основание за действителни притеснения. Това сега са ирационални страхове.

P.S. Живея с хронично заболяване, което налага непрекъснат контрол върху лекарствата и състоянието ми. Има дни в които ми се реве... Искам да хвана всички хапчета и да ги изхвърля. Обаче... продължавам живота си. Пия си лекарствата. Свиква се. Превръща се в рутина. Хората сутрин пият кафе. Е, и аз пия кафе, само че взимам и две хапченца с него. Другото е по-лошо - ако не ги пия. И така...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия