Лек за разсеяност

Лек за разсеяност няма,  аз съм разсеяна само по-някога, но в такива в моменти много се дразня сама на себе си, пълна трагедия е някаква. Случвало ми се е като ученичка да отида на училище без чанта, случвало ми се е да си тръгна от някъде по пантофи и да не се усетя, случвало ми се е да замразя някоя малка техническа джажда - телефон, мп3, дистанционно, флашка, ключове също съм губила неколкократно. Инак такива неща като ангажименти, срещи, да напиша или да предам нещо, да се обадя някому и т.н и т.н никога не съм забравяла, каквото ми е казано обикновено го помня.

Иначе познавам някой хора, които са безууууууумно разсеяни, единия ми пример е моя преподавателка в университета, е няма такъв заплес. За една учебна година с нея събрах случки за разказване за цяла година, че и повече сигурно - всеки божи път и напомняме от колко часа сме и всеки път тя не идва на време, закъсненията и са достигали до 2/3 часа след като се бяхме уговорили да се видим по-рано, закъсня за изпита миналия семестър с около час може би, беше загубила много важни контролни. Колеги горен курс са ни разказвали как веднъж забравила, че е на работа следващата седмица и въобще не се появила без никакво предупреждение, разказва ли са ни, че самата тя им е казвала, че като млада често си забравяла децата и т.н Когато съм около нея винаги съм на 1000% в пълна концентрация. А иначе не е глупава жена напротив даже, изключително интелигентна и супер концентрирана когато се отнася до преподаване, знае 5/6 езика, та не е да не си тренира мозъка, но те на.

Аз по принцип не съм разсеяна и съм много организирана, но като се претоваря - изключвам. В сряда счупих каничката на кафе машината на работа (имаме много, но точно тази е важна ). Гугъл ми каза, че най-евтините са в Уолмарт, та цял ден си мисля как след работа ще отида в уолмарт за нова машина. Пътувам около 30 минути след работа, през цялото време ми е главата кафе машината, и устремено се целя в Уолмарт. Пристигам, спирам на паркинга, излизам от колата и се замислям "Защо съм тук сега?" Веднага се сетих, но за момент изключих...

Кое точно клинично не съм разбрала на състоянието на ХАДВ? Ти от един пост, откъслечни данни, и то представени от трето лице, диангоза ли му постави? на какво основание? Специалист ли си и са те учили някъде така или самоинициативи проявяваш? къде прочете да съм написала, че е  задължително?
 Много избиратело му се проявява дефицитът на внимание на този човек - само за битови неща, и то все неща, които могат да свършат и другите вместо него. Вярно, че с възрастта положението се смекчава, но... аз не бих си заложила на диагноза.

Миналата седмица се затрих в... метрото.  Качих се на влакчето на Вардар и стигам до някъде, където чувам непозната по моето трасе спирка. Никаква реакция... На следващата, още по-непозната, се усетих, че съм се качила на друга линия. 

Ето това ми е фаворит Дори не мога да си представя как става. Аз имам обратния проблем - толкова съм организирана и пунктуална, че всяка сутрин заключвам и пак отключвам, за да проверя дали всички електроуреди са изключени и дали всеки прозорец е затворен. Вечер не си тръгвам от работа, докато всяко нещо по бюрото ми не е на мястото си и всяка задача за деня не е отметната като свършена. По всяко време знам до стотинка наличността си в портфейла и по картите, задължения и сметки плащам с дни по-рано от срока, всичко това ужасно натоварва. И това не е лесно, понякога ми се иска да го давам по-лежерно, но не става, очевидно е до човек. Не е хвалба, имам го за проблем. С това искам да кажа, че лек няма.

Абсолютно същата съм. И аз го отчитам като проблем. И понякога искам да не се натоварвам толкова с информация, или да забравям разни неща. Може би шанса ми е като забременея, казват, че тогава жените правели необичайни неща 

Аз пък съм хем така, хем иначе. Понякога главата ми е толкова пълна с инфо и какво трябва и за кого да свърша, че следващото парче информация просто няма шанс да се вмести и бива отхвърлено.

Herz, и аз съм като теб!
Да не изброявам колко неща върша сутрин преди работа.
Всичко вкъщи трябва да се остави като за инспекция!
Същото е с парите и с плащането на сметки.
Винаги искам да плащам по-рано!
Като чета тука, как хората просрочват, ума не ми го побира!

И аз не влизам в подробности, защото осъзнавам колко ненормални неща правя без да има нужда от това. Искрено завиждам на хора, които нищо не си слагат на сърце. Нямам спомен да съм направила нещо импулсивно, с изключение на някакви дребни покупки, да съм закъсняла за работа или среща и т.н. и т.н. Лошото е, че същото очаквам и от хората, на които държа. Луда работа, знам.

И аз съм така.
А дъщеря ми е пълен антипод - разсеяна, неорганизирана, разхвърляна, всичко върши в последната минута, закъснява...
Голям кошмар ми е това, но не мога да ѝ въздействам с личен пример... Изцяло прилича на баща си, с когото не живеем от 15 години!

Мразя да закъснявам и очаквам от хората същото. видимо се дразня, даже веднъж закъснях за театър заради трафик, а тръгнах съвсем навреме. Стигнах малко преди антракта, като се сетя още се ядосвам.
Принципно е нормално хората да проектират своите намерения и реакции в ситуациите, дори и с други хора. И аз се кефя на лежерни хора, ама не и в моята къща. ММ е лежерен и веднъж "плаща" тока иииии го спряха. Аз не мога така, дойде ли сметка или вноска по карта/заем всичко се плаща навреме.

Мен ме вбесяват лежерните хора.
Чист мързел е това. Да нямаш план и организация.

Ами то план принципно има, ама план за изпълнението на самия план няма, поне не и в допустима времева рамка, то затова е и лежерно, май. Всичко е после или когато му дойде времето 

Да де, точно за такива говоря.
Те планове имат, ама на думи. Никога не може да разчиташ на такъв човек. Празни приказки само може да слушаш. Точно си го казала, всичко е "после". Кога е това "после" и дали изобщо ще се случи, никой не знае. Само нерви да имаш да чакаш.

Какъв смисъл влагате в "лежерни" хора? Харесвам хора, които обикновено изглеждат спокойни, не бързат, не припират, хора, които не излизат от равновесие при леко разминаване между планове и изпълнение. Но това е въпрос и на много добра организация реално, и на темперамент. И те не се разсеяни.