Здравейте, момичета. Лелеее колко болни бебчета. Бързо оздравяване на всички. 
Колан за прохождане имаме от каката. Прилича на този, който Лусил е показала, но е друга марка. Моето мнение е, че си зависи от една страна от детето, от друга от момента. За каката само няколко пъти го сложих и установих, че тя като едно много лазещо бебе, веднага се увисва на него и се люлее по-скоро, отколкото да ходи и аз само да подръпвам от време на време. Затова се отказах да го ползвам. Малчо сега също предимно лази или обикаля прав мебелите, но не е стигнал до етапа да се предвижва между мебели с крачки, без да се държи. За него ще го пробвам също този колан, но не е дошъл още моментът. Както е писала Женчето - като го хвана под мишничките за ходене, след 3 крачки се навежда и иска да си лази. А колко е бърз така - състезава се с кака си, когато тя тича из стаята
Вчера бяхме на консултация, нищо не сме наддали (за което съм доволна, той си е едър), на височина не можаха да го измерят, защото изобщо в легнало положение не се побира в уреда им за мерене, а като опитахме прав, постоянно подскача и си привива крачетата или се навежда. Биха му последната ваксина и вече мога да не ги мисля и спокойно да планираме почивката.
А вчера беше при нас кошмарен ден. Ели толкова ме ядосваше - то не беше мрънкане, рев, тръшкане, пищене. Сутринта като станахме беше толкова кисела, че повече от час не спря да реве и мрънка. Аз толкова се изнервих, че я затворих в другата стая да се нареве и вместо постепенно да спре, стана по-лошо - започна да се дере и накрая да пищи с цяло гърло. Знам, че преди говорехме за бебешкия пубертет, но искам пак да ви питам - нормално ли е това? Толкова лошо е започнала да се държи с мен. Отговаря ми. Като й обяснявам нещо до такава степен започва да ми се дразни, че ми крещи "Няма да говоиш. Не говои.". Това е ужасно отношение към една майка. Не знам какво да правя, да чакам да мине ли, да чета как да се спраяя с това ли?
Една жена в парка ми каза, че мрънкащите деца цял живот си мрънкат, да не съм се надявала да отмине. Моля ви, някой с опит с подобни периоди и по-големи деца да ми каже, че не е вярно и ще отмине.
ПС: Реших като съм започнала да се оплаквам, поне да довърша. Освен мрънкането ме направиха и разногледа тези двамата. Първо тя счупи една дуралексова чиния, която се пръсна на малки кристалчета по целия под. След като почистих добре (че малкия навсякъде обикаля), тя си разля айряна така обилно навсякъде (добре че чашата беше пластмасова,че пак щях да се занимавам със стъкла). След второто чистене поръси добре навсякъде трохи и залци от закуската си. Следобеда и двамата решиха да не спят. Обикновено той вади нещата от чекмеджетата и шкафовете и ги разхвърля по пода, но този път тя реши да го замести в това начинание, докато той откри фурната, за нула време успя да я пусне (не е с прибиращи се бутони) и да разбе как да я отвори и да се опита да влезе в нея.
Колан за прохождане имаме от каката. Прилича на този, който Лусил е показала, но е друга марка. Моето мнение е, че си зависи от една страна от детето, от друга от момента. За каката само няколко пъти го сложих и установих, че тя като едно много лазещо бебе, веднага се увисва на него и се люлее по-скоро, отколкото да ходи и аз само да подръпвам от време на време. Затова се отказах да го ползвам. Малчо сега също предимно лази или обикаля прав мебелите, но не е стигнал до етапа да се предвижва между мебели с крачки, без да се държи. За него ще го пробвам също този колан, но не е дошъл още моментът. Както е писала Женчето - като го хвана под мишничките за ходене, след 3 крачки се навежда и иска да си лази. А колко е бърз така - състезава се с кака си, когато тя тича из стаята
Вчера бяхме на консултация, нищо не сме наддали (за което съм доволна, той си е едър), на височина не можаха да го измерят, защото изобщо в легнало положение не се побира в уреда им за мерене, а като опитахме прав, постоянно подскача и си привива крачетата или се навежда. Биха му последната ваксина и вече мога да не ги мисля и спокойно да планираме почивката.
А вчера беше при нас кошмарен ден. Ели толкова ме ядосваше - то не беше мрънкане, рев, тръшкане, пищене. Сутринта като станахме беше толкова кисела, че повече от час не спря да реве и мрънка. Аз толкова се изнервих, че я затворих в другата стая да се нареве и вместо постепенно да спре, стана по-лошо - започна да се дере и накрая да пищи с цяло гърло. Знам, че преди говорехме за бебешкия пубертет, но искам пак да ви питам - нормално ли е това? Толкова лошо е започнала да се държи с мен. Отговаря ми. Като й обяснявам нещо до такава степен започва да ми се дразни, че ми крещи "Няма да говоиш. Не говои.". Това е ужасно отношение към една майка. Не знам какво да правя, да чакам да мине ли, да чета как да се спраяя с това ли?
Една жена в парка ми каза, че мрънкащите деца цял живот си мрънкат, да не съм се надявала да отмине. Моля ви, някой с опит с подобни периоди и по-големи деца да ми каже, че не е вярно и ще отмине.
ПС: Реших като съм започнала да се оплаквам, поне да довърша. Освен мрънкането ме направиха и разногледа тези двамата. Първо тя счупи една дуралексова чиния, която се пръсна на малки кристалчета по целия под. След като почистих добре (че малкия навсякъде обикаля), тя си разля айряна така обилно навсякъде (добре че чашата беше пластмасова,че пак щях да се занимавам със стъкла). След второто чистене поръси добре навсякъде трохи и залци от закуската си. Следобеда и двамата решиха да не спят. Обикновено той вади нещата от чекмеджетата и шкафовете и ги разхвърля по пода, но този път тя реши да го замести в това начинание, докато той откри фурната, за нула време успя да я пусне (не е с прибиращи се бутони) и да разбе как да я отвори и да се опита да влезе в нея.
Милата. Съчувствам ти, но само толкова - съвет не мога да дам. Дано някой с опит ти даде кураж. От мен имаш едно виртуално рамо
Дано имаш достатъчно търпение и нерви. 
Много съжалявам,че не разучих по-рано.Сега вече не пипам нищо.Ето още един източник на инф-я : 
Яде ги. 
Изнесохме цялата къща. Вики спи, но заспа много трудно. Иска да й пея /ново 20/ 
От три дни е непоносима - реве, пищи, всичко иска, а като й го дам, вече не го иска. Хвърля го. Такава не е била от бебе. През нощта често ми проплаква - може и зъбки да са, остават й още 14 