Зъбче вече се белее , септемврийче весело се смее! тема №7

Добре дошла на новата мама и от мен Ние също сме като скачени съдове  Може да се заиграе за известно време с някой друг, но само да ми чуе гласа или бегло да ме мерне някъде и се започва едно велико "Мамеееее" , но какво да се прави, като сме свикнали така гушкаме се

Искам да ви кажа, че като живяхме в Щатите, бях буквално изумена. По въпроса за възпитаването на децата. Там ако съсед те види, че го шляпваш по задника, и веднага вика социални помощи да ти го приберат детето.

И поради тази причина всичките родители са безкрайно учтиви с децата си.
- Мамо, моля те, не пресичай през пътя без да се огледаш, защото ще те блъсне кола.
- Мамо, моля те, не ме хапи/дери/удряй/ ... мен или някое дете, защото нам-какво си.

И резултатите са едни глезени хлапета, които не знаят какво е възпитание.

За мен това е крайност, която не води до нищо хубаво. Сега, не значи че трябва да ги пребиваме или малтретираме малките, обаче когато трябва да се покаже кой е Шефът - това трябва да стане по категоричен начин. Без "моля ти се пиленце ... " Ай стига

Всъщност, Румка. Големите и възпитани юноши в САЩ въобще не са разглезени хлапета, а едни доволни от живота подрастващи млади хора. Да не говорим и за попорасналите възрастни и "млади" възрастни. Вярно е, качват ти се на главата, но иначе пък пак има избор да не ги раждаш и готово. В Щатите хората правят постоянни изследвания и проучвания на всякакви възрастови групи и знаят кое поведение до какви нрави у децата водят. Така като гледам в Бг младежта е наникъде - примерите затова са многобройни, което го има и в САЩ, но чрез тези намеси от социалните се опитват да ги обуздаят, а нашите нямат обуздаване. В Щатите след многобройни проучвания е станало ясно, че поведението на родителите е огромен фактор (и тази огромна отговорност понасям и аз и когато си помисля колко е трудно си казвам - еми да не го бях раждала тогава ) и се знае защо и какво води до това - затова децата се оставят да изживяват детството си, използват се просто различни методи за възпитание без физическа разправа. А начини за възпитание има много - специално това което прави Катя е налагане на правила. Децата обичат да има правила. Наказанието може да не е пошляпване, въпреки че съм сигурна че е леко и през памперса, а и ще е за кратко  . 
Между другото и аз съм безкрайно учтива с моето. Даже ако нещо му се развикам или му кажа на въпреки се чувствам много гузна и имам чувството че звуча сякаш не го обичам, което не е вярно и не искам той да го чувства така. Като чуя някоя майка да вика на детето си и ми става болно. Честно казано знам какво им е на главата, но се старая да не си го изкарвам на детето и да давам път на любовта (ми към него) а не на агресията. Тепърва предстоят още по трудни моменти но засега така се чувствам и се надявам да не стана кълбо от нерви. Не мога да си представя да имам второ, защото това е ужасно натоварващо. ПОстоянно да мисля как да се държа за да се чувства обичан. А той е доста послушно дете слава богу. Май се отплеснах за което съжалявам и това е само мое мнение. Надявам се че ще има и други учтиви деца които ще могат да са приятелчета с моето учтиво дете 

Възпитание - таз дума при нас е.......... Преди години /3-4/ големия ми син беше "възпитаван" чрез леки потупвания по дупето. Винаги е бил проблемно дете. И в детската градина и в училище и вкъщи..... Опитвах какво ли не, не става. И на психолог го водих заради поведението му. Резултата беше, че психолога констатира, че вкъщи не му обръщаме достатъчно внимание и той затова се държи лошо. Еми не мога, това е, като се прибирам от работа гледам да сготвя и изчистя, да прегледаме домашни и то време за лягане. И тогава ми дойде "гениалната" идея, че ще имаме второ дете да не би като има другарче да се подобрят нещата. Е да ама не, положението стана още по зле. Синковеца ми отговаря на всяка дума, рони сълзи веднага щом нещо не му изнесе, пък и отгоре на всичко ми натяква че купувам на малкия играчка, а на него не....... Не иска да спортува нищо, не излиза от вкъщи с други деца. От леглото пред телевизора и после на телефона и обратно. Не мога да го накарам нищо да свърши, а не е малък вече, мързи го просто. Отскоро съм предприела тактика да му налагам наказания за по седмица лишение от нещо, ефект нула! В резултат на цялата тази картинка аз съм една изнервена постоянно крещяща майка. Не го потупвам отдавна както казах, видях че няма смисъл. Това си е мойто диване, не знам къде сбърках във възпитанието му, но се надявам поне малкия да е по добър от него. Еми това е - явно не съм добра майка, но толкова мога.
Сигурна съм, че няма майка която да не е потупвала дупето на детето си. Или ако има такава то тя не е попадала на проблемни деца. Потупването няма нищо общо с малтретиране, по скоро е начин за уж по добро възпитание, но не при всеки действа.
Извинявам се за дългия пост, ама като сте тръгнали да се оплаквате аз да не остана по назад

Pregnachik,
от многото свободия, която се дава чрез даване на права на децата, съм виждала невероятни неща. Можете ли да си представите пълзящо бебе на пода на обществена тоалетна. Заради това, че майката се страхува/с основание/, че ако някой чуе малкото да пищи - защото разбирате ли, тя не му е угодила, или защото тя не се грижи подобаващо за него - и могат да я докладват на социалните служби. И да й вземат детето.
Е, да, обаче едно 7 месечно не разбира, че не може да пълзи навсякъде. Но в стремежа им всички деца да са доволни, и да не реват, и да се чувстват незнам как си, се стига до подобни ситуации.

ateto,
мисля, че твоето е на възрастта на моето голямото. И у нас се почна същия цирк. Успявам да го накарам да излезе навън, по-далеч от телевизор и телефон. Защото установих, е много се изнервя от техноиката. Друг вариант не виждам. Пратих го и на лагер. Виж дали твоето детенце ще иска. Може в началото да не иска, но после да остане доволно 

Сигурно има и майки,които не са потупвали, но не е ясно дали са постигнали добри резултати, защото понякога с обяснения децата много се отегчават. Виждала съм майка, крайно против удрянето, да увещава своето двегодишно защо ТО не трябва да удря. Измисляше какви ли не сложни и заплетени половинчасови обяснения, от които детето се отегчаваше и се въртеше на всички страни, без въобще да слуша какво му се казва. С това не искам да кажа, че с някой шамар е щяла да го убеди в необходимостта да не удря  Просто децата преди 3 годишна възраст не вдяват от обяснения толкова, колкото си мислим. И най-вече има огромна разлика между това да разберат нещо и да развият нужния самоконтрол да го или не го правят.

Атето, пробвай с положителни стимули. При моята дъщеря отрицателните не работят, но положителните вършат чудеса. Ако ѝ кажа, че ако не си напише домашните, няма да получи нещо много желано от нея, няма и да си мръдне пръста. Готова е да се примири с всяка санкция. Казва "това е изнудване", скръства ръце и може 12 часа да гледа в точка, но няма да направи нищо. Ако ѝ кажа, че ако го направи ще получи еди какво си или по-скоро ако първо ѝ дам каквото иска срещу обещание да си свърши работата, развива невиждана скорост и усърдие. Някак си оценява, че не е заплашвана, а насърчавана и само тогава показва желание за съдействие.

Колкото до ситуацията на запад, много е хубаво децата да бъдат уважавани и личното им достойство да е зачетено, просто според мен не всеки родител знае как да подходи така, че да си постигне целта. И когато имаме само изискването да не се удрят децата, но не ни е казано как да решаваме проблемите, много родители не знаят друг начин и оставят детето да минава много граници, защото не могат да го спрат.
Не съм ходила с Щатите, но и аз съм чувала притеснителни истории за дете, мятащо се в магазина и събарящо всичко наоколо (от чиста глезотия, че не му купуват нещо), а майката само притеснено кърши ръце и го моли да се успокои. Мисля, че тази крайност в никакъв случай не е по-добра от другата с шляпването. Защото в крайна сметка се получава нещо като прехвърляне върху детето на отговорността за нещата, които то прави. Но толкова малки деца не могат да носят отговорност, те имат нужда от авторитета и границите на родителя. И не е хубаво този авторите да се налага с шамари, но още по-лошо е никак да не се налага, просто да го няма. Родителят да стои и да гледа уплашено какво върши детето, без да може да го спре.

Румка, на 10 години е, а все едно е на 4. И на лагер го пратих, за 4ри дни беше, но и там не си е свалял очите от телефона, излизал е само за организирани мероприятия. За него освен телевизор, телефон и лаптоп друго не съществува. Нищо не го интересува. От една година сме в нов квартал и не иска да излиза с новите съседчета, а и по принцип си е затворен тип дете. Обича да играе сам, ако се заиграе с някое приятелче ще е разговор за някоя игра.
Юна, и с поощрения пробвах, ама не та не. Какво ли не обещавам, чак чудеса някой път. Бях решила, че ще му сложа касичка в която да му слагам пари всеки изминал ден ако е бил свършил минималните неща за деня - като да си оправи леглото, да си измие зъбите /голям проблем/ и най вече да не изкарва извън релси. Условието обаче ми беше че и при неизпълнение на основните неща за деня ще прибирам от касичката "глоба". Резултата - касичката му е на "-", то глоби........ а никакви приходи, т.е. няма приход за добро.  поведение.
Сега съм на тема море - казвам, че няма да го вземем щото няма да усетим почивка понеже ще ме ядосва. Той тръгнал да ми обяснява, че можел и да не ходи, вкъщи му е добре. Ужас, дано порасне някой ден.

Pregnachik, съгласна съм с теб. С другите също, донякъде - правилата са задължителни иначе детето не изгражда самоконтрол и не знае къде е границата. Детето разбира от обяснения, но ако са кратки, точни и ясни - като мъжете, тръгнеш ли да украсяваш и описваш как се чувстваш, пък какво, що, бъди сигурна, че ще те разберат точно никога. Когато изказът ми е по-телеграфен, думите ми звучат категорично, но казани със спокоен тон, без намек за "нареждам ти", резултатите са такива, каквито искам. Поне с мъжа ми съм разбрала "тактиката" /е, не всеки път успявам/, остава ми едно дете - да видим как ще е там Като ви слушам и ми настръхват косите - как ли ще се справя с Викче   Тя и сега понякога ме влудява, но успявам да запазя самоконтрол и дишам ли дишам. Ако й повиша тон или се отнеса по-грубо с нея, чувството за вина ме идяжда /а това не мога да го понеса/ и веднага се поставям на нейното беззащитно място ... представям си се като малка и как никой не ми е викал /в къщи много спорим и бързо палим, но сърдити не стоим, разбираме се с разговор/. Така възвръщам баланса и на 1000 % твърдя, че не съм разглезена!

Аз съм била "възпитавана" без наказания и "направи това, за да получиш онова". Благодарна съм на майка ми, че винаги ми е обяснявала защо може и защо не.

Сиси, имаме 2 заместени яденета - обед и следобед. Бебка не кара само на кърма в 17ч, но гърдите ми все още разполагат с млеко и някой трябва да ги освободи. Затова подавам, когато усетя дискомфорт  

Юна - Мисля, че го написа много правилно - поставяне на граници.

Инак за наказанието - новото, което практикувам, е: за грабване на играчка, или обида по адрес на брат ти - 25 клякания. При повторно от същото, брат ти решава колко да клякаш.
Което е много по-добре от това да им взема телефона, или да ги лиша от ТВ.
И работата е там, че по-малкото ми е много спортно - за него 100 клякания са нищо. Баткото, обаче, е от по-мързеливите, и кляканията са му проблем. Пък малкото не познава много числата, и дали ще каже 100 или 50, горе-долу за него е едно и също. Та, ей на - така стават по-учтиви по-големите батковци  

ateto - защо не го запишеш в курс по програмиране. Има и за деца, на български и на английски. Онлайн или офлайн - зависи къде живеете. Моето съм го записала на codemonkey - много е доволно. Има и други програми. Поне ще има полза от висенето онлайн.

Така е - различни ситуации, различен подход, различни хора.

Катя, тук не сме да се съдим, а да обменяме опит, гледни точки и споделяме болки и притеснения Живот с живот не си приличат.

Да са живи и здрави дечицата, пък всичко останало е поправимо и поносимо    

Хайде да сменим темата на разговор, че тя е доста обширна 
Аз да предложа по отрано, поетичните мами да се включат за заглавие на новата тема, че после се чудя как да се озаглавим в последния момент.  Аз поизрових от стари години някои заглавия, но допълнете и вие.
 
1. Слънце, пясък, море Септемврийче памперс на морето ще пече!
2. Септемврийчето за плаж се стяга и към Слънчо ръка протяга!
3. Септемврийче не е бебе вече, а е малко слънчево човече!
4. Септемврийчета дупета надигат вече, скоро няма да се стигат
5. Усмивка беззъба голяма, радва най  - много Септемврийската мама
6. Слънчеви лъчи озаряват Септемврийските очи
7. Лятото дойде, а Септемврийчета мечтаят за слънце и море

Много, много яка идея 


И за codemonkey ще си помисля. Ние се занимавахме с дъщеря ми със Scratch и направи няколко филмчета и 1-2 игри. Сама си записваше аудиото и много се забавлява, но напоследък нямаме никакво време...

аз съм за 3 или 5.
Скрачът - изисква много внимание от страна на родителя. И ние го тествахме, обаче когато е безнадзорно, само си записват гласа и после се имитират. Но не учат нищо. А в мънкито - там те хващат за ръка, и те водят упражнение след упражнение. Обаче на места си става трудно, и трябва помощ от родител. Или клип от ютуб, който да покаже решението.
Като цяло, става за мен.

Звучи по-добре. И на нас това ни беше проблемът, че трябва някой от нас да се занимава, а тооолкова рядко имаме време 

Ще пробваме codemonkey да видим как ще се приеме. Тя сега е в адски мързелива фаза, нали е ваканция... иска само да лежи на дивана и да гледа филмчета, ако може и някой да ѝ подава храна и вода 

Аз съм за 1 - много е весело!