Любители на Котки - Тема 105

  • 50 235
  • 746
# 315
Аз я взех от съученичка. Беше подарък за децата, че искаха домашен любимец. Нарочно исках женска, че вкъщи само мъже и аз. Беше ми дружинка. Очаквах гальовно коте, а тя беше дива и с характер. Аз ѝ се карам като прави бели, а тя ми отговаряше с едно особено гъргорене. Обожаваше да гледа врабчетата. Дано ги гони някъде сега из котешкия рай.
Виж целия пост
# 316
Много съжалявам, много. Tired
Бъди силна и след време си вземете друго коте, няма да замести празнината, но ще помогне в болката. Тежко е да загубиш домашен любимец.
Разревах се. Confused
Виж целия пост
# 317
-Petia- приеми и моите съболезнования. Cry
 Hug Hug Hug
На 01. този месец почина котарачето на приятелката ми, та питах тук как да я успокоя.
Ами няма такива думи. Cry
 ПРОФИ_1 пусна следния текст:
Скрит текст:

МОСТА НА ДЪГАТА

Точно до сами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата

Силно гуш и от мен. Hug
Виж целия пост
# 318
Ох, Петя много, много съжалявам. Вярвам в това място - моста под дъгата. Не може да го няма. Прегръдки
Виж целия пост
# 319
Не съм ви чела вчера и с нетърпение очаквах щастлива развръзка с това коте, докато преглеждах постовете ви ... Разплаках се ...
Много съжалявам за котето, -Petia-  Cry
Не се обвинявай! Прегръщам те!
Виж целия пост
# 320
Petia, прегръщам те...
Виж целия пост
# 321
Петя  action032 много съжалявам за мъничката душица  Cry. Дано е някъде в котешкия рай.  Flowers Rose
Колкото по-малки са децата, толкова по-лесно и бързо преодоляват такава загуба. Детският им свят е наситен с други неща и емоции, които ангажират съзнанието им, а и още нямат разбирането на възрастните за смъртта. По-големите го изживяват по-болезнено. Особено, ако са били много привързани към животинката. Малките лесно ще приемат ново животно, а с най-големия просто поговори. Ти най-добре си познаваш децата и можеш да прецениш как ще им се отрази. 
Виж целия пост
# 322
-Petia- съжалявам  Cry Hug .
Виж целия пост
# 323
Много ви благодаря за подкрепата. Мисля, че на средният най-зле ще му се отрази. Големият си поплака и ще си го изстрада. Аз съм направо развалина. Добре, че почивам днес. Очите ми са толкова подути, че не мога да гледам вече. Казали са на мъжа ми, че при котките много рядко се получава това усложнение точно. Нищо не ни поискаха за вчерашното лечение. Явно така ѝ е било писано. Децата искат друго коте. Загледах в разни фб групи вече по-големи и кастрирани котета, защото това няма да мога пак да го преживея просто. Още се чудя дали е добра идея веднага да взема друго животинче, но така ми липсва Мърси и присъствието ѝ, пък макар и досадно понякога. Гледам уличните котки около нас са на сума години, какво ли не им се е случвало, ама си имат живот явно писан.  Cry
Виж целия пост
# 324
Цитат на: -Petia- link Гледам уличните котки около нас са на сума години, какво ли не им се е случвало, ама си имат живот явно писан.  Cry
[/quote

Нищо в този свят не е логично,за съжаление.
Виж целия пост
# 325
Ох Петя, толкова много съжалявам... Иска ми се да намеря думи за утешение, но такива не съществуват. Знай само, че не бива да се обвиняваш, било е просто малшанс, и твоята прекрасна Мърси е изтеглила късата клечка... Дано сега е щастлива сред всички други наши изгубени душички! Защото почти всяка от нас е минала през същата мъка. Затова те разбираме, и ти съчувстваме.

И да, вземи си друго коте. Няма нищо общо със заместване, обичаш го както се обича второ дете. 
Виж целия пост
# 326
Шарената маца от аватара на Petia... ех, съжалявам. Вчера бегло зачетох. Тъкмо днес сутринта си помислих кога ще пише собственичката.

Изчакайте малко, Petia, ще вземете, но има време. Нека малко отшуми. Макар че знам ли... ето Танчето взе Наско - двойник на великолепния Мъро и са щастливи с него. Аз взех ПиратЯ пък чак година след като тумбестото ни Мише се спомина животинката. Отначало го гледах странно. Не вярвах, че ще го заобичам.
Виж целия пост
# 327
Да, отначало дори не предполагаме колко много ще ги обичаме впоследствие. Когато дойдоха моята Лолка и Бръмбото, се страхуваха ужасно, и денем не излизаха изпод гардероба. За сметка на това нощем си наваксваха. Чувствах се странно и имаше и моменти, когато съжалявах, че съм ги взела. Дори не усетих, кога така ми ''завлезнаха'' под кожата, и сега си умирам за тях. Особено за Лолитката, която си ми е дъщеричката. Бръмчо го раздава кораво копеле, не се дава за ласки и обичане. Раздава и тупаници, които при неговото тегло 7 кг. чисти мускули, не са за игнориране hahaha
Виж целия пост
# 328
Ми много си ми е тъжно и днес. Добре, че бях на работа та не мислих толкова за случката. Иначе като ме пита някой и пак започвам.
Понеже има доста от вас с опит богат с котки, ми се иска да питам. Ще взема друго коте, много ми е пусто без Мърси. Дали малко пак да е, за да свикне с нашият режим или и по-големи котки свикват? Нямам опит с по-голямо коте. Примерно 1-2 годишно. И дали ако е мъжко и кастрирано, пак маркират територии пишкайки?
Виж целия пост
# 329
Много съжалявам за котенцето! Много рядко е усложнението, но имало да става!
В момента, в който харесате ново котенце, го поканете у дома ви!
У нас беше месец след смъртта на любимия котарак. Всъщност у нас не можем да живеем без да отглеждаме котка. Всяка нова намира място в душите ни, а починалата си остава там завинаги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия