Любители на Котки - Тема 105

  • 50 235
  • 746
# 330
Ми много си ми е тъжно и днес. Добре, че бях на работа та не мислих толкова за случката. Иначе като ме пита някой и пак започвам.
Понеже има доста от вас с опит богат с котки, ми се иска да питам. Ще взема друго коте, много ми е пусто без Мърси. Дали малко пак да е, за да свикне с нашият режим или и по-големи котки свикват? Нямам опит с по-голямо коте. Примерно 1-2 годишно. И дали ако е мъжко и кастрирано, пак маркират територии пишкайки?

И малко и голямо сме взимали, много си зависи от котето. Уличните, са изключително благодарни и привързани към стопаните, особено спасените на границата на смъртта, "сякаш" разбират.  Котките са адаптивни създания. С мъжки кастрации нямам опит. Моите съболезнования и от мен.  Cry
Виж целия пост
# 331
Море е от котки, чакащи за дом.Тъкмо днес разглеждах снимки на един черен грозник, дето намерилият го се чуди кой и дали ще го хареса. Да де, ама и моето Магче беше грозничко, ама като го поохраних, пообичах и т. н. стана красива котка.
Няма какво толкова да се мисли след смърт на любимата котка-помагате на следващата. Така приемайте нещата, а не да страдате, че няма как да осиновите друга, защото предната починала и настанала скръб.
Бъдете котколюбители по принцип!  Hug
Виж целия пост
# 332
Ами не мога просто. Така свикнах някой да ми се мотка в краката и да мърка. Тя беше малко дива моята и идваше вечер само, когато другите изпоналягат да легне на крака ми и да си постави лапичката на лаптопа. Оф, много е тъжно... Само ви товаря и вас. Ама все пак с 3 деца вкъщи кое е по-добре? На малкият му беше свикнала, той я тормезеше понякога, ама тя се измъкваше.
Виж целия пост
# 333
Аз ще кажа две-три добри думи в полза взимането на 1-2 годишно котаче.
На тази възраст вече трябва да е кастрирано, ако го вземаш от някаква организация.
На тази възраст вече трябва да е показало какъв характер е - спокойно или заядливо Wink.
На тази възраст е достатъчно малко за да израсте заедно с децата ти.
На тази възраст най-бебешкият период, в който не стоят и секунда мирни, изгризват всичко, мразят всичко, което се движи, а което не се движи го бутат и пак го мразят, вече е отминал. Така че ще са ти спестени част от белите.
Сигурно има и други плюсове, но не се сещам сега кои и какви.
В момента навън е пълно с нова реколта бебета. Страшни сладури са, но какви ще пораснат не се знае. Канибалчето така излъга голямата ми щерка. Представи се в съседния двор като прекрасна дружелюбна гальовна душица, макар и с малко проскубан вид, а ей на - стана пухкава, дългокосместа красавица, която не дава изобщо нито да я гушнеш, нито да я намачкаш. ooooh! Умирам от яд, че излезе такъв характер. Close
Силвестърчо ни го донесоха в една кутия от обувки като беше на 3 месеца, кльощав, грозноват, недружелюбен и много разстроен от смяната на семейството ревльо. А стана най-милото, гушкаво и разбиращо животно на света, с което споделихме цели 14 години. Можеше да го разнасяш по цял ден гушнат като бебе, а за спането залепен задължително до някой, да не говорим! На кой при краката, на кой зад гърбината, на кой отпред в ръцете, на кой върху корема и на всички възможни възглавници полегнал до човека като човек или навит на кравайче ... истинско удоволствие си беше. Все още ми е много тежко, че вече не е с нас. Cry
Виж целия пост
# 334
Петя, в 99% от случаите кастрираните мъжки не маркират. Но ако са кастрирани на късна възраст и това им е станало навик, май не спират. Иначе съм гледала 2 кастрирани мъжки и никога не са правили беля след кастрацията. Но маркирането продължи само около 1 седмица, колкото да насрочим операцията.

А дали да вземете малко или голямо коте, това си е по-скоро късмет. Като започнете да се оглеждате котето само ще ви намери, независимо колко е голямо. Ако е по-големичко ще е с изграден характер, но пък ако е презимувало навън, ще е с куп болести, които могат да се окажат нелечими. Нашият Наско го мъчихме 2 месеца с антибиотици, но не се оправи. Има си хронична кашлица с всичките последствия от това.

Иначе и ние така. Когато през декември загубихме Мъро, бяхме решили, че поне няколко месеца ще сме без котка. Не издържахме! Къщата беше празна и пуста. През януари взехме Наско. Още си поплаквам за Мъро, но пък има кой да ми се мотае из краката.
Виж целия пост
# 335
Аз взех голяма котка, на 2 години и половина и за секунда не съм съжалявала. Има същия характер, какъвто проявяваше и на улицата. Много мила, гушлива, мъркаща и ненападаща дори при къпане (бори се да се спаси, но не с агресия).

Преди това имах бебе куче, много беше трудно, ходеше навсякъде до тоалетна и размазваше нарочно по паркет, плочки... Sick. Гледахме се и с него, разбира се, но беше много трудно.
Виж целия пост
# 336
Цитат
Аз взех голяма котка, на 2 години и половина и за секунда не съм съжалявала. Има същия характер, какъвто проявяваше и на улицата. Много мила, гушлива, мъркаща и ненападаща дори при къпане (бори се да се спаси, но не с агресия).

И моята е такава,първо си я гледкахме в склада,но построиха един голям блок срещу нас и тя сякаш се стресира от това и реших да си я прибера,само първата вечер беше тежка и не спахме,защото огласяше целия блок,повече от година клиентите от магазина ѝ пращаха поздрави hahaha
Децата я обожаваха,нали знаете как ги стискат и мачкат,а тя само се размазваше от кеф Heart Eyes
Аз имах късмета Лилито да ме избере,Стейси е права ,че трябва да бъдем котколюбци,а Аделинда за уличните котки,че са много благодарни животни Peace
Виж целия пост
# 337
Нашата Ая също я взехме от улицата и е около 2-3 годишна. Не беше кастрирана. Винаги е била много мила котка, отначало само спеше сама в кухнята на един фотьойл, сега или при дъщеря ми или плътно залепена за мен (което вече става малко неудобно предвид затоплящото се време  Laughing). Много е любвеобилна, сама идва да я мачкотя, ведната почва да мърка и меси, обожава да я решиш. И е много търпелива с дъщеря ми, която си умира да я облича, да и слага шапки, да и прави легла и да я завива с одеала. Разнася я навсякъде като кукла, Ая търпи, даже имам чувство, че й е приятно  Joy
Голям късмет извадихме с котката и не съжалявам й аз, че я взехме голяма.
Виж целия пост
# 338
И е много търпелива с дъщеря ми, която си умира да я облича, да и слага шапки, да и прави легла и да я завива с одеала. Разнася я навсякъде като кукла, Ая търпи, даже имам чувство, че й е приятно  Joy
Напомни ми за Мъро и малката дъщеря. Сигурна съм, че му беше кеф. Освен изброените по-горе, играеха и на фризьорски салон - връзваше му кърпа около врата и започваше да му "топира" бузките с кукленско гребенче.  Laughing Голям тандем бяха! Идва ми да изровя снимки от архивите, но ще досадя. Simple Smile А Наско си е диваче. Неговите игри са само скачане, дране и хапане. Хубаво, че вече нямам малки деца, иначе щяха да са винаги с дълбоки рани. Сега сме само с "леки" драскотинки.  Mr. Green

А ти нямаш ли някакви снимки на облечена, повита и т.н. котка? С удоволствие ще ги видим.  Hug
Виж целия пост
# 339
Няма да досадиш, стига ти да не се разстроиш. Tired
Искам да видя тези котараци. Малката много го тормози Топи, но той само като я види бяга като дявол от тамян, а тя все тича след него. Мачка го много, но не я драска или хапе, за разлика от мен и ММ. Нас редовно ни напада, особено докато го решим.
Виж целия пост
# 340
Ето от тук започват шапчиците, легълцата, завивките и т.н. Действието се развива от 1999 до 2004-5 година. След това пораснаха. Отключих и всички останали котешки албуми. На който му се гледа, да гледа до втръсване. Simple Smile
Виж целия пост
# 341
Таня,много хубав Мъро,благодаря за снимките Hug
Виж целия пост
# 342
Таня, имам снимки само дето не съм се научила как да ги качвам  Blush
Виж целия пост
# 343
Леле, нагледах се на много Мърови снимки! Танче, благодаря!
Видях Мъро като блондин и като булка, хах!
А по някое време е струвал само 13 лева, как може, та той е безценен!  Grinning Hug
Виж целия пост
# 344
Таня, имам снимки само дето не съм се научила как да ги качвам  Blush
Трябва снимката да е качена някъде. Взима се адреса ѝ и се слага между [img] и  [*/img]. Звездичката във вторите скоби е излишна и я изтрий, но иначе няма как да се види какво съм написала. За по-просто от форума са сложили и бутон с нарисувана снимка и надпис "вмъкни изображение". Бутонът се намира над полето, в което се пише отговора и е вторият на втори ред. Тогава [img] и другарчето му излизат сами и само трябва да се сложи адреса между двете скоби.

Снимката може да е сложена във Фейсбук и с десен клавиш да се вземе адреса ѝ. Ако си с Internet Explorer, адресът се вижда най-долу в "Properties". Ако си с Хром, направо има надпис "Копирай адреса на изображението".

Друг начин е снимката да се качи в някой сайт за снимки. Много са - снимка.бг, албум.бг и т.н. Тези 2 сайта са на български и няма как да се сбърка нещо като се чете какво следва. Там дори до снимката има линкове за споделяне. В снимка.бг се взима линка за среден размер снимка. Ако няма линкове за споделяне, обясненото по-горе за Фейсбук и десен бутон важи за всички снимки във всички сайтове, стига да няма специална забрана от автора на снимката.  Wink

Леле, нагледах се на много Мърови снимки! Танче, благодаря!
Видях Мъро като блондин и като булка, хах!
А по някое време е струвал само 13 лева, как може, та той е безценен!  Grinning Hug
А видя ли албумчето с Мацо и Мъро в къщата на Барби? Любимо местенце им беше.  Още пазя къщата и си мислех как мога да я отворя заради снимки, но Наско не разбира от нормални котешки работи. Не го привличат кутии, къщички, меки завивки. Той е само разрушител. Няма смисъл да се занимавам и да я сглобявам.  Laughing Само ще окраде интериора и ще изрита нещата под дивани и други мебели.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия