.......че имам нужда от почивка и време за себе си ..... 
Виж целия пост
Искам да кажа ... (79)
- Публикувана: 27 май 2016, 22:46 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2016, 10:37 ч.
# 181
31 май 2016, 23:45 ч.
И при нас празникът мина тъжно. Класната ни е великолепна жена. http://media.snimka.bg/s1/5382/037008958.jpg?r=0
Виж целия пост
# 182
31 май 2016, 23:49 ч.
Хубаво е да сме благодарни на учителите когато има защо! Баща ми е абсолютен непукист но няма да забравя реакцията му когато името му се спомена в пресата от негов ученик, приет да учи стоматология без приемен изпит защото, в някаква олимпиада (химия или биология) беше на първо място
Хич не се похвалих, нали
Виж целия пост
Моята дъщеря днес се върна много натъжена. Поплака си и вкъщи. Трудно се раздели с класната си, а и няма да я вижда, в друго училище е. Заслужава си, добър човек е и я научи на много неща. Била е до нея в много трудни моменти и особено в един важен. Като знам какво я чака догодина, иде ми и аз да ревна.
Какъв дъжд валя тук, някъде е ударила мълния и се е запалила къща. Беше страшно.
Какъв дъжд валя тук, някъде е ударила мълния и се е запалила къща. Беше страшно.
Хубаво е да сме благодарни на учителите когато има защо! Баща ми е абсолютен непукист но няма да забравя реакцията му когато името му се спомена в пресата от негов ученик, приет да учи стоматология без приемен изпит защото, в някаква олимпиада (химия или биология) беше на първо място
Хич не се похвалих, нали 
# 183
1 юни 2016, 00:14 ч.
Доволна съм от себе си 👌Вчера и днес бяха изключително важни дни в службата и минаха по мед и масло, много се радвам. След това с мъжът ми купихме подарък на детето за утре - Лего с любими герои и игра за конзолата пак на Лего. Написах му и едно пожелание, то направо писмо стана, сега мъжът ми ще надуе малко балони и слагаме по средата на стаята му подаръците и балоните, като се събуди това да е първото, което да види 🎈🎉🎁 Аз се вълнувам сякаш повече от него 😘
Виж целия пост
# 184
1 юни 2016, 09:06 ч.
Честит празник на всички малки, големи и още по-големи момичета и момчета! 
Честито и на всички нас, които все още носим детето в себе си.
Виж целия пост
Честито и на всички нас, които все още носим детето в себе си.
# 185
1 юни 2016, 09:14 ч.
Честит празник на вас и децата ви!
Тъкмо се оправих за излизане и децата заспаха. Плана ми отиде на кино. Мислех днес да ги запиша на кухня, но няма да сваря.
Виж целия пост
Тъкмо се оправих за излизане и децата заспаха. Плана ми отиде на кино. Мислех днес да ги запиша на кухня, но няма да сваря.
# 186
1 юни 2016, 10:30 ч.
Честит Празник на всички деца - настоящи и на тези запазили детското в себе си
Виж целия пост
# 187
1 юни 2016, 11:13 ч.
Какво значи да пазиш детското в себе си? Не е ли това клише?
Виж целия пост
# 189
1 юни 2016, 11:34 ч.
Самият ти пост е показателен , какво значи .
Виж целия пост
Какво значи да пазиш детското в себе си? Не е ли това клише?
# 190
1 юни 2016, 11:35 ч.
Moe лично разбиране за "детското в себе си" е способността да изпитваш емоция, вълнение, радост от нещо дори малко или предстоящо. С годините живота поочуква всички ни и ставаме малко или много по-обрани откъм емоции, губим тази непосредственост и спонтанност, която сме имали. Способността да се вълнуваме, да изживяваме и да се радваме искрено. Аз за себе си успявам да съхраня детското понякога, но понякога ми е много трудно.
Виж целия пост
Скрит текст:
искам да кажа, че имам колега, младо и много кадърно момче, но го подозирам в шизофрения. В началото беше забавно, с нещата, които казва и пише на колеги, но вече започвам много да се тревожа. Чудим се дали да говорим с менджърите, не бих искала да го топим или да го поставяме в неудобно положение, но дори в работата се държи много странно на моменти. Днес го няма, казва, че е в Гери- Никол. И не се шегува. 
# 191
1 юни 2016, 11:39 ч.
Захир, това не е шега работа, говорете с мениджърите, ако имате HR започнете с него.
Виж целия пост
# 192
1 юни 2016, 11:43 ч.
Аз съм инфатил голям и затова явно малките деца често ме приемат за едно от тях . Без да се лигавя и да правя на куку.
И поздрав с моя любима песничка
Виж целия пост
И поздрав с моя любима песничка
Скрит текст:
Подарявам ви мой любим цитат от още по -любима книга Скрит текст:
Цитат
След като намериха всичките си подаръци, те прегърнаха силно Пипи, за да й благодарят. Тя стоеше край прозореца на кухнята и гледаше снега навън.
— Утре ще си направим голяма снежна къща — каза тя. — А вечер ще палим вътре свещ.
— О, чудесно! — възкликна Аника. Тя се чувствуваше все по-щастлива, че се е завърнала у дома си.
— Мисля си дали да не си направим писта за ски от покрива до преспите долу — каза Пипи. — Смятам да науча коня да кара ски. Но не мога да проумея дали ще му трябват четири ски или само две.
— Ех, че весело ще бъде утре! — провикна се Томи. — Какъв късмет, че се прибрахме тъкмо по средата на коледната ваканция.
— Винаги ще ни бъде весело — каза Аника. — И тук, във Вила Вилекула, и на остров Корекоредут, и навсякъде.
Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.
— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.
— И аз — каза Аника.
— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.
— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.
— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…
— Какви хапчета? — попита Томи.
— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.
— Грах? — учуди се Томи.
— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.
— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.
— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже:
Хайде, хапчета чудесни,
никога да не поресна.
— Искаш да кажеш «порасна» — поправи я Томи.
— Щом съм казала «поресна», значи искам да кажа «поресна» — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват «порасна», а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза «порасна» вместо «поресна» и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: «О, колко си пораснал, колко си послушен», трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.
— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?
— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!
— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.
Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!
— Хайде! — прошепна Пипи.
Всеки глътна хапчето си.
— «Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна» — извикаха тримата в един глас.
Готово! Пипи запали лампата.
— Чудесно — каза тя. — Сега вече няма опасност да пораснем и да получим мазоли и разни други мизерии. Все пак хапчетата лежат толкова отдавна в бюфета ми, та може и да са изветрели. Но нека се надяваме на най-доброто.
Аника се сети за нещо.
— Ах, Пипи — каза тя уплашено, — нали искаш да ставаш пират, когато пораснеш?
— Ха, все пак мога да стана — отвърна Пипи. — Ще стана един такъв мъничък, безмилостен пират, който ще сее смърт и ужас около себе си.
Тя се позамисли.
— Представете си — каза им тя, — че някой ден след много, много години оттук мине някоя леличка и види как тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: «На колко години си, момченце?» А ти ще й отговориш: «На петдесет и три, ако не се лъжа».
Томи се засмя доволно.
— Тогава сигурно ще си помисли, че съм много дребничък — каза той.
— Да, разбира се — допусна Пипи, — но ти пък може да й обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.
Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят много.
— Сега трябва да си вървим — каза Томи.
— Но утре пак ще дойдем — додаде Аника.
— Чудесно — каза Пипи. — В осем часа започваме да строим снежната къща.
Тя ги изпрати до портата и рижите й плитки се мятаха около главата и, докато тичаше обратно към Вила Вилекула.
— Представи си — каза Томи на Аника, когато си миеха зъбите, — ако не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.
Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.
— Виждам Пипи — провикна се тя радостно.
Томи хукна към прозореца. Наистина! Сега, когато дърветата нямаха листа, можеше да се гледа право в кухнята на Пипи.
Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.
— Тя… тя изглежда някак самотна — каза Аника и гласът й потрепери. — О, Томи, да беше сутрин, та да идем веднага при нея.
Те стояха мълчаливо и гледаха навън в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, но Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, разбира се! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще продължават. Утре ще построят снежна къща и ще направят ски писта от покрива на Вила Вилекула; когато се запролети, ще играят в кухия дъб, където растат бутилки със сироп; ще играят на нещотърсачи; ще яздят коня на Пипи. Ще сядат върху сандъка за дърва и ще си разказват истории. Може би понякога ще ходят на остров Корекоредут на гости на Момо и Моана и другите деца, но винаги ще се връщат във Вила Вилекула. Да, това беше прекрасна, успокояваща мисъл — Пипи ще остане завинаги във Вила Вилекула.
— Дано погледне насам, за да й помахаме — прошепна Томи.
Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.
После духна свещичката.
— Утре ще си направим голяма снежна къща — каза тя. — А вечер ще палим вътре свещ.
— О, чудесно! — възкликна Аника. Тя се чувствуваше все по-щастлива, че се е завърнала у дома си.
— Мисля си дали да не си направим писта за ски от покрива до преспите долу — каза Пипи. — Смятам да науча коня да кара ски. Но не мога да проумея дали ще му трябват четири ски или само две.
— Ех, че весело ще бъде утре! — провикна се Томи. — Какъв късмет, че се прибрахме тъкмо по средата на коледната ваканция.
— Винаги ще ни бъде весело — каза Аника. — И тук, във Вила Вилекула, и на остров Корекоредут, и навсякъде.
Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.
— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.
— И аз — каза Аника.
— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.
— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.
— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…
— Какви хапчета? — попита Томи.
— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.
— Грах? — учуди се Томи.
— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.
— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.
— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже:
Хайде, хапчета чудесни,
никога да не поресна.
— Искаш да кажеш «порасна» — поправи я Томи.
— Щом съм казала «поресна», значи искам да кажа «поресна» — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват «порасна», а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза «порасна» вместо «поресна» и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: «О, колко си пораснал, колко си послушен», трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.
— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?
— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!
— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.
Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!
— Хайде! — прошепна Пипи.
Всеки глътна хапчето си.
— «Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна» — извикаха тримата в един глас.
Готово! Пипи запали лампата.
— Чудесно — каза тя. — Сега вече няма опасност да пораснем и да получим мазоли и разни други мизерии. Все пак хапчетата лежат толкова отдавна в бюфета ми, та може и да са изветрели. Но нека се надяваме на най-доброто.
Аника се сети за нещо.
— Ах, Пипи — каза тя уплашено, — нали искаш да ставаш пират, когато пораснеш?
— Ха, все пак мога да стана — отвърна Пипи. — Ще стана един такъв мъничък, безмилостен пират, който ще сее смърт и ужас около себе си.
Тя се позамисли.
— Представете си — каза им тя, — че някой ден след много, много години оттук мине някоя леличка и види как тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: «На колко години си, момченце?» А ти ще й отговориш: «На петдесет и три, ако не се лъжа».
Томи се засмя доволно.
— Тогава сигурно ще си помисли, че съм много дребничък — каза той.
— Да, разбира се — допусна Пипи, — но ти пък може да й обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.
Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят много.
— Сега трябва да си вървим — каза Томи.
— Но утре пак ще дойдем — додаде Аника.
— Чудесно — каза Пипи. — В осем часа започваме да строим снежната къща.
Тя ги изпрати до портата и рижите й плитки се мятаха около главата и, докато тичаше обратно към Вила Вилекула.
— Представи си — каза Томи на Аника, когато си миеха зъбите, — ако не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.
Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.
— Виждам Пипи — провикна се тя радостно.
Томи хукна към прозореца. Наистина! Сега, когато дърветата нямаха листа, можеше да се гледа право в кухнята на Пипи.
Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.
— Тя… тя изглежда някак самотна — каза Аника и гласът й потрепери. — О, Томи, да беше сутрин, та да идем веднага при нея.
Те стояха мълчаливо и гледаха навън в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, но Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, разбира се! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще продължават. Утре ще построят снежна къща и ще направят ски писта от покрива на Вила Вилекула; когато се запролети, ще играят в кухия дъб, където растат бутилки със сироп; ще играят на нещотърсачи; ще яздят коня на Пипи. Ще сядат върху сандъка за дърва и ще си разказват истории. Може би понякога ще ходят на остров Корекоредут на гости на Момо и Моана и другите деца, но винаги ще се връщат във Вила Вилекула. Да, това беше прекрасна, успокояваща мисъл — Пипи ще остане завинаги във Вила Вилекула.
— Дано погледне насам, за да й помахаме — прошепна Томи.
Но Пипи гледаше право пред себе си със замечтан поглед.
После духна свещичката.
# 193
1 юни 2016, 11:43 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Работим в голяма американска компания, имаме строги правила за всичко, всяко нещо се репортва и т.н Основно в сферата на здравеопазването сме вещи, има и лекари и т.н. Но.. не зная, трябва ли.. момчето е кадърно, умно, но наистина.. има проблем. В началото го намирахме за забавно, но всичко излиза от рамките на нормалното, пише и на други колеги, абсолютно нелогични неща. Без взаимовръзка. При личен разговор е по-добре, но и там има проблеми. Говори несвързано, но интелигентно и не знаем шегува ли се, или не. Но като го видях писмено, разбрах, че съвсем не е шега. От една страна искам да му помогна, но от друга не искам да бъда аз или някой от нас причината да си има проблеми той в работата. Много е деликатно!
# 194
1 юни 2016, 11:46 ч.
Моля, посъветвайте ме 
Синът ми е приет в предучилищна, в кварталното училище /голям зор е за там/, в същото време в детската градина учителките са много, много добри, децата в групата се разбират и им е приятно заедно. Ходи си с удоволствие, спи след обяд и т. н. Много се чудя какво да правя
Виж целия пост
Синът ми е приет в предучилищна, в кварталното училище /голям зор е за там/, в същото време в детската градина учителките са много, много добри, децата в групата се разбират и им е приятно заедно. Ходи си с удоволствие, спи след обяд и т. н. Много се чудя какво да правя
Препоръчани теми