Звезде 
Рони Ренку
То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Виж целия пост
Рони Ренку То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
"На кафе с подигравки" и един диспансер...ТЕМА-35
- Публикувана: 29 май 2016, 20:20 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2016, 11:21 ч.
# 270
7 юли 2016, 11:05 ч.
# 271
7 юли 2016, 11:07 ч.
Що ме грее морския бряг ма 
Илде
Виж целия пост
Звезде Рони Ренку
То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Рони Ренку То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Илде
# 272
7 юли 2016, 11:09 ч.
Що ме грее морския бряг ма
Илде
Ми нали шезлонгите са там ма, ти де ще ходиш, в гората ли 
Виж целия пост
Звезде Рони Ренку
То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Рони Ренку То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Илде
# 273
7 юли 2016, 11:22 ч.
Що ме грее морския бряг ма
Илде
Ми нали шезлонгите са там ма, ти де ще ходиш, в гората ли
Па тя ми е по близко ма 
Виж целия пост
Звезде Рони Ренку
То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Рони Ренку То ще се стопли ма, още малко и ще стане 30 градуса на морския бряг
Илде
# 274
7 юли 2016, 11:25 ч.
Душко Илде Бад Щерко МаргО
Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители. E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...
4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45. Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.
Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
Виж целия пост
Илде Бад Щерко МаргО Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители.
E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45.
Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
# 276
7 юли 2016, 12:05 ч.
Зиз,
. Четвъртата част я бях пропуснала.... Големи емоции
Виж целия пост
Душко Илде Бад Щерко МаргО
Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители. E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...
4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45. Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.
Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
Илде Бад Щерко МаргО Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители.
E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45.
Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
Зиз,
. Четвъртата част я бях пропуснала.... Големи емоции 
# 280
7 юли 2016, 13:38 ч.
Зиз, значи у фейса четете такива забавни нещица...
Не, такива неща преживяваме и ги разказваме у фейса...тоест аз...
Виж целия пост
Зиз,
значи у фейса четете такива забавни нещица... 
# 281
7 юли 2016, 17:24 ч.
ЖДНБ, цял ден не съм влизала в нета и Зиза баш тогаз да се разпише кат хората 
Чуме време беше
и още по-ритуално се прекръстим 
Виж целия пост
ЖДНБ, цял ден не съм влизала в нета и Зиза баш тогаз да се разпише кат хората Чуме
време беше Скрит текст:
Чей се търкулнем ритуално Душко Илде Бад Щерко МаргО
Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители. E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...
4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45. Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.
Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
Илде Бад Щерко МаргО Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители.
E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45.
Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
и още по-ритуално се прекръстим
# 282
7 юли 2016, 19:25 ч.
ЖДНБ, цял ден не съм влизала в нета и Зиза баш тогаз да се разпише кат хората
Чуме време беше
и още по-ритуално се прекръстим
Профче
Виж целия пост
ЖДНБ, цял ден не съм влизала в нета и Зиза баш тогаз да се разпише кат хората Чуме
време беше Скрит текст:
Чей се търкулнем ритуално Душко Илде Бад Щерко МаргО
Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители. E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...
4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45. Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.
Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
Илде Бад Щерко МаргО Ей Ви на да четете копи-пейст от фейса
1-ва част
Мераба аркадашлар! Поздрави от Турция морето и неговите трудови хора.
Сега ще ви разкажа приказка за Българските селяндури в чужбина.
Започвам с това, че за първи път в живота си ме е срам, че съм Българка.
Пристигнахме в един прекрасен хотел с прекрасно обслужване. Само дето се чувствам като на Слънчака, обаче съм без бронежилетка и от хотела не раздават кърпи с очертани на тях трупове. Селянията се шири наврет и точно за тази селяния иде реч в моята приказка от която взех да се отплесвам.
ДЕН ПЪРВИ
1. Ганьо го изсипва автобуса и се стоварва на рецепцията
Селяндурът е същество което няма реална представа за това какво е всъщност. Не знам защо той (тя) си мисли, че след като си е позволил почивка в 4 звезди хотел в Турция е нещо повече от всички останали? Влиза наперено все едно е шейхът на Дубай и си мисли, че още на вратата рецепционостките ще го посрещнат със ....пииииииииииип (знак за нецензурно действие извършвано от жена на мъж). Та, като „шейх на Дубай“ иска веднага да бъде настанен, въпреки изричното условие а настаняване след 14ч. Вдига луд скандал на български (все едно някой го разбира) и почва със заплахите, че ще се обади на агенцията, без изобщо да помисли, че на онези зад рецепцията им е „бана не“ на кой ще звънят. Почва рев за гривни и тн...това продължава с часове и накрая всички се прибират по стаите....ВИКТОРИ!!!!
2. Ганьо след настаняването
Стоварват си куфарите и се започва проучване на базата...сблъскваш се с реплики от „Какво иска тоя за толкова пари“ до „Леле брато, добре, че пристигнахме....много ядене дават тука....
3. Ганьо на олинклузив
Започва се с ядене и пиене, кой колкото може да носи. Обяд е...всички са в ресторанта местейки блок масите по своите маси...излиза се от ресторанта и след 30мин започва следващото хранене с пидета, компири и сандвичи. Това продължава до 18ч. Когато вече временно бара е затворен. 19.30ч. вечеря...обедните изцепки се повтарят и следва пиене кой колко може да носи. 03.45ч. Изнемощял от алкохол глас безпомощно мучи пред една врата и едвам чука по нея от безсилие. Разгеле...тишина....
4. Ганьо – комплексарът
Както се разхождам край басейна виждам картинка която ме оставя на място...безмълвна и потресена. Един мощен бабаит на около 60г, лазеше под бара прокрадвайки се за да се изправи изведнъж пред бармана и да му каже „Бау“ (знак пред другите, че той не за пръв път е тук и е наясно с персонала) Радина мило обясни на друг бабаит да не скача от платформата точно на това място, но не....бабаитът за това е бабаит, за да направи точно обратното...рипна, пльосна се като бетонна плоча по корем във водата, свитки му излязоха и на мен също....няма мъц, мерси...некви неща...гордо вдигнал глава се изнася от мястото на позора.
5. Ганьо – помощникът , разбиращ от всичко
Тази сутрин се е събудил рано за да просне кърпите на най-елитните места на плажа. Иска кафе, ама не може да си пусне машината....решава да се направи на техник и да види, що аджеба не работи машината...отваря, вдига бутилка за диспенсър пълна с вода и започва да сипва на мястото на материала...почва да тече вода отвсякъде и той вдигнал рамене се изнася от местопрестъплението. След малко минава дама която не знам защо е решила, че диспенсъра замества поцинкованите съдчета на село за миене на ръце...е изми си ръцете под диспенсъра с минерална вода. Час по-късно към бара приближава друга двойка и се насочва към диспенсъра. Почва да опипва бутилките отгоре...коя аджеба е със студена вода...след лутане между двата и не откривайки разлика в температурата на водата, дамата реши да рискува и да си налее вода. Преди малко...лобито...както си пиша и една баба рече, че ще вали...излетя през вратите към паркинга а да си измие джамовете.
Да обобщя...прекарваме си чудесно, забавно ни е през цялото време и няма как да ни е скучно.
Само, ако можеше някак си, цялото семейство да проговорим турски за да се раграничим от масата елитни българи.
2-ра част
Мераба, аз продължавам с приказката. Сега хванах нет, сега пиша. Добре, че Ганьо спи
Та да се върнем на снощната изцепка.
След вечеря е, ресторанта още работи , показвайки на Ганьо, че не е нужно да мести ресторанта в бара, но не....той е решил друго. Блок-масата се мести от ресторанта на бара, един елитен българин изчезва за момент, след което се връща с изстудена домашна парцуца. Почва е пиене и мезене. На женките обаче им е тъпо и решават, че искат сладолед. Започват пазарлъци пред хладилника и покупка на сладолед за 4 лири. Не щеш ли един се изцепва..."Дължиш ми 4 лири и допълва...6х4..36 (тук е мястото да се тупна по главата, че камара елит присъстващ на диалога не поправи математика.) Но, това не приключи с това..някой осеян от гениална мисъл решава да сподели, как ще запише сладоледа на друга стая за да не се набутва.
За друго не се сещам сега, като го изживея ще пиша. Сега, дано да публикувам.
Отивам да пия кафе и да си попека задницата в знак на протест.
Сори, че толкова ги обсъждам, но просто бях отвикнала на такива почивки и сега ми е странно, смешно и плачевно.
3-та част
Мераба...най-накрая нет....УРАААААААААААААА!!!
Само да кажа...друго си е докато се пържишиш на плажа по главата ти да пикират изтребители.
E, няма такава почивка с толкова екшън, липса на нет и атентати. Всеки ден някъде гърми бомба или я залагат и службите я хващат. Ехооооооооооо, в БГ няма добри новини...ооооо, пуснете си турските хабери и ще видите, че сме китки. Опс...стана време да прелети някой и друг хиликоптер A, днес изтребителя прелята толкова ниско, че ако летеше по-бавно можеше и схемата да му видя....хаххахаххахха...4-та част
Такааааааа, пих кафе, събудих се....сега да разкажа за пътуването вчера. Ще разкажа, защото за 1-ви път виждам такова нещо и съм впечатлена.
Та, принципно до слизането от ферибота всичко беше наред. Нямаше кой знае какво задръстване, даже и ферибота хванахме веднага. Нямах мегдан да си изпуша цигарата даже и ме юрнаха да се качвам. преминахме, ...Не щеш ли се сблъскахме с такова задръстване за ферибота към курортите, каквото не бях виждала до сега. Колоната за ферибота беше 20км. Чудя се....кога ли ще преминат турците отсреща за да си отпразнуват Байрама на олинклузив, май ще им закачат гривните на кръста,че ще са изсъхнали като чирузи в тая жега, която уж е 35 градуса, ама се усеща като 45.
Задръстване имаше и отсреща за към курортите, ама това е друга тема.Както и да е...стигаме границата и настъпи крааааая...турските постове ги минахме за 5мин....оставаше само последният, който се минава на ''айде бегай" едва ли не...да, ама до този пост имаше 300м. задръстване в 4 колони. Настъпи висене...с часове. Тъкмо ни пуснаха да преминем в БГ и хоп...нашите решиха да се сменят...20.00ч. е...само, че предаването на смените беше 30мин. От другата страна за към Турция се образува подобна колона на нашата. Настъпи хаос, клаксони свирят от всички страни...какафония от звуци, които още ми търнят в ушите. Разгеле, тръгваме към поста...пред нас кола...единия митничар прави щателна проверка на колата до нас...сума време търси тайници и резервоара му беше много интересен. Колата пред нас се подрежда за оглед и в този момент онзи митничар приближи колегата който беше в нашия коридор и каза..."Пусни го...това е наше момче..." Шок...тяхното момче. А, какво ли пренася тяхното момче...? Питам и отговор не търся.
Да обобщя...хареса ми,че ''наште'' проверяваха всяка кола, нямам нищо против, но организацията беше на нула. Не може при такава тапа да работят половината постове. Нека проверяват, но да работят всички....но, не...Българина мрази да е организиран и това ни коства 4 часа на границата в жегата.
Приятно четене
и още по-ритуално се прекръстим 
