Проблем със съседско дете

Точно така, нищо не разбирам от чест и достойнство. Мога само да се радвам, че децата ми растат в среда, която няма нищо общо с подобно мислене.
Чест и достойнство, хах..... така ли му викат вече на закона на джунглата.

Абе, трябва да имаш достойнство, но и трезва преценка. Дете в трети клас може ли да надвие дете в шести-седми клас?
Трябва и малко мислене, иначе честта и достойнството може да те заведат и в болница, че и на по-лошо място.

В групата на моя син също има няколко такива деца и за съжаление все още не мога да открия правилния подход към решение на проблемите с тях. Мъжът ми е от турски произход, съответно и името на детето ни е такова, заради което си отнася доста подигравки и агресия. Постоянно го обиждат, наричат го с грозни епитети, измислят му прякори, на моменти дори и до физически сблъсъци се е стигало. Постоянно му говоря, обяснявам, че с нищо не е по-различен от тях, че не трябва да се влияе от това, но той си е дете и за съжаление приема много тежко всичко това. Говорих с възпитателките- те отричат да има сериозни проблеми, според  тях са само детски игри. С някои от родителите също се опитах да говоря, но те са абсолютно незаинтересовани. Обмислям преместване в друга градина, но той е доста свит и се притеснявам как ще му се отрази такава промяна, а и няма гаранция, че и на новото място няма да има подобни екземпляри. Има си и приятелчета в градината, които също страдат от подигравките на същата тази групичка. Вече просто не знам какво да направя, наистина. Осъзнавам, че не децата,а родителите им са виновни, но съм абсолютно безсилна да им влияя.Болно ми е, че все още има толкова тесногръди хора, които очевидно предават и на децата си тази нетолерантност.

Не, не са виновни само родителите. И преди 30 години имаше проблемни деца. Виновни са възпитателите в градината. Тяхна работа е да овладеят положението.

Хм, интересно.

Значи родителите не могат да овладеят положението с едното-две деца у дома си, но възпитателите трябва да им възпитат 30те деца, защото им е работа това? Възмутително!

Чукча може би е писател? Виждаш ли "само"-то? А фокусът, че възпитателите масово бягат от отговорност?

Защото не им е работа да възпитават децата, а да ги обучават. Изцяло родителите са отговорните за възпитането на децата си.

Другото е смешно дори да се коментира.

В темата е ясно, че и двете деца не са на у-ще или в градината все пак. И там явно 'законът на джунглата' е единственият коректив.

Да, нека зачеркнем педагогиката. В градината те са и възпитатели. И бяха такива преди много години и подобни случаи бяха рядкост, а не ежедневие. Наистина е смешно, да.

Днес, по случай края на учебната година в училището на дъщеря ми имаше празник. Отивайки да я взема видях огромен плакат закачен на фасадата - *Учителят хваща една ръка, отваря едно съзнание, докосва едно сърце.*
Откриването на годината септември месец беше под мотото - Училището, нашият втори дом.
Така че, в учебното заведение освен обучение, децата получават и възпитание. И преди някой да ме поправи че в случая става дума за деца в детска градина - в нашето училище най малките са на 2+ години, най големите на 16.

За да има насилие са виновни и родителите, които не обръщат внимание на децата си и учителите, които омаловажават проблема. Black_Dahlia, премести детето си, след като не получваш съдействие, няма смисъл да се тормозиш и ти и детето ти.

Само за последния пост съм напълно съгласна с I.Hr
В началното училище сестра ми имаше проблем с едно момче. До колкото помня като викаха негов родител идваше една слаба възрастна женица около 60г+ с бяла коса и незнаеше къде да се завре от срам, майката май беше починала, а бащата се беше пропил. С две думи помощ от родител няма.  Към средата на 3ти клас класната и излезна в майчинство и дойде нова, тъкмо завършила госпожица (помня че много крещеше ако някои и кажеше госпожо  ). Един ден приятелка на сестра ми ме извика, че това момче пак я тормози, аз учех на горния етаж  Слизам по стъпалата и гледам сестра ми тръгнала да влиза в тоалетната, той натиснал вратата и я ръчка и ръси простотии на тема зекването и, а тя плаче  пред тоалетните има пейка и класната им седнала и се залива от смях на глупостите питам госпожата защо не се меси (тя не знаеше коя съм) и ми вика 'ми то момичето си е тъпо, поне да се посмеем малко''  Прибра ги в стаята. Следващото междучасие отивам да я видя, влизам в стаята а той я рита на земята тя се свила и пищи, еее не издържах, нито госпожа съм викала, нито никои- хванах го и го набих пред половината клас. Извикали класната през това време и естественно аз виновна. Свалиха ме при директор и се обадиха на наще да дойдат. Е благодарение на 'перфектното ми досие' и честите опаквания срещу момчето се разминах само с последно предупреждение.. за около месец... след това пак го набих и ме изключиха 

И друго пък от моя начален клас, едно момиче ме тормозеше около година, аз слушам баба- умния не отвръща, умния отстъпва    Един ден незнам какво ми прищрака, тя изстиска гъбата за дъската над мен докато пиша, беше нещо важно и зависеше отценката ми от това. Госпожата видя, но каза че няма време да ме чака наново и ще се видим налято (е измислихме го после). Изчаках госпожата да излезе, хванах я за косата и я треснах в дъската  сега осъзнавам че може би и няколко шамара щяха да помогнат, но както казват по назад едно дете неможе да търпи когато знае че не е правилно. Ами май и дойде акъл повече не се заяде с мен.

Та в първия пример боя не помогна, във втория да! Никога не бих научила детето си да стои и да мълчи, а още по зле ще е ако почне да обижда. Ако може да се разбере да, но да го обиждат и то да не може да се защити  Това се отразява и в бъдеще и е много лошо голям човек с чувство за малоценност- сестра ми. Пък при някои избива на агесия, при други на друго, при нея на постоянна смяна на мъже.... Жалки са ми родителите които го допускат (визирам своите)

Мислиш ли, че ако е имало адекватна реакция от страна на учителите и в двата описани от теб случая е щяло да се стигне до бой?
И както казах, това че уча децата си да не са варвари, съвсем не означава че съм ок. с идеята да бъдат жертви и определено не са. Живеят в свят, в който насилието не се толерира и няма нищо жалко или недостойно в това.

Не! В случая на сестра ми и предната класна едва се справяше с него, ако бяха го изключили може би, но иначе не, или аз или ноякой друг щеше дА го набие, той тормозеше почти всички деца.
В моя може би щях да търпя до друг подобен случай... все тая, тя беше с наказания но единственно боя я укроти временно

Трябвало е учителката да го засили към Детска педагогическа стая.
Какво се случи с момчето в живота?

След 1г някъде баща му влезна в затвора за някакви пиянски истории и малко след това баба му починала и той изчезна някъде- казаха че соц са го прибрали. Ние живеехме през 2 блока и така са казали комшиите на майка ми. След като ме изключиха наще ни изпратиха на село за 3г (развеждаха се) и това го разбрахме като се върнахме защото сестра ми много държеше да си е в старото училище. Незнам колко е вярно всичко не съм го виждала от 12-13г.