Проблем със съседско дете

  • 11 472
  • 58
Здравейте, момичета! Имам следния проблем: на нашата улица живее дете, чието поведение е меко казано агресивно и неприятно. Въпросното обаче има лошия навик да минава с колелото и да обижда децата по най грозен начин - курва, педерас и т.н, все неща, които не бива да чуваш от дете на 10 години. Сега се е заяло с моят син и след няколко обиди вчера вечерта моя го наби. Добре, че бях на терасата  да му извикам да спре веднага. Тази сутрин му обяснявам, че не бива да се оставя на провокациите на едно дете без всякакво възпитание, но се притеснявам, че пак при следваща такава проява пак ще му реагира с бой.
Та това е. Знам, че децата станаха груби, но ако сте имали моят проблем кажете ми как сте реагирали.
Виж целия пост
# 1
Следващия път остави сина си да го донабие и няма да имате повече проблеми.

Преди това е добре да поговориш с родителите на грубияна. Но ако и те са такива, няма да има ефект.
Виж целия пост
# 2
Аз уча децата си да не обръщат внимание на провокациите. При малката ( 4 год. ) за момента не действа. Големият е на 17 и разбра, че това е най-добрият начин да избягва конфликтите. С едно изречение парира словестната агресия, а с физическа отдавана не действа. Имахме период, около възрастта на твоя син, в който имаше битки, но с годините и доста приказки нещата се промениха.
Общо взето нямаш много възможности. Можеш да обясняваш или да седиш до него на улицата и да парираш конфликтните ситуации.
Виж целия пост
# 3
Пропуски във възпитанието има и от двете страни.
Освен при самозащита, за всяка друга агресия няма оправдание.
Съберете се с родителите на децата, които играят заедно и обяснете това на всички деца. Докато му обръщат внимание няма да спре. Ако смятате, че родителите му могат да стегнат нещата - говорете и с тях, ако са от онези обаче, които се гордеят, когато децата им псуват, няма смисъл.
Виж целия пост
# 4
Моят син е още в градината, но имаме подобно дете. От миналата година говори разни глупости, които другите веднага прилепват. След много обяснения моят син разбра, че не е хубаво това.
Вчера това дете взело една пръчка и гони другите да ги удря. Тъкмо бях отишла да го вземам, както и майката на въпросното дете. Тя изобщо не се трогна. Нито му направи забележка, нито нищо... Моят вика - Той е невъзпитан, затова е такъв! Майката се обиди на тези думи, но изобщо не помисля защо са казани...

Ако познавате родителите на въпросното дете, може да поговорите с тях, освен ако не са от типа: "Тъп, но с огромно самочувствие и всички са ми длъжни". Тогава няма да има ефект от разговора.
Другото, което може да направите, е да обяснявате на вашето защо това не е хубаво и да не реагира с насилие. Peace
Виж целия пост
# 5
Следващия път остави сина си да го донабие и няма да имате повече проблеми.
За съжаление съм се убедила, че само това помага.
Скрит текст:
Аз навремето бях от т.нар. "буйни деца" сега ги наричат агресивни, сестра ми коренната противоположност, един "хубостник" си я беше нарочил, и все я биеше, нашите говорят с неговите родители и на другият ден пак същото. Обаче един ден отидох при него и почнах нарочно да се заяждам, той скочи да ме бие, но не беше познал с човека, ступах го набързо, не стига че спря да бие сестра ми, ами и като ме видеше минаваше на другият тротоар свеждайки глава. Явно при такива деца, това помага. А с течение на годините улегнах, и не съм агресивна по принцип  Laughing вече
За да говори такива простотии, вероятно и родителите са същите, така че не очаквайте чудеса.
Виж целия пост
# 6
Не съм склонна да ги уча да не обръщат внимание и да избягват конфликта на всяка цена. Няма как да не обърнеш внимание, когато някой те обижда. Можеш да не реагираш, но не и да не обърнеш внимание. Като не реагираш обаче контрата остава у теб. Освен обидата се прибавя и чувство за малоценност, че не можеш да се защитиш, че всеки който си иска може да те обижда, че си го допуснал и т.н. Според мен трябва да се защитиш винаги. Дали вербално или с бой, или с разговор с родителите, вече е въпрос на възраст и конкретна ситуация. Но реакция срещу подобни действия трябва да има.
А по конкретния случай - такива отворковци обикновено много бързо кротват като им свиеш перките. Обикновено са страхливи.
Виж целия пост
# 7
Благодаря за отговорите. Да говоря с родителите няма смисъл. Майка му му прави забележка той и казва: Млъквай бе боклук!, а тя никаква реакция. Бащата даже не се появява и доколкото знам е абсолютен простак и побойник, знам го от съседи. С кого да говоря?
I.Hr не уча детето си да се бие, но наблюдавах ситуацията, това дете мина поне 6 пъти с колелото и всеки път подвикваше неща, които ме е срам и да напиша. На мен това ми е проблема, че не искам синът ми да го набие, но честно просто ако на мен някой си позволи така да се държи...не знам.
Виж целия пост
# 8
Не съм склонна да ги уча да не обръщат внимание и да избягват конфликта на всяка цена. Няма как да не обърнеш внимание, когато някой те обижда. Можеш да не реагираш, но не и да не обърнеш внимание. Като не реагираш обаче контрата остава у теб. Освен обидата се прибавя и чувство за малоценност, че не можеш да се защитиш, че всеки който си иска може да те обижда, че си го допуснал и т.н. Според мен трябва да се защитиш винаги. Дали вербално или с бой, или с разговор с родителите, вече е въпрос на възраст и конкретна ситуация. Но реакция срещу подобни действия трябва да има.
А по конкретния случай - такива отворковци обикновено много бързо кротват като им свиеш перките. Обикновено са страхливи.



Принципно си права, но представи си - деца са, не умеят още да преценяват кой как удря, заради едно лошо възпитано дете не искам да си навлича неприятности.
Виж целия пост
# 9
Да не обръща внимание не означава - като те ударят по едната страна обърни и другата. Синът ми се справя чудесно с думи без прекалена вежливост граничеща с глупост нито простащина. От доста години не е имало неприятни конфликтни ситуации в които е трябвало да се намесвам аз.
Дъщеря ми я уча, а явно и в училище го правят, когато се почувства застрашена да казва - Престани и да търси възрастен учител/родител. Мисля, че това е правилно.


Скрит текст:
Скоро имах конфликт с една от майките в парка. Много неприятна ситуация. Детето и е учено от свекърите и мъжът и да удря когато го удрят. Много пъти сме коментирали, че този урок е нож с две остриета, защото малките деца го разбират като разрешение. Детето и удряше и обиждаше за всичко, а тя му отправяше вяла забележка на която то не обръщаше внимание, колкото да не *седи* зле пред другите родители. Един ден моето, нейното и още едно се сдърпаха за играчка, която не беше на нито едно от тях и моето получи ритник и синина. Аз му се скарах, майката дотича с думите - ама нищо не се е случило чак толкова, че да му се караш, на което избухнах и и ги наприказвах. Не съм я обиждала, но и заявих, че търпението и толерантността ми спрямо нейното дете са се изчерпали и няма да позволя моето да става боксова круша на никое. От тогава не си говорим, но пък това дете не удря никое, не само моето.
Виж целия пост
# 10
Като беше моят син на около 2,5 г. се събирахме на една площадка с няколко съседски майки и деца. Едното дете беше супер разглезено и агресивно. Един път моят си седи и си играе, това момче дойде към него и го удари без никаква причина. Коментарът на майката беше: "Е, не го е убил!"  ooooh!  Та, мисълта ми беше, че обикновено родителите са тези, от които произлиза отношението на детето към другите. Ако му се беше скарала или поне да каже, че не е правилно, след няколко пъти казване и напомняне, пък току виж му влязло в главата... Mr. Green
После се чудим защо има агресивни деца, превръщащи се в насилници.... Crossing Arms
Виж целия пост
# 11
Моят син е на 12 и вече се оформя като човек, който не търпи обиди. В смисъл отстоява пред всички, че трябва да го зачитат. Може би, ако нямаше други деца около тях щеше да се сдържи, но с публика...Не знам как може толкова да си изтървеш детето?
Виж целия пост
# 12
Аз уча децата си да не обръщат внимание на провокациите. При малката ( 4 год. ) за момента не действа. Големият е на 17 и разбра, че това е най-добрият начин да избягва конфликтите. С едно изречение парира словестната агресия, а с физическа отдавана не действа. Имахме период, около възрастта на твоя син, в който имаше битки, но с годините и доста приказки нещата се промениха.
Общо взето нямаш много възможности. Можеш да обясняваш или да седиш до него на улицата и да парираш конфликтните ситуации.
Как си обяснила на сина ти да парира с едно изречение словесна агресия? Ако някой се заяжда с него, псува го или го обижда, какво трябва да направи той? Наистина искам да знам, защото аз бях от другия вид деца. Търпящи, игнориращи, възпитани да не се поддават на провокации, да си мълчат,  но често ми кипваше и съм шамарела.
Виж целия пост
# 13
Ами не съм го учила на нищо конкретно. Говорили сме, че ако налита да бие рискува да бъде набит и е по добре да избягва подобни моменти. Има една приказка - малко да имаш ама да ти идва на време, хлапето ми е от този тип хора. Но като цяло избягва конфликтни персонажи и като усети, че върви на зле ситуацията се оттегля.
Скоро ми разказа случка - разхождали се с приятел и двама мъже ги спряли и започнали да им обясняват, че някакви момчета приличащи на тях се заяждали с брата на единият, който бил 40 год. човек с ментално заболяване. Синът ми обяснил най-спокойно, че не познава нито брата нито тях и те не го познават. Ако имат някакви претенции към него си има органи към които да се обърнат, селото ни е малко и той е лесно откриваем. Да вървят по улиците и да спират хората по този начин не е много адекватно действие, а може да им донесе и някое оплакване в полицията и е много възможно той самият да се възползва от това си право. Пожелал им приятна вечер и ги подминали.
Та общо взето на това съм го учила. Аз бях много смотана. Нямах нито самочувствието нито физическата сила да отговоря на агресия, добре че не бях интересна на насилниците. Не искам децата ми да са като мен. Мисля, че със синът ми се получи, да видим с дъщерята. Подозирам, че с нея ще е трудно.
Виж целия пост
# 14
По едно време в класа на 11 г. ми син имаше мода (не знам дали още продължава), тарторчето нарочва някого и със свитата си решават да го набият след часовете. Един ден нарочило моят, само че не беше преценил.
Синът ми се прибра леко разтреперан и ме предупреди, че може директорката да ме викне...
Свалил го с три удара, но сега са в прекрасни отношения.

Друг случай- дъщеря ми беше 5-ти или 6-ти клас. Играят на стражари и апаши, предупредила останалите, че има травма на китката от тренировките същия ден. Едно "умно" я хванало и нарочно усукало китката й. Водих я в Пирогов, нямаше нищо, само разтегнати връзки.
Преди това намерих героят и го накарах 10 минути да гледа една стена до като ревеше и се тресеше. На другия ден по-големият му брат сгащил дъщеря ми й казал, че ще страда. След този случай, тя ме помоли никога да не се намесвам в отношенията й с другите. Така и правя!

Децата и реакциите им са различни....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия