С какво ви дразнят свекървите- 65

Обичам много съпруга ми,с 2 прекрасни деца сме.Живеем в друг град,самостоятелни сме,не зависим финансово от никого.Съпругът ми често отсъства с месеца и аз си гледам сама децата ( на 3г и 8г),работя,помага ми чужда жена с почасово гледане,когато се налага.Майките ни ( неговата и моята) идват долу-горе веднъж месечно за 1 уикенд да прекарат с децата,като свеки (понеже гледа и 80г баба на мъжа ми) идва и по-рядко.Като цяло никога не съм била привърженик на открити вражди между снахи/свекърва - най-малкото съм го смятала за проява на лошо възпитание и нараняващо най-вече мъжа,когото обичам ( а вече и децата).Жената е имала труден живот - на 30г остава сама и ги отглежда двамата с брат му,свикнала е сама да командва и да става по нейната,твърде обсебваща по мое мнение ( разбирайте всеки ден трябва да се чува със сина си,ако случайно не го намери на неговия телефон,след 5мин звъни на  домашния,ако и там не вдигнат вече звъни на мен - аз с моите родители се чувам веднъж седмично ).В повечето случаи се опива да наложи нейното,ако някой е на друго мнение го играе обидена,че не се съобразяваме с нея.Има един виц за свекърви,които може би най-добре описва ситуацията - "Дошли свекървата и майката на гости на снахата,снахата прави кафе.Наливайки го в едната чинийка подлива.Тя си мисли "ще го сложа на майка ми,да не се обиди свекървата,че е накапана чинийката".Поднася го така и свекървата си мисли "Ето ,на майка си е сложила повече кафе - и в чинийката и е наляла".Това  е ситуацията и при нас - винаги се поставя в ролята на жертва и обидена.Изключително ми падна в очите миналата година за лятната почивка оставихме децата при нея за седмица,като изрично се обадих да питам откога точно и е отпуската,за да купувам билети ,а после случайно я чух по телефона как обяснява на мъжа ми как можело да искаме да гледа децата от понеделник,като тя трябвало да си предаде информацията с колегата ( обядвахме и мъжът ми седи до мен докато говори и се чува разговора,не съм подслушвала нарочно,но изключително ме засегна това - оказва се,че аз му говоря едно,а зад гърба ми кой знае с какво му се пълнят ушите).Оттогава някак си нямам желание да поддържам сърдечни отношения с този човек - не си представам така семейството .да не говорим колко често говори пред децата,че "мама е сбъркала" - защото си уча детото на 8г да се опива само да заделя багажа за почивка при баба - тя мисли какво ще и трябва и го гласи,аз после проверям и допълвам ако има пропуснато.Е,пропуснали сме чорапи,което се оказа голяма драма,за която ми беше отбелязан пропуска в телефонен разговор,а детето на пропусна да отбележи,че "баба каза,че е твоя работа да гласиш багажа,а не моя" .С мъжа ми сме на принципа,че децата трябва да се приучват на самостоятелност от малки.Неговата позиция е,че не иска да се кара и с двете,затова не заема ничия страна.на мен пък ми омръзна 50+год жена да си разиграва коня и с тийн номера сърденки,цупенки и драми да се опива да постигне своето.Най-вече не съм толерантна в намесването на децата във всичките тези драми.Ето я и последната ситуация,която ми преля чашата: голямото беше оперирано скоро и ми се наложи доста да стоим в болница,после ходихме допълнително на прегледи,оплетоха ми болничния - изобщо имах кошмарен период,в който трябваше да стягам и рожденния ден на малкото.Понеже пак съм сама в последния момент отидохме да поръчаме торта,уговорихме се с моето семейство,че на 23,05 ще дойдат да  празнуваме рожденния ден на малкото вкъщи,на 24 каката завършва училище и после ще вземат децата и ще пътуват към техния град,където живее и свеки.И се стига до момента,в което голямото дете идва и ми каза,че е говорило със свеки и свеки предало да каже на мама,че се сърди,че не е поканена на рожденния ден на малкото.Първо не смятам,че е работа на детето да кани когото и да било без да пита мама,че да му се сърдят и на него,а още повече някой ако се усеща обиден смята,че трябва на мен да каже,а не да натоварва емоционално детето,което и без това преживя кошмарни седмици.Обадих се с цел да се разберем културно,че не това е начина и ако е сърдита а някого да говори с мен.естествено ми казаха колко са ми сърдита,как сме я ползвали за баба само когато сме имали нужда (никой не я е спирал да идва по принцип когато реши,но ако под баба разбира аз да се вдигна да пътувам до друг град с автобуса и 2 малки деца... има предостатъчно ангажименти и едва смогвам и без да си поставям такива "високи цели").Аз обясних няма как да поканя всички като и без това няма къде да ги настаня да спят.идеята ми беше децата като гостуват в града да се видят там,може и с преспиване у тях.Така или иначе разговора тръгна с  цел да ми обяснят колко са ми обидени отново.Децата като отидоха с другия град за 4дни не намери време да ги види,че даже като се върна изпрати подаръка за малкото по куриер.Това явно е с цел да накаже мен   Явно е с представата че МНОГО помагат,а аз изобщо не ги виждам така нещата.На мен ми ври и кипи на главата,че гледам 2 малки деца - да са нахранени,облечени,да ходят да играят по площадки,да успявам на работа,да посещавам активностите им в ясла/училище.и за капак някой все за нещо ми е сърдит,че и няма елементарно възпитание да се обади да каже,че би искал да присъства да попита как да се разберем да види децата...Изобщо нещо като турски сериал е,дето снахата все е крива и трябва сама да се сеща,щото виждаш ли тя има излишък от време и нерви,че да уйдисва и на капризите освен на 2те си деца,че и на свекървата....И така,сега не си говорим,чува се само с голямото.криво ми е и за мъжо и за децата,но и нямам нерви да търпя изцепки