С какво ви дразнят свекървите- 65

Същото беше и при нас като живяхме заедно. Пийне чашка - две, може и без алкохол да мине и се почва едно крещене ( по свеки ).. всеки път я разплакваше, че и тя не беше цвете - не беше, но никой не заслужава такова отношение!  Много пъти съм искала да се намеся, но не съм, защото ще изгрубее и към мен, а не искам да си разваляме отношенията, простака си е простак - а по - комплексиран човек от този тип не съм срещала.  Винаги ходих при свекито да я успокоявам или прегръщам колкото и да не ми е била приятна, но тези гледки наистина те трогват.

Доста се настройвам срещу свекърите и усещам, че само аз си се тровя вътрешно, за това ще използвам случая, че я има тази тема, да си кажа каквото ме мъчи.
Едно от нещата, които ми харесваше в мъжа ми е, че родителите му са в друга държава. Може да звучи кофти, ама защо да се кривя.
Всичко с тях беше горе-долу ок - виждала ги бях веднъж, когато им гостувахме за 5 дена и толкова.
Още тогава я усетих свекървата, че обича да се налага. Постоянно ме отрупваше с дрехи и гривни, което може би звучи добре, но честно казано - на мен ми стана безкрайно неудобно и ... задължаващо.
Мина и замина това.
Аз забременях и решихме да сключим само граждански брак. Понеже в държавата, в която сме, всичко е доста тромаво, бях в 8 месец, когато подписахме. Бях си избрала дрехите за този ден, който не знам защо така и не почувствах специален. Може бе защото родителите ми не можаха да дойдат и не бяха и моите приятели.
Както и да е, свекърите обаче дойдоха. И свекървата ми мъкне булченска рокля. Сега, може някой да каже е какво пък толкова. Но аз се издразних. Първо, откъде ми знае тя размерите, че да улучи роклята. Второ, ако ще е булченска рокля, е редно булката да си я избере. Трето, да не се опитва да ми налага рокля, която ми стои като чувал и да уважи изборът ми, че НЕ желая да съм в бяла рокля с огромния корем.
Другото, реши, че ми е много голям коремът и почна да ме ограничава какво да ям или пия, че много щяло да ми е трудно раждането. Нищо сладко,нищо газирано.
И върхът на всичко беше, когато решиха (макар че тактично им казах, че няма нужда) да дойдат да ми помагат за 10 дена за бебето, когато се роди.
Дойдоха в болницата, когато родих и свекървата веднага грабна бебето ми, без да попитам може ли.
След раждането определено се чувствах зле - умора, хормони, осъзнах колко ми е променен животът, една малко човече, което чувствах чуждо... И една свекърва, която само заставаше между мен и детето - тя да го преоблича, да му сменя пелените, да взема решение кога да му дава AM, тъй като не ми достигаше кърма.
Тогава се почувствах супер излишна, като някаква бавачка, която обучават да гледа бебета.
Мислех си да им оставя бебето и да се прибирам в България.
Може всичко с много добри намерения да са го направили, но ме накараха да се почувствам безполезен парцал и това няма как да го забравя.
Да не пропусна, че докато съм била в болницата, всичко беше преподредено вкъщи, накупувани нови неща, та когато се прибрах не знаех в чия къща съм, на гости ли съм, аз ли съм или не съм...
Синът ми като беше на 5 дена, искаха на литургия да го водят - беше по Коледа. Е тогава поне ме зачетоха, след като им обясних, че не е подходящо новородено да бй де сред тълпа от хора, кихащи, кашлящи, шумни и т.н.
(Свекърите малко го раздават по-католици и от папата).

От тогава контактите са по скайп, но пак само забележки: как да съм гушнела сина ми, да съм му давала чайове и т.н.
Сега поредното ново 20 е, че искат кръщене да правят на сина ми там, където те живеят, а и да сключим църковен брак с мъжа ми. Изобщо не се съобразяват примерно, че моите родители няма как да присъстват, че кумове/ кръстници, ще са хора, които НЕ познавам, че аз съм православна, те- католици и че може пък да не искам да се венчая в католическа църква...
 За кръщенето ще отстъпя, но за църковния брак - НЕ мисля да си трая. Те имат други деца, да си им организират сватбите на тях, аз съм единствено дете на моите родители - и това вече ще ги нарани много.
Мъжът ми е дълбоко уважава родителите си и , за мое съжаление, доста късно установих, че ги слуша за всичко и обича да им угажда без да се съобразява с мен.
Сега ни предстои 14-дневно гостуване при тях и не знам как ще издържа.
ХА и пропуснах "най-веселото". Свекърите ми искат детето ми да ги нарича мама и татко. Явно е някаква традиция в тяхното семейство, тъй като и той така се обръща към неговите баби и дядовци така.
Има и още, ама стана ферман.

soltera, стана ми мъчно...
Сега всички ще ти кажат, че е виновен само и единствено мъжа ти (и вероятно е така), но на мен ми се иска да те посъветвам и нещо друго. Обаче не знам какво... 

Ха, ще ми нарече детето баба си - майка, ама ще е "стара майка", да не се бъркаме.
Солтера, верно си сама срещу трима. Ставаш люта отведнъж, иначе оправия няма да има. Вероятно си знаела, че са силно вярващи, но никой не може да те притиска да станеш и ти ревносна католичка.

Свекървата да не е италианка?

Какви вярващи?Парадиращите с вяра са друго нещо.Но  същото въздействие  върху околните като на фанатици.Няма значение какви са.Освен,че се намесват  и  хабят нервите на хората.Кръщенето вероятно ще е по техен образец и  желание,няма страшно ,когато порасне ще избере какво да бъде самото дете,ако не живее  и общува с тях  и  му  промият мозъка до възможност да не прави избори.
Обаждам се ,защото ме дразнят хора ,натрапващи себе си,възгледи и разбирания,личния  си опит  и изводите от него най-вече.Дори поставят ултиматуми и  само силен дух може да устои  на напъните.
  Бих се съгласявала с което мога и не ми вреди и  отхвърляла другото,все пак всеки трябва да отстъпва понякога.И ще се моля за редки и  само наложителни контакти с малко общуване.В началото всеки се радва на бебе и иска да го види.После господ да е на помощ.А гранмаман е  известно обръщение,ама чак мама ме притеснява и мен.
Случай  дето  е  обсъждан-снахата влиза в семейството е става част от него без право да променя и  създава нови семейни правила.Уж извън родината са израсли тези неща.....

Имам и познати българи, който също са баба и дядо и те държаха на обръщението майка и татко от внучето. Постепенно можеш да промениш нещата. Все пак са далеч и за 14 дена все ще издържиш.   

 

soltera, някои неща бих подминала, само заради рядкото общуване. Но някои от нещата дето писа щяха да са ми подпалили бушон до сега - много съм териториална, и ако някой се опита да командва където не му е работата, не бих до изтърпяла и час, независимо кой на кого майка...

За кръщенето ще го преглътна, не е нещо окончателно. Религия се променя. Аз в католицизъм няма как да го уча, напротив - ще му показвам православните ни традиции, които са ми познати, израснала съм с тях.
Единствено ми е криво, че моите близки не могат да присъстват и да бъдат част от събитието.
Бебето ми е мъничко, така че няма как да й каже мама все още.
Мъжът ми и свекърите не са българи, нито италиaнци.

Ей сега мъжът ми ми показва снимки от свекървата, пратила какви дрехи ми е накупувала. Направо ме задушава това - да съм благодарна, да ги нося ... И ако й кажа, че няма нужда - да си имаш. Това явно е някаква тактика, за да не й противореча ли ... не знам.

Щом за теб е важно роднините ти да присъстват, никой не може да те задължи да правиш каквото и да е по кръщенето. Питай мъжа ти ако неговите родители не могат да дойдат, дали ще му е толкова готино.

А за дрехите - ако можеш да откажех, супер. Но ако не можеш, прибери ги, и ги дай за дарение, или каквото там прецениш. Едно време и мен ме натискаха за такива глупости, до като не схванаха какво правя. Сърдиха се, ама не съм аз виновна, че отказват да чуят какво говоря.
(бърза добавка, че при мен не беше свекървата)

Може и с удоволствие да то прави - това за дрехите.И моята като ходи по улиците и като и хареса нещо и си мисли, че е като за мен ми го купува. На мен не ми допада, но ценя жеста, както и че мисли какво ще ми отива.

По добре е, отколкото да не те зачита въобще.

Търпя доколкото мога (то ми личи, че не съм ентусиaзирана от родителите му) заради мъжа ми. Той не си е позволил да говори лошо за моите близки, които са пълна противоположност на неговите. Сигурно му се струват странни по тази причина, но никога не е коментирал пред мен.

Ако са хубави и ти харесват ,защо да не ги носи детето.Това е традиция-бабата да приготви за посрещането.Вземай ,кажи благодаря  и после бързо омалели и толкова.И аз занесох ,не всичко се ползва,но някак мие  вградено да го направя.После оставям пари да им купят каквото решат и да не купят си е тяхна работа.Правих го заради себе си ,да ми е спокойно ,но не държа да ми се показват облечени и никога не съм ,разбрах бързо нещата.Не  това е проблем.Налагането ме дразни много,от млад или стар ,който и да е  като не разбира,че всеки има  вкус и  начин ,ценности и отношения  към живота и не може да се пънем да го променяме,а  само да приемем,че е различно от нашето,не непременно неправилно или правилно,но негово.

Ми ни знам, според мен пък е мило. Аз обичам подаръци и с нетърпение щях да ги чакам и за ги тледам с удоволствие, щом ми ги показват.

Трябва да са хептен грозни или неподходящи, че да не ги ползваме, но не сме имали такива случаи.
Мисълта ми е, че не е нужно човек да се ядосва, че му подарили дрехи на детето, пък той искал да си му облича това което сам е купил, това са дребни работи. Не го приемам като вмешателство, а начин да си доставим взаимно радост.

Тя и за детето е накупувала, но в случая става въпрос, че са за мен дрехите.
Ами не знам защо не ми е приятно. Една блуза е ок за подарък, но поли, панталони, блузи. Може би е, защото съм свикнала аз да си избирам дрехите, а може би и защото не работя и с толкова подаръци, сякаш само ми се напомня, че нямам пари и НЕ мога да отвърна по същия начин.