Дъщеря ми още е малка,но ако един ден реши,че няма да носи злато,винаги може да си продаде бижутата.
За да не съм офф, ще споделя, когато съм се родила е имало е проблем с моето име и "свекърите на майка ми", като е било доста голяма драма и те много са се разсърдили (2-3год не са се сещали за първата си внучка), а на мен малко или много ми е било криво, като дете, сега не общувам с тях по свое желание. Та, с ММ сме измислили име за бебето, но аз не искам да го казвам на никого. Името е неутрално и много хубаво, понеже съм категорична, че няма да е кръстено на баба и дядовци и ММ напълно ме подкрепя. Усещам, е баща ми се надява, но няколко пъти в прав текст съм му казвала, че бебето ще е кръстено на нея си и точка. Майка ми много ме натиска да й кажа, а сме близки и много си споделяме, но в случая не иска да ме остави на спокойствие, постоянно ме подпитва. Казвам й, че не искам да слушам каквито и да е коментари за името и че е хубаво и ще го хареса, но тя си напира и си ми досажда вече доста месеци. Тя самата трябва да знае през какво е минала дъщеря й, като дете с име, което не е производно на "дядото" и отношението им към мен през годините. Постоянно ми обяснява, че не било честно да не знае как ще се казва внучето, че било грозно да го крия точно от нея, чупи ми стойки, а е много кадърен човек. Можете ли да ми дадете съвет, как точно по най-безболезен за нея начин да обясня, че няма да й кажа името.
. Да не Зачиташ* решенията на пълнолетен човек и да цупиш устнички, защото не е станало на твоето
. Аз бих я изрязала веднъж, но категорично, а маминка да се научи да уважава избора ви.
И мен ме питаха какъв е пола и как ще се казва. На няколко пъти отговорих, че пола и името са тайна. Точка. Не виждам поведение на тригодишно!