Скандали заради името на бебето

Аз пък не мога да разбера този тормоз - името, пола, кой какво купил и т.н. аз с пола се хвалих, щото не исках момиче, обаче имената съм ги пазила в тайна и двата пъти до раждането. Суеверна съм, не исках нищо да купувам. Понеже ще съм свекърва, дано да ида на сейшелите, вместо да тормозя снахата с името на бебето и като се съберем със сватята да и показвам снимки на готини туристи вместо да се уядаме взаимно. Ей прост народ в бг и това си е.

Аз не съм питала за имената на внуците. За мен е важно да се родят живи и здрави.
 Но пък се чудя защо  трябва толкова да се крие име и пол. Някаква лигавщина и важничене виждам в това.

Някои хора са суеверни, но каквато и да е причината, всеки родител е в правото си да избира какво и кога да сподели за детето си. Аз пък не разбирам отчаяните опити и зор на възрастните да си пъхат носа в неща, които не са тяхна работа /както и обратния вариант/. Всеки да си гледа живота 

Проблема не е в това,че не иска да каже,а че дразни отсрещната страна ,че има име ,ама ще го кажа после,ама е супер...и то близки хора.Нормално е като подхвърляш и подмяташ да ти се връща.
Нормално за мен,ако майка ми е такава любопитна за да няма спор и сръдни да и кажа,че не сме решили,че мислим между ....изброявам 10 имена.Или я отрязвам от един път и не отварям дума повече.

Не , не е нормално. Особено когато си заявил ясно позицията си.
Не знам как смятате за нормално възрастни жени да се обясняват като ученички.

И защо да казват името.Не са длъжни.Може и  да измислят друго в последния момент .

Защо да я дразни? Казала е, че има име и, че ѝ харесва, както е казала и, че не иска предварително да го казва. Има пълното право на това, дори на майка си да не го каже. Дразни бабата с непрекъснатото ѝ настояване да разбере името, като вече знае позицията на дъщеря си, че не иска да каже. Пак да кажа, че дъщеря ѝ има пълното право да не го казва. Дали от суевурие, дали заради друго, все едно, правото си е нейно и толкова

Оле, чак инфантилна не мисля че е!
Споделих историята си, по-скоро за да не спамя темата с идеи за златото, а и да видя дали ще се намери някакво по-тактично отбиване на темата, за което не съм се замислила. Не ми е чак такава болка!
Хормоните на бъдещата баба също бушуват, защото влиза в менопауза, а и е много, даже прекалено е развълнувана за първото си внуче, но все пак нали сме хора. Аз не мога да съм груба с нея. Общуваме си, споделяме си, не сме приключили връзката си, защото не й казвам името. Просто го подпитва (да кажем веднъж на седмица-две), което ме дразни. Или следващия път ще й го изстрелям направо, или просто ще се направя, че не съм чула какво е казала.
Не очаквам целия свят да притаи дъх от изумление за прекрасното име на бебето. За мен лично появата на бебето ще е едно изключително важно и ключово събитие в живота ми! Наясно съм, че не е нечувано геройство или постижение, но не мисля и да съм безчувствен камък към нормалното развитие на живота. Емоционално ми е общото настроение и това ми харесва (донякъде  :е:) Знам, че бебето ще е нанкай в моите очи, нали ще е моето гардже.
Не натрапвам "проблема" си никому, просто споделям по темата, в която пишем.
Не мисля, че си придавам важност, като не искам да го споделям, но пък към момента не се чувствам и като нетактичния и умен човек, което е нетипично за мен  
Допълнение: изобщо не я дразня и не й навирам в носа каквото и да е, не го коментирам, не повдигам въпроса. Казах й още в първите седмици, че сме го измислили и че е много хубаво, и че няма да е кръстено на никого от семействата по обясними причини, като допълних, че не искам да го споделям със никого защото не ми се слушат коментари (каквито и да са). Казах ѝ всичко това, защото ме попита, нормално е да се даде някакъв отговор при зададен въпрос. Казах по-горе, че е интелигентна жена и по-принцип не съм и предполагала, че може така да задълбае историята с това име, което сигурно допълнително ме е подразнило, знам ли.

Точно защото не исках да има обсъждане на името пред нас и тайно от нас си спестих отговорите на тези въпроси. И е факт, че не от суеверие ние спестихме пола на децата. Изненада е.
Била съм на 25- никакво лигавене и важничене не виждам. Защо да не си оставя нещо само за мен и съпругът ми? Не обичам навлизане в личното ми пространство!

А то пък като се роди сякаш няма да обсъждат името.
В крайна сметка ,каквито и да са майките и свекървите все пак са били бременни и са раждали.Та се чудят защо придавате такава тежест на нещо естестествено и нормално.

Важното е, че докато бях бременна не е имало обсъждане. А после и да е имало не е било пред мен.
Единствено свекър ми един ден каза, че името на дъщеря ми е руско име. Сложих си го от единия крачол в другия!

Свят-шарен, хора-разни  

 : )Деси : ), като развалена плоча си повтаряш едно и също, изказах си гледната точка и не мисля да я преразказвам с други думи.

mariat, именно 

Чудно как не може да си го преместите в другия крачол преди да родите.
На моето дете името е хубаво и не ме е било страх от коментари .Нито пред мен ,нито зад гърба ми.

Изобщо не опира въпроса до страх. Друга е причината хората да смятат, че не може да им се бърка никой за името на детето им, та било то и родители

В случая, никой не иска да се бърка в името на детето, а само да го научи, след като вече са разтръбили бъдещите родители, че е измислено, че е хубаво и т. н.- малко в стила на телевизионните състезания, в които те държат на нокти, повтаряйки " И победителят е, и той е..........", докато ти писне и ти иде да им теглиш една благословия.