Да му се чува на човек думата и да получава уважение трябва някак да се доказал във времето.
Напълно съгласна!
2014 година моя съученичка роди. Беше дни преди термина като ми каза че са избрали името Крум за бебето. На тъстове и свекъри нямало да казват за да не им се месят в избора. Ражда се бебчо и и звъня да и честитя, викам 'Крум нали?' и тя вика ' Не, Стефан' -на свекъра. Отишли на свиждане, непомня къде точно раждала но името се записвало преди изписване (при мен беше 1ч след като родих), бебето още не било записано и казали че ако детето не носи това име да мислят къде ще се прибират. Апартамента е на момчето на името,но с право на ползване докато са живи. Нарочно изчакали тогава защото иначе можели да си намерят квартира или къде да отидат, а така с новородено няма къде да отидат. Родителите на момичето са в друг град и за да отидат момчето трябва да напусне работа.
Друго е всичко да си е единственно твое, но на 20-30 год това е доста трудно.
Така и не мога да разбера защо всичко което не примате е анадолско, американско, руско и т.н. Това е обичай в почти цял свят включително и в България! Вярно малко поостарял, но все още се практикува. Това че вие го отричате не го променя. По селата и малките градове е нещо необичайно снахата да избере име на детето
Кое е трябвало да му гледа, от 4 год преди да забременее живеят заедно. До преди да се роди говореше с такова уважение за тях, казва че никога за нищо не са ги притеснявали. Апартамента е на името на мъжа и, но родителите му са си запазили правото за ползване. Нито той е богат, нито тя е от заможно семейство че да могат да си позволят да си купят ново.