Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Каква е причината за стъпването навътре на пръстите на детето?
Как да се справя с неудобните въпроси относно здравословното състояние на детето, когато излизам на разходка?
Как мога да се справя с чувството на изолация и липсата на социални контакти след раждането на детето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Каква е причината за стъпването навътре на пръстите на детето?
-
Как да се справя с неудобните въпроси относно здравословното състояние на детето, когато излизам на разходка?
-
Как мога да се справя с чувството на изолация и липсата на социални контакти след раждането на детето?
След раждането на детето може да е предизвикателство да се справите с чувството на изолация и липсата на социални контакти. Можете постепенно да създадете нови социални връзки, като излизате за разходки в парка или посещавате обществени събития. Освен това установяването на връзки с други родители чрез форуми или онлайн платформи може да бъде полезно.
-
Как мога да се справя със страха си от осъждане и неразбиране на другите относно здравословното състояние на детето ми?
-
Какво се случва с декларациите за детски надбавки?
искам да ти кажа,че и аз бях в подобно положение на отчаяние 
наистина е много трудно да се престрашиш и да говориш за проблемите си с други хора,особено ако си нямат и представа.Неловко е да отговаряш и на''тъпи''въпроси,но........няма как.
Обаче това не е решение.Виж ме сега......говора си с хората без грам притеснение и изобщо не им обръщам внимание 
така,че давай в същия дух и хич да не ти пука от другите какво ще говорят важното е Вие да сте добре 
Имплантацията мина добре , но после имахме някакъв проблем с дишането и беше на монитори.На два пъти пулса му спада под критичните стойности...включваха се аларми..тичаха лекари....ужас.Направо спешно отделение си беше.Слава богу ...след 1-2 се оправи дишането и ни изключиха...Вече сме си в къщи.Бяхме заедно с Мирабел.Такова съвпадение, но за хубаво.Бях много доволна , че се запознахме и общувахме.А Веси е наистина като малко диво коте.Не се спира и за секунда.За съжаление днес като ни сменяха превръзката , те дойдоха с ангина 
Да се надяваме , че бързо ще се оправи.Благодаря на всички които бяха загрижени за нас.Не ви казах предварително , "за да не ни мине котка път".Обадиха ми се и за броени дни направих изследвания и веднага в София.Откога мечтая за този ден.Дано му промени бъдещето в положителна посока! 
На всички желая само много...много здраве! 
мисли му как ще я изкупваш вината! Нали сте добре с Миряна? 
и отговарям с тон непредразполагащ към разговор .Когато тръгнахме на гимнастика Лорка беше около 3 кг. и най-много се дразнех като някоя баба или лелка виждайки ни накъде вървим започне да цъка съчувствено.Сега съм си запазила ледения тон за отговори и като ме питат "на колко е?" си казвам на 1г., а на "ходи ли " казвам "още не".Кратко, ясно и се опитвам да подскажа, че не са ми приятни въпросите.Ами не ми се обясняват лични неща на непознати любопитковци, дето само ще цъкат 
.За излизането-браво, хубаво е и за двете ви.Аз също не познавах абсолютно никого в града, от скоро създадох някакви познанства колкото да не си говоря само с Лора, че речника й не е много богат още...До съвсем скоро си излизахме двете, но пак е разтоварване и смяна на обстановката, тревожните мисли са си същите, но на чист въздух се проветряват малко...
много сте хубави 
!!!
!
, още я е страх и изобщо не прави опити.Не дава да я хващам и подкрепям, бута ми ръката, така че си я чакам да си реши да се отпусне ... 