Снимане на деца

Изобщо не е прав, законът не е така. Ако беше така в киното нямаше да използват статисти, а щяха да си снимат хората по улиците. Законът казва, че на обществени места трябва да те виждат ясно, че снимаш и да могат да откажат да бъдат снимани. Никой няма да право да настоява да те снима, макар да си против. Да не говорим за деца, тях никой няма право да ги снима без съгласието на родителите им и то писмено.

А видеонаблюдението е друго нещо, но и то е указано ясно, че зоната е под видеонаблюдение, дори да е частна зона. Можеш да не влизаш в нея, а и записите имат много ясен път, т.е. не могат да бъдат използвани за друго освен с целите, с които са позволени камери в съответната зона. Те са ясно описани.

Надявам се , че сте прекратили взаимоотношенията си с въпросният господин....
И не сте се възползвали от услугите му
 

Може ли някой да ми цитира закон, който позволява на фотографи да щракат наволя, особено след изричното несъгласие на обикновен гражданин.

Коментирала съм казуса с адвокати и фотографи, които се занимават професионално. Конституцията и въпросния чл. 32 стои над всичко е тяхното мнение. Говорим за частно лице, което не е обект на някакво разследване, не участва в обществено събитие или е публична личност и т.н. Просто майка с дете в парка.

Не съм юрист, но работя за кино и телевизия от средата на 90-те. Уверявам те в онова, което съм написала по-горе. Никой няма право да те снима без да те уведоми и да има твоето съгласие.

Като видите такъв  започнете да го снимате и вие.

Да изтрие пред заснетите техните снимки или се вика полиция. Особено ако са деца лошо му се пише.

Да, и аз така знам, Бояна. Беше ми интересно включването от потребители, които категорично твърдяха обратното.

По принцип ми е безкрайно противно цялото това безцелно снимане. Случвало ми се е да попадат мои снимки из разни медии, които не ми приятни. Примерно някой беше издебнал компанията ми в заведение и беше онагледил материал за младежкото алкохолизиране. Пък ние едни улегнали, изморени от работния ден, пораснали хора на бирария, всеки с по едно малко пиво, колкото да не е без хич.

За капак на работа попаднаха на статията... умориха ме от бъзици.

Бояна, за съжаление, не сте права. Сама знаете, че редовно се показва например репортаж от произволно място, например пазар, където си вървят снимани хора. За децата се иска разрешение само ако изрично участват в програма, предаване или някакво събитие на видео-запис. Та нали редовно ни се показват деца от репортажи в детски градини и училища. Законово, стига човек (включително и дете) да се намира на обществено място, той може да бъде заснеман с фотоапарат или видео-камера. Което не означава, че целенасоченото снимане на деца по детските площадки не е изключително странно от морална гледна точка. Дори е възможно да бъде част от престъпно действие, но само по себе си, то не е такова.

Свидетели сме на масово снимане с телефони. Например изяви на деца от някои школи.В полезрението на снимката, освен моето дете влизат и чужди. Не мога да питам, защото и не ги познавам.
И какво, да не ги пускам никъде ли?
Една позната ми изпрати няколко снимки от обществено мероприятие на детенце, чийто баща ми е фб приятел. Исках да ги пусна в една група и исках специалното разрешение на бащата, макар че една от снимките се появи и в медия. Отговори ми с да след седмица, а мои приятели през това време ме убеждаваха да ги пусна и че не съм длъжна да го питам и да чакам да ми отговори. Тук детето беше снимано целенасочено, фокусирано бе върху него.

Напълно права съм, защото това съм работила години и работя нещо подобно и сега. Човекът, който снима репортаж трябва да бъде на видно място и ако не желаете да сте в кадър да не бъдете. И децата ви ще се показват в репортажи, докато някой не осъди директор, който е разрешил такова нещо. Нямат право на това без изрично писмено разрешение от двамата родители при това, в което е указано точно къде и кога ще бъде показано детето и по какъв повод. И това е все едно дали новини, учител, родители или някой друг е решил да снима в училище или детска градина. За публичните места важи същото, трябва да е указано дори видеонаблюдението, даже и в частен имот и ако някой не желае да бъде заснет да не влиза.

Това, че много хора в страната не познават законите или не ги спазват не прави от дадено нещо, в случая заснемане против волята, нещо по-малко незаконно, отколкото е. Незаконно е, толкова.

Ей с това съм много съгласна

Това означава ли, че ако фотографът снима открито, без да се крие, и няма реакция от страна на заснетите (или техните родители), това се приема като мълчаливо съгласие или както там се нарича? Т.е. липсата на отказ равнозначна ли е на съгласие?
Хипотетично питам, да се знае. Минава някой покрай детска площадка, а там едни сладки дечица ровичкат нещо и правят сладки муцунки. Вади телефона и ги снима пред погледите на родителите. Те не протестират, радват се, че някой се умилява на мамините златни.
След това снимките се публикуват някъде, например във Фейсбук. Има ли право родителят да се присети със закъснение, че има право да протестира? При какви точно условия? Има ли значение дали снимката се използва за комерсиални цели, или е пусната просто така – да събира лайкове или да радва мамите във форум?
Ще ти бъда много благодарна, ако споделиш това, което знаеш.

Бояна, всичко, което казвате е така при определени обстоятелста. Но все пак, законът е категоричен, кои са те и кои не са. Вие добре би трябвало да знаете, ако наистина се занимавате с това и следите нещата. Един обикновен Гугъл дори изкарва резултати от дела по конкретната тема с медиите (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=847560). Но все пак, ето и самият категоричен закон:

http://pravatami.bg/664

"Законът не изисква съгласието ми, когато:

- изображението е било направено в хода на обществената дейност, която извършвам, заснет съм на публично или обществено място (например: на кафе пред парламента, народното събрание или президентството, изразявайки гражданска позиция);
- изображението на лицето ми е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
- съм получил предварително възнаграждение за снимката/видеото."

В този смисъл, подлежи на интерпретация на съдията и обстоятелставата дали класната стая в училище е обществена или частна дейност. В обществено училище на дейност например откриване на учебната година или отразяване на евро-проект, откриване на нов кабинет с държавни пари и подобни примери КАТЕГОРИЧНО не подлежи изискването за взимане на съгласие на когото и да било. Ако става дума за конкретент инцидент, например бой или несправедлици оценки или някоя сензация, с конкретен учител и дете, тогава да, няма да как да идете в стаята и да обсъждате това с тях пред камерата без разрешението им, евентуално и на родителите на всички останали деца намиращи се там за момента.


Имаш право да заведеш дело винаги, дали ще го спечелиш зависи от конкретни обстоятелства. Първо можеш да се опиташ да постигнеш съгласие с медията или индивида да бъде премахната снимката. Ако смяташ, че снимката се използва за незаконни или неморални цели, ако успееш да докажеш, че не ти е платено за нея и ако по някакъв начин уронва авторитета ти или репутацията, имаш основание за съдебно разглеждане на спора. По индиректен начин, ако например се използва за реклама на определен продукт, може да заведеш иск, че това е в ущърб на твоя имидж. Това дали някой печели на твой гръб няма истинска законова стойност, съществено е дали с нещо те накърнява.

От същия линк по-горе: Как да се защитя, в случай че моя снимка е неправомерно публикувана в медиите или интернет?

Разпространението на снимка в печатно издание или интернет е обработване на лични данни по смисъла на Закон за защита на личните данни, ако от нея по безспорен начин може да бъдат разпознати едно или повече лица. Ако не съм дал съгласието си за публикуването на такава снимка и не са налице разгледаните по-горе условия, при които могат да ме снимат без позволението ми, е засегната неприкосновеността на личните ми данни и аз имам следните възможности:

да подам жалба до:
1. Комисията за защита на лични данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

2. административен съд, като наред с това имам право да претендирам обезщетение, в случай че съм претърпял вреди.

Да подам иск срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия съм претърпял вреди. Имуществени вреди ще претърпя тогава, когато например в следствие на публикацията ме уволнят от работа или не сключа важна сделка. Ако последствията от публикуването засегнат личността и достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. И в двата случая вредите трябва да се докажат!

Въпросът с вредите е много деликатен, създават се интересни прецеденти.
Например: щрака си някой на улицата, хваща случайно в кадър двойка влюбени, които дори не са и в близък план, качва снимката в нета. То пък се оказва, че единият влюбен бил малко женен и жена му вижда снимката, познава си го и... Ето ти вреда. И какво излиза – фотографът е виновен, че някой си кръшка на жена си? Реципрочно е със снимка на дете, избягало от час и щракнато на опашка за билети за кино.
Или друг пример: снимка на голяма опашка в мола, жени се блъскат и пререждат за велика промоция, снимката е пусната в медиите, а някой си шеф познава на снимката своя подчинена, която официално е в болничен, и я уволнява. Пак вреда. И тя има право да осъди фотографа? А може ли наистина?
Трети пример, там дори няма и снимка. Имаше такава случка в този форум. Шефка пуска служителка в болничен за гледане на болно дете, а същата се тагва във Фейсбук от голям концерт в друг град. Та се чудеше да я уволнява ли, да не я ли уволнява... В този случай кой трябва да бъде осъден за уволнението?  Марк Зукърбърг? А ако "болното" дете е било на екскурзия в друг град, докато майка му уж го гледа вкъщи, и това се разбира по снимка, публикувана някъде – пак ли вината е на фотографа? Дори да снеме снимката от медията, то вредата вече е нанесена.
Което пък ме навежда на мисълта за снимките от полицейските камери – те пък колко вреди нанасят! И става една... 

Как' Сийке,
Тези примери, които даваш, са си вид измама и на практика вредата е, така да се каже, поета справедливо от измамника.
Пък той дали ще има очи да съди някого, си е въпрос на морал и магарешки инат.