
Yani "Kıvanç Tatlıtuğ, Ali Bilgin ile çalışmak istemiyor" havası yaratmak kimin, ne işine yarar?. Farz edelim doğru, bundan seyirciye ne?
Üstelik Mehmet Ada Öztekin, TMC ile Bodrum Masalı çekiyor. Bu haberi sızdırarak ona da, ekibine de, yapımcısına da ayıp ediliyor
Край за Англия

И "нашата" волейболистка пее в бяло. След 5 години е на 5 място в класацията.
П.П.
Утре може би ще е подписването.
-Haydi halaya 💃🏼 star tv #TubaBüyüküstün'le imzalar atıldı demiş yarın da ay yapımdan resmi açıklama gelir kesin #Siyahbeyaz
Действието се развива И в България. По-много начини се сещам, че може да помогнеш на продукцията. 
канти, селото не ми е далече, ама нет-доставчикът е монополист в пределите му.
Оп, и Гечето каква ли клюка пусна току-що?
http://www.gecce.com/fotogaleri-kivanc-tatlitug-ve-tuba-buyukust … olleri-belli-oldu
Саби
късно-късно, но пак си намерила нещо ново. Е, с превода на Гуги малко съм така
Така, че да почакаме превод на език, който ни е познатА Гечето май си повтаря това, което повечето таблоиди тиражират тези дни
Лошо е, когато има само една фирма, която е за нещо си. Така тя диктува условията както й изнася и няма накъде да се мърда

Нали сме и музикална тема, така че ви предлагам да чуете нещо, което надали сте чували някога

Хор от 3736 гласа

Композиторът и диригент Ерик Уитакър е направил невъзможното – той е събрал 3736 души, живеещи в 73 страни, за да изпълнят това неземно виртуално изпълнение!
http://drugitenovini.com/hor-ot-3763-glasa-chujte-neshto-nezemno/
”Тази година не сме същите хора, които сме били миналата година.
Онези, които обичаме, също не са същите.
Щастлива случайност е, ако ние, променяйки се, продължим да обичаме един променен човек.”
Съмърсет Моъм[/b]
Една хубава притча за сабахлем, (че сега няма кой да чете) така, че докато си пиете кафето от сутрешната смяна-Вичи,Цвети,Линка
да не скучаетеНе бъди чаша! Бъди езеро!
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
Из „Книга за пробуждане“, Марк Непо
днес не е наминавалаЛека нощ!


и накрая е те се объркват кое е вярно и кое не.Гечето в края на деня повтаря всички новини от деня и с превода ставаш
Иначе размерът му ми е ясен, и то от времето, когато го видях по бански на конкурс за Мистър 19.., е годината вече не помня




