Интересно ми е да ви попитам извинявате ли се, когато усетите, че обиждате някого - непознат, близък, съпруг, дете?
Според мен умението да се извиняваш е едно от най-важните неща, наред с умението да благодариш. Ужасно лошо впечатление ми правят хора, които не се извиняват. И не само - има хора, които на живот и смърт избягват извиненията, все едно им е под достойнството да го направят.
За мен, щом съм обидила близък, дори и да не смятам, че съм казала нещо обидно, но виждам, че той го е приел така, е задължително да се извиня. Много повече ми е ценно разбирателството и близостта с хората в семейството, отколкото гордостта ми. Не бих оставила близък да си мисли, че не го уважавам и ценя, че ми е безразличен, само защото ме е срам да се извиня или пък смятам, че извиненията са под достойнството ми.
За мен е достойно да се извиниш, когато си сбъркал.
Визирам предимно хора от семейството, защото човек най-често наранява най-близките си.
Обикновено се извинявам като обяснявам защо и какво е провокирало думите и действията ми. Случвало се е да се извиня с букет, подарък или обяд.
Е, вие сте!