
Имах една приятелка женена за мюсюлманин и той ми изглеждаше памуче. Спокоен, лъчезарен човек с много хубави честни очи. С чувство за хумор, богат и страшно голям добродушко. В обществото тя е доминираща, защото е една такава малко надута, все го хока (на майтап) и той горкия се смее и мълчи. След известно време се записахме заедно с нея на един курс и тогава имах възможност да бъдем само с нея без мъжа й. Ами тя пие антидепресанти и има 2 опита за самоубийство. Тя сподели с мен, че той й налагал психически тормоз , когато са си сами. "Ти за нищо не ставаш! Ти си луда! Ти си тъпа! Ти си виновна за това и онова! " От много години са заедно и тя много го обича и предпочитала да умре, отколкото да се разделят. Привързала се е към насилника си. Толкова й е смачкано самочувствието, че не може да му избие нервния и заповеднически тон, че вече на моменти и изглежда като луда.
Обаче в обществото те са идеална двойка, без обиди, нападки... Усмихна ти са и двамата
и даже тя го боготвори, че е най-страхотния мъж на света. Тя не работи, той пазарува и готви и всеки уйкенд са по планините и барбекюта. Подарил й е кола, поддържа я...
И той е вишист- инженер е и цялата му фамилия са вишисти с по 5 апартамента в Сирия
Обаче тя е на антидепресанти 8-ма година , усмихната и щастлива само за пред хората, но у дома без право на глас и мнение. Тъжна история!
И наистина как е възможно да сте 24 часа в денонощието пред камерите, като той уж работи? И ти също? С камерите на работа ли ходите?