♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

  • 99 711
  • 738
# 285
Привет  Hug Hug Hug
за неделната прохладна вечер един млад Патрон  Crazy Crazy Crazy




Скрит текст:
аххх този поглед  Crazy Crazy Crazy Crazy
 и естествено с усмивка като на "бебе"  newsm76
Виж целия пост
# 286



Виж целия пост
# 287
 Hug Hug Hug

http://tv.haberler.com/elcin-sangu-dedikodukar-beni-tuketti-8582828-videosu/




Elçin Sangu: Dedikodular Beni Tüketti

 newsm78 newsm78 newsm78







http://www.sabah.com.tr/magazin/2016/07/03/sansli-bir-kadinim
Виж целия пост
# 288

Елчин обяснява, че няма проблеми между нея и Баръш, няма да напуска сериала, както се говореше скоро време в медиийте, и че й е писнало вече от клюки..  Peace Peace
Виж целия пост
# 289
Здравейте!!!  Hug Hug Hug


Оххх и мене от вчера ме е треснала музата, ама на по- сериозни теми...  ooooh! ooooh! Пускам, който иска да чете.. дългичко, лудичко, ама...  Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Искам да чуя мнението на прочелите /тук или на ЛС/, че мисля да допродължа писанката, да видим има ли смисъл...  Thinking Thinking

Скрит текст:
Любов под наем сезон 2
Йомер и Дефне вървяха под ръка към сватбената маса… Дефне бе решена най- после да се отърве от Тайната… Изповедта й едновременно я освобождаваше и съсипваше.. От една страна – вече няма да има тайни и лъжи между нея и Йомер.. От друга – точно тази изповед ще я раздели с любимия! За нея всичко вече бе свършено и тя чакаше своята присъда.. Най – големите й страхове бяха на път да се сбъднат.. Всеки момент Йомер ще си тръгне и ще я зареже в деня на сватбата им.. Ще замине и тя никога вече няма да го види.. „Ахх Дефне, глупава Дефне.. Как можа да се забъркаш във всичко това?! Защо не можа да премълчиш поне още един ден?! Но как да го излъжа, как да скрия всичко, когато виждам любовта и доверието, които не заслужавам, в очите му?” С тези мисли тя очакваше края.. Йомер я гледаше със странна смесица на гняв и болка, на примирение и все пак любов… Можеше ли да се надява наистина на чудото да вижда все още обич в очите му… или си въобразяваше.. Сълзите й май са замъглили не само погледа, но и съзнанието ѝ… Невъзможно!
За самия Йомер това бе един от най- трудните моменти в живота му. Всички негови страхове се оказаха истина.. всички съмнения, подозрения.. Всичко е била истина.. Лъгали са го.. Мамили са го.. Леля му, чичо му, Синан – собственият му брат.. Дефне.. Горката Дефне! Как е изтърпяла всичко толкова време.. Пред очите му като на лента преминаха толкова моменти – първата целувка, с която започна всичко… бясната Дефне, след като я беше изпратил цял ден с Ясемин…. и сладката Дефне на следващата сутрин.. първата им истинска целувка.. любовта, която струеше от красивите й очи.. болката, която му причини с отказа си да се омъжи за него.. разплаканата Дефне, когато му съобщи, че трябва да напусне компанията… решената Дефне да му разкаже всичко.. и която Синан прекъсна.. Синан, който уж винаги щеше да му пази гърба.. а заби нож в него.. съдружникът му, най- добрият му приятел.. Болката от предателството раздираше Йомер като нокти, впити в гърдите му.. Не можеше да диша, не искаше да мисли… Когато Дефне му разказа всичко, беше пияна и той бе решил, че бълнува, сънува.. че си прави шега дори.. Накрая се усъмни.. побесня.. замина.. Когато се успокои достатъчно, за да може да мисли и накрая успя сам себе си да убеди, че няма начин това да е истина… Та Дефне е толкова искрен човек..  толкова мила, доверчива, наивна.. Как може да се забърка в такава измама.. Невъзможно! През месеците от тогава той се луташе между съмненията и любовта.. Виждаше противоречията в действията на Дефне, искаше тя да му разкаже всичко и да реши най – накрая виновна ли е или е жертва.. Но тя мълчеше – измъчваше се, или поне така показваше, после бягаше, пак се връщаше, да се оженим, не може сега, дай ми време.. Не знаеше какво да мисли.. на какво да вярва.. А и семейството му – как да повярва, че са способни на му причинят всичко това.. Най – близките му… Кошмар! И този кошмар се оказва истина!
Дефне и Йомер стояха, всеки вперил поглед в другия – тя, очакваща той да изрече присъдата й, той – тя да се засмее и да каже „Хванах те”.. В следващия момент едно промълвено „Знаех” остана да виси във въздуха, докато сълзите се ронеха от очите на Дефне, а отчаянието все повече се прокрадваше в тези на Йомер. „Как? Какво? От кога? От кого?” – въпросите се редяха един след друг в главата на Дефне, без да може да отговори дори на един от тях. Объркана, изплашена, тя поглежда към гостите – всички са усмихнати, ръкопляскащи, нищо не подозиращи за нейната драма. „Как можа, Дефне? Защо не ми каза по- рано? Защо скри от мен? Защо мълча?” – неизречените въпроси измъчваха Йомер със сила, която затягаше гърлото му и не позволяваше и сричка да излезе от устата му.
Съдията пристъпи към тях, те подскочиха и сякаш се събудиха от дълбок сън. Осъзнали къде са и какво се очаква от тях, двамата се погледнаха – ужас, страх, болка, гняв.. и любов.. всичко това се примесваше в очите на двамата влюбени, намиращи се на кръстопът. Свидетелите – Неджми и Корай застанаха до тях, като само чичото забеляза, че има проблем.
-   Йомер, синко, станало ли е нещо? – прошепна той на младоженеца.
-   Йомерджим, джанъм, много съм щастлив, много… Такава красива сватба, толкова много камери, толкова много храна… Браво, браво.. ама това е то сватба на Ипликчи… Това ви подхожда на вас – не спира да бърбори Корай бей, ухилен до ушите.
-   Йомер – шепота на Дефне сякаш изтръгна Йомер от вцепененито. – Моля те, кажи нещо – тя изглеждаше толкова отчаяна, толкова изплашена.
-   Не сега – отговори Йомер, като по лицето му не личеше никаква емиоция, и погледна към съдията. – Да започваме.
Дефне не вярваше на ушите си. Когато съдията попита годеника й, дали иска да се ожени за нея, той съвсем спокойно каза „Да”. Луда ли беше, сънуваше ли… сама не знаеше къде се намира. Дойде нейния ред да отговори. Тя се огледа като изплашено животно, не знаеща как да постъпи. Да каже „Не” беше немислимо – до нея все пак стоеше Йомер. Нейният Йомер, любовта на живота й. Но как да каже и „Да” точно в този момент. Как да му стане съпруга, след като съсипа всичко в живота му… след като за него в момента тя сигурно беше по- черна от нощта. И все пак, той прие.. прие са се ожени за нея.. Но не я погледна.. Дефне не знаеше какво мисли Йомер, не знаеше как се чувства, защо реагира така.... С последните капки смелост, останали в свитото й сърце, и уповаваща се на любовта си, тя промълви едно „Да” и заплака, когато гостите викнаха и заръкопляскаха с всички сили, радващи се на това „щастливо събитие”.
Как премина всичко, Дефне така и не разбра.. Свидетелите потвърдиха, всички се подписаха, Корай бей не млъкваше, но тя не го чуваше… Йомер мимолетно я целуна по челото и всички се втурнаха да ги поздравяват, а Дефне стоеше като вкаменена и не можеше да реагира. Когато баба й я прегърна, тя се разплака неудържимо и неутешимо. За всички това бе леко странно, но си го обясниха с раздялата й със семейството. Когато Тюркян най- после я пусна, Дефне бе подхвърляна от ръце на ръце като кукла, невиждаща и нечуваща нищо. Йомер, типично за него, прие с хладнокръвие поздравленията и когато дойде време с Дефне да започнат първия танц, я потърси с поглед. Тя тъкмо се освобождаваше от мечешката прегръдка на Корай бей, а след него чакаше леля му Нериман. Използвайки момента, Йомер дръпна Дефне в прегръдките си. Не искаше точно сега двете да се срещнат, не искаше лея му да научи. Когато Дефне вдигна глава и погледите им се срещнаха, цялата изтръпна. Вместо с гнева и злобата, която очакваше, очите на Йомер я гледаха с обич и възхищение. Объркана отново, тя се остави той да я изведе на дансинга, където ръцете му останаха на кръста й, а лицето й- сгушено в гърдите му. Не беше традиционния валс, музиката беше нежна и спокойна, точно като Йомер в момента. Успокоение обхвана и Дефне, сякаш се беше прибрала вкъщи, сякаш бе точно там, където трябваше да е. Прегърнатите младоженци бяха толкова мила картина, че гостите се насълзиха – Корай, естествено, дори ревна с глас..Но Йомер и Дефне не виждаха никого около себе си – сгушени един в друг, двамата бяха в свой собствен свят, където нямаше лъжи и измами,  а само любов, тяхната любов.
Когато песента свърши двамата неохотно се отделиха един от друг под бурните аплодисменти, но останаха ръка за ръка, докато отиваха към тяхната маса.
-   Йомер – прошепна отново Дефне, докато сядаха.
-   Шшшшт, не сега, любима. – Отвърна Йомер, а от погледа му тя се разтопи. Кой беше този мъж пред нея?
-   Трябва да поговорим.. трябва да ти обясня всичко… бях принудена, Йо… - не спираше да шепне Дефне, докато Йомер не я спря с нежна и кратка целувка. Шокирана, тя млъкна насред изречението и остана загледа в любимия си, докато той поведе разговор с някакъв непознат, дошъл до масата да го поздрави.
Старателно лавиращ между разговорите с гостите, вечерята, танците и всичко останало, Йомер не позволи на Нериман да се доближи до съпругата му цялата вечер. Когато наближи времето двамата да си тръгнат, той повери все още обърканата от станало Дефне в ръцете на Ясемин и Синан, които не спираха да обясняват колко прекрасно е всичко, и дръпна Неджми настрани.
-   Чичо, ние заминаваме!
-   Знаем, скъпи! Утре потегляте на меден месец… - засмяно рече Неджми бей.
-   Не чичо, заминаваме… и няма да се върнем! – твърдо заяви Йомер, а по лицето му личеше решителност.
-   Какво означава „няма да се върнем”? Какво е станало, Йомер? – объркан попита чичото, без да подозира какво се върти в главата на младия мъж.
-   Не издържам повече – лъжи, измами, интриги всеки ден. Не мога повече, не мога! Ще отведа Дефне на далече,  за да може най- после да изживеем живота си, както искаме!
-   Но Йомер, синко, откъде излезе това сега?
-   Знам всичко, чичо! – по лицето на Йомер личаха всичкият гняв и болка, които му причиняваше разговора.
-   Какво знаеш? – объркан, Неджми не искаше да повярва на собствените си мисли.
-   Всичко!
-   Йомер, не разбирам за какво…
-   Стига, чичо! – прекъсна го племенникът му. - Стига игри, стига лъжи, стига!!! Как можахте да ми го причините?! Вие, моето семейство! Хората, на които би трябвало да разчитам в най- трудните си моменти….
-   Синко, ние..
-   Вие какво, чичо? – почти извика Йомер, но осъзнал къде се намира, понижи гласа си. - Какво? Никога не би ми минало през ума, че си способен на това.. Как можа да ме гледаш цяла година в очите, пазещ тази тайна в себе си.. Леля я познавам, знам колко е алчна и егоистична, но ти…
-   Бяхме принудени – промълви Неджми, не знаещ какво друго да каже…
-   Сега и аз съм принуден да си тръгна! – С тези думи Йомер се опита да си тръгне, но Неджми го хвана за лакътя.
-   Йомер, почакай… Дефне.. тя няма никаква вина.. моля те, синко, не си го изкарвай на нея… - Поглеждайки към булката, той продължи – Тя беше едно невинно момиче, което ние използвахме, за да получим каквото искаме.. Тя е жертва също като теб…
-   Тя ме лъга цяла година в очите.. преструваше се на влюбена, за да се ожени за мен… Проклетите пари, всички след тях тичате….
-   Не Йомер, чуй ме.. Тя наистина те обича, повярвай ми! Тя..
Без да го изслуша до края, Йомер тръгна към съпругата си, обкръжена от семейството й.

Макар че все още пиша, в момента дори, и се връщам да редактирам понякога, ето до къде съм стигнала.. Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil Подчертавам - аз ще си държа на тезата, че Йомер е знаел през цялото време... надали толкова бързо ще прости на Дефне, ама това не пречи да си помечтаем, нали..  Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
Без да го изслуша до края, Йомер тръгна към съпругата си, обкръжена от семейството й. Тюркян тейзе, Нихан и Дефне плачеха, Сердар се мъчеше да се измъкне от цялата тая какафония.. Есра въртеше очи от досада- май само тя осъзнаваше, че кака й се омъжва, а не заминава на другия край на свата, без да могат повече да я видят. Когато го видяха да приближава, всички се отдръпнаха от булката, за да му направят място. Прегърнал любимата през кръста, той се обърна към гостите:
-   Благодаря на всички, че споделихте с нас този важен момент! Нека нашето щастие бъде и ваше щастие! Приятно изкарване на всички! – след което се опита да поведе Дефне към колата, чакаща ги отпред.
-   -Стойте! Никъде няма да ходите, идват най- важните моменти – крясъците на Корай бей накараха младоженците да замръзнат на място. – Тортата не сме нарязали, букета не е хвърлен! Йомер, що за човек си! Не може, няма да си ходите!
-   Добре, Кориш, добре.. не всявай паника веднага – приближи се Суде. – Ей сегичка ще си получиш тортата, нали братовчеде? – погледна тя умолително Йомер.
Колкото и да не му беше до това сега, Йомер се принуди да се съгласи.. Знаеше, че иначе Корай ще му проглуши ушите. Завъртяха се с Дефне, изпълниха традицията и с тортата, сбогуваха се с всички отново и на вратата Дефне се приготви да хвърли прословутия вече букет. Когато всички момичета се наредиха след нея, заедно с няколко стари моми и естествено, Корай бей,  тя се обърна, брои до 3 и го метна зад гърба си с цялата сила, която имаше. Съдба или не, букета падна точно в ръцете на баба й, което предизвика смеха на всички гости. Никой не забеляза самодоволния поглед на Хюлюсю бей, нито подсмихването на държащата сватбения букет Тюркян. Корай бей изпадна в поредната истерия:
-   Сам ще си остана аз, саааммм.. Името ми на обувките остана, букета не успях да хвана.. Какво е това наказани, Боже? Каква е тая мъка? Самичък ще си умра, саничък..
-   Божие наказание си ти, Корай! Що за глупости пак редиш?! – попита стоящата наблизо Ясемин.
-   Остави го, сякаш не сме му свикнали – обади се и Синан.
-   Иииии, кепчe…  Доволен ще си, ако остана сам, налииии? Всички само това искате, да страдам, да съм самотен. Никой не ме обича, никой. – продължи да се вайка Корай бей.
-   Корайджим, искаш ли още едно парче торта? – появи се като спасение отново Суде. – Виж, има и от любимите ти сладки.
-   Разбира се, живот мой – ухилен до ушите, Корай хукна към масата със сладкишите.
-   Аххх Корай, аххх – рече Синан, завъртя очи и продължи разговора си с Ясемин.
Покрай драмата на Корай никой не забеляза как се измъкнаха двамата младоженци. Йомер бе решил да освободи Шукрю днес, затова настани булката на предната седалка и сам седна зад волана. И двамата мълчаха – умислени, не знаещи какво и как да кажат, избягващи погледа на другия.
-   Йомер – промълви Дефне и се опита да улови очите му. – Трябва да ти обясня…
-   Дефне  - Йомер погледна за кратко към нея – не му е сега времето. Вкъщи ще говорим.
-   Вкъщи – прошепна тя. – Нашия дом… Йомер…
-   Шшшшт, потрай още малко, скъпа.
Напълно объркана след всичко станало, Дефне се отпусна на седалката и си позволи за миг поне да си помечтае, че всичко може да е наред. Че Йомер ще й прости, ще я разбере и ще може да изживеят любовта си. И в следващия момент Дефне се сети за думата, променила всичко. „Знаех” беше казал той. Но как? От кога? – въпросите отново се заредиха един след друг в ума на Дефне, а през съзнанието й преминаха образите на всички знаещи тайната – Нериман, Неджми, Синан, Корай, Суде, Фикрет, Транба. Но защо Йомер не й каза? Защо не я попита? От кога знае? Хиляди въпроси на които не намираше отговор. Тя обаче не посмя да продума каквото и да е, за да не го ядоса допълнително.
Когато пристигнаха пред къщата на Йомер, вече тяхната къща, Дефне не знаеше какво ще последва. Стоеше безмълвна до него и все още не смееше да проговори. Искаше да поговорят, да му разкаже, да му обясни. Очакваше просто да влязат, да седнат и да се разберат, ето защо искрено се учуди, когато Йомер мина от нейната страна и отвори вратата й. Когато тя слезе, питаща се какво означава това, Йомер изненадващо я вдигна на ръце и я понесе към къщата.
-   Йомер, какво правиш? – почти извика Дефне.
-   Спазвам традицията, любов моя. Булката трябва да се пренесе на ръце през прага.
-   Но Йомер, ние.. – протестът й бе заглушен от целувка.
-   Ние сме младоженци, това е нашия дом, ти си в булчинска рокля. Следователно: трябва да те пренеса през прага на ръце. – Усмивката на лицето му можеше да разтопи и айсберг.
Дефне залитна, когато съпругът я пусна на земята.. естествено, та тя бе прословута с несръчността си, когато е около него. Една негова усмивка бе достатъчна, за да загуби тя връзка с реалния свят. Силата на любовта, казваха й другите. Любовта на Йомер, добавяше си тя.
Но можеше ли наистина да е любов това след всичко, което му причини тя. Докато му разказваше тайната, тя трепереше като лист, защото много добре познаваше ядосания Йомер. Не веднъж и дваж беше виждала изблиците на ярост и справедлив гняв от него. Очакваше същата тази буря да застигне и нея, но…
Докато тя още стоеше замаяна от вълнение и изненада, Йомер донесе две чаши и бутилка шампанско – бяха подготвени, за да отпразнуват младоженците първата си вечер заедно. Отвори виното, наля в двете кристални чаши и подаде едната на Дефне. С трепереща ръка тя я пое.
-   За нашето щастие! – рече Йомер, чукна нейната чаша със своята и отпи. Дефне го последва, но не усети нито студенината, нито вкуса на шампанското. В главата й беше само предстоящия разговор.
-   Йомер! – плахо се обърна към мъжа си.
-   Да, Дефне!?
-   Може ли вече да поговорим? Аз..аз трябва да ти обясня всичко!
Йомер се настани на дивана, а Дефне седна до него. От срам не смееше да вдигна глава. Започна разказа си, докато още стискаше чашата, а очите й бяха забити в пода.
-   Преди една година двамата с теб се запознахме.. ако може така да се каже – пред очите им  изплуваха откраднатата целувка и заслуженият шамар, които двамата си размениха при първата си среща в „Мано. – Вечерта отведоха брат ми.. имаше дълг.. за 200 000 лири…. Огромна сума… „Донеси ни парите или ще го убием” ми казаха.. – Йомер видя как две сълзи капнаха на пода, но не посегна към нея. Не още. - На следващия ден при мен дойде г-жа Нериман. Не я познавах.. Направи ми предложение – да накарам един мъж да се влюби в мен и да се оженим… Помислих я за луда, отказах й.. Тогава тя ми предложи 400 000 хил.лири.
Дефне замълча, спомняше си колко объркана и уплашена беше от този разговор.
-   Продължавай – настоя Йомер. – Нали предложението беше за 200 хил.?!
-   200 хил. преди и още толкова след сватбата – промълви Дефне и се разрида. Без да продума Йомер стана и донесе салфетки, които сложи пред нея. След като се поуспокои, Дефне продължи. – Не ми каза име, не ми каза кой си, а само, че трябва да ти стана асистентка, да се оженя за теб и след това да си тръгна. Остави си визитката и си замина.
-   Значи тя е уредила да започнеш работа в „Пасионис”?!
-   Да. След като помислих нямах друг изход, за да спася брат си. За мен ти бе един непознат, не знаех кой си, какъв си… А брат ми- те щяха да го убият… щях да го загубя.. – Пое си дълбоко въздух, сякаш за да събере сили, и каза: - Затова приех!
-   Но откъде леля те е намерила, как стигна до теб?
-   Това и аз не разбрах, наистина. След като се съгласих да участвам в играта, тя ме превърна в кукла на конци – купи ми дрехи, гримове… заведе ме на фризьор.. Обу ме в токчета.. направи всичко възможно, за да ти се харесам. Каза ми какво обичаш, какво не. Каква музика слушаш, какви книги четеш, как се обличаш… Всичко за теб. Затова и телефона ми звънеше с Росини, мъкнех всякакви книги из чантите си.. знаех какво кога закусваш.. Познавах те толкова, колкото те познаваше и г-жа Нериман, без дори да те бях виждала.
Йомер мълчеше. Навели глава, единият разказваше, а другия слушаше. Тя в булчинската рокля, той в младоженския костюм.
-   Когато първата сутрин те видях, щях да припадна. Отново ти- мъжа, който ме целуна насила и заради когото ме уволниха от работа- тук тя се изсмя задавено, сякаш смехът й причини болка. – Не знаех какво да правя, затова реших да се придържам към плана. Познавах г-н Синан от „Мано”. Не знаех, че и той е замесен. Всичко за мен бе толкова ново, толкова необичайно. Аз не съм такава, Йомер. До онзи ден не знаех какво е лъжа. Не можех и да си представя, че е възможно така да се играе с живота на другите, да се мамят всички. Затова и в началото се държах странно, непохватно, неадекватно.

Темпи,  Two Hearts  Hug Hug Hug
Още в петък видях че си написала нещо, но нямаше как да чета тогава, а и следващите два дни не можах да вляза да чета и едва изтраях до тази "вечер"/нощ - очарована съм  Heart Eyes
Страхотно продължение си написала! Ето това е и "моята" история за втори сезон - знаещият Йомер  Hug
Един добър сценарист, по това което дотук само си написала, може да спретне сценарий за поне 3-4 серии, като ги допълни с вечните пълнежи.
Наистина защо не и го пратиш на тази овца  Мерич, да види как се пише и вземе да го приложи на практика, че ми се струва че отново ще ги забърка едни  ooooh! ooooh!
С нетърпение очаквам продължението   Praynig Hug
Виж целия пост
# 290
Темпи,  Two Hearts  Hug Hug Hug
Още в петък видях че си написала нещо, но нямаше как да чета тогава, а и следващите два дни не можах да вляза да чета и едва изтраях до тази "вечер"/нощ - очарована съм  Heart Eyes
Страхотно продължение си написала! Ето това е и "моята" история за втори сезон - знаещият Йомер  Hug
Един добър сценарист, по това което дотук само си написала, може да спретне сценарий за поне 3-4 серии, като ги допълни с вечните пълнежи.
Наистина защо не и го пратиш на тази овца  Мерич, да види как се пише и вземе да го приложи на практика, че ми се струва че отново ще ги забърка едни  ooooh! ooooh!
С нетърпение очаквам продължението   Praynig Hug

Маме радвам се, че ти харесва написаното.. бавно става, щото хем се старая да е смислено /за разлика от Мерич/, хем и нямам чак толкова свободно време..  ooooh! ooooh! Но смея да кажа, че съм вече на закуската на другата сутрин.. чудя се сега в каква посока да продължа и как да завъртя нещата.. намислила съм нещо, ама да видим..  Crazy Crazy
Относно Мерич- трябва ми преводач, на първо време.. а после като нищо и ще й го пратя, както и на продуцентите, че и на самата телевизия.. барем отнякъде ни реагират..  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Такаааа, часът е 2 и 20, така че това ще ви е явно четивото за сутрешното кафе..  Hug Предупреждавам, внимавайте, да няма после олети клавиатури и монитори, които да чистите..  Twisted Evil Twisted Evil И така, дългоочакваното продължение на моята "рожба"..  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Приятно четене  Hug Hug Hug Hug

Скрит текст:
Йомер мълчеше. Навели глава, единият разказваше, а другия слушаше. Тя в булчинската рокля, той в младоженския костюм.
-   Когато първата сутрин те видях, щях да припадна. Отново ти- мъжа, който ме целуна насила и заради когото ме уволниха от работа- тук тя се изсмя задавено, сякаш смехът й причини болка. – Не знаех какво да правя, затова реших да се придържам към плана. Познавах г-н Синан от „Мано”. Не знаех, че и той е замесен. Поредният шок за мен. Всичко за мен бе толкова ново, толкова необичайно. Аз не съм такава, Йомер. До онзи ден не знаех какво е лъжа. Не можех и да си представя, че е възможно така да се играе с живота на другите, да се мамят всички. Затова и в началото се държах странно, непохватно, неадекватно.
Йомер се изправи и отиде в кухнята. Върна се с чаша с уиски, която постави пред себе си, но не отпи.
-   Продължавай. Била си принудена, разбрах. Трябвало е да спасиш брат си, не си ме познавала… Защо мълча после, Дефне? Защо не дойде при мен и не ми разказа, за да решим всичко заедно? Защо мълча?
-   А ти как разбра? – Не му остана длъжна тя. – Кой ти разказа? Любимата Фикрет Гало?
-   И Фикрет ли знае? – Йомер я гледаше, все едно е паднала току що от небето. – И тя ли е замесена?
-   Да. Разбра и искаше да ти каже.. затова и бе целия ни проблем с нея. – При тези думи на Дефне пред очите на Йомер се изнизаха дните на безпочвена ревност, постоянните скандали, параноята на Дефне спрямо Фикрет, която той така и не успя да си обясни.. - Ако не е тя, кой тогава?
-   Ти. – Една думичка, една сричка, а всъщност означаваща толкова много.
-   Какво? Невъзможно! Аз не съм.. – и докато говореше, пред очите й изплуваха спомените за вечерта, в която двамата бяха извън града.. на симпозиум или семинар, нещо такова... и тя се напи.. – Не, не, не… няма начин да съм ти казала…
-    Беше толкова пияна, че не успя… или поне не всичко…. – През съзнанието на Йомер се изредиха моментите от онази нощ: как положи Дефне в леглото, как тя взе да обяснява, че трябва да му разкаже нещо, а после в полусъзнание говореше за любов под наем, за дългове, убийство, спомена имената на леля му и чичо му, несвързани думи, които хем го плашеха, хем някак си допълваха картинката… – До сутринта бях навързал цялата история, но не исках да повярвам.. Помислих си, че си луда.. побъркана.. че си сънувала и си говорила на сън.. че си си направила шега с мен.. намирах си всякакви извинения, за да не повярвам в играта, която ти ми разкри..
-   Затова ли замълча и не ме попита? Йомер, как издържа толкова време, знаейки всичко?
-   А ти? Ти как успя да мълчиш толкова време? В момента, в който се убеждавах, че ме обичаш и политах от щастие, ти си тръгваше и аз оставах разбит на парчета. После пак се връщаше, подкрепяше ме, обичаше ме, виждах всичко в очите ти… Колко пъти те попитах.. исках само истината.. исках да съм сигурен в любовта ти.. исках да знам, че мога да ти вярвам… исках да чуя всичко от теб..
-   Влюбих се.. Страхувах се.. Като луда се страхувах, че в момента, в който разбереш истината, ще ме изоставиш и ще умра…
-   Толкова ли ми нямаше доверие? Толкова малко ли ме познаваш, Дефне? Да, признавам, труден човек съм.. лесно избухвам.. трудно прощавам… но не и с теб.. С теб съм друг.. любовта ти ме промени.. направи ме по- добър, по- човечен.. Простих ти, когато напусна фирмата и стана асистентка на Синан, когото виждах като конкурент за обичта ти – изсмя се Йомер, когато видя учудената и невярваща физиономия на съпругата си. – Дори от него те ревнувах, макар и да имах съмнения относно любовта ти.. Дори ти да не ме обичаше, дори всичко да бе само една игра, аз бях вече влюбен.. като луд.. като обезумял… следях те с поглед, любувах ти се, когато не ме гледаше.. – Любов струеше и сега от очите му. – Простих ти, когато си тръгна от вилата… Знаеш ли какво беше за мен, Дефне? В най- щастливия за мен момент, когато най- после повярвах в теб и знаех, че ще станем „ние”, когато нищо и никой не ме интересуваше, ти просто си тръгна…
Дефне плачеше тихо – спомените от нейната собствена болка не бяха избледнели.. и никога нямаше.. Все още сърцето й се свиваше при мисълта за бягството й от вилата на майка му.. и за Йомер, застанал под прозореца, дошъл да я търси – болката в очите му само удвои нейната..
-   Толкова съжалявам. – Успя да прошепне тя.
-   Защо не ми каза тогава, Дефне? Или когато ти предложих да се оженим.. За това ми отказа, нали? Каза, че имаш нужда от пари – искала си да върнеш парите на леля ми и все едно нищо не е станало, да се ожениш за мен.. – болката в гласа му само предизвикваше нови сълзи в очите й.
-   Страхувах се – осъзнаваше колко глупаво звучи, но това бе самата истина. – Знам, че това не е оправдание, но моля те, разбери ме. В моментите, когато вярвах, че с теб можем да сме заедно, пред мен винаги заставаше г-жа Нериман и ми напомняше за любовта под наем.. за това колко различни сме ние с теб – Пред себе си тя още виждаше и чуваше Нериман: „Коя си ти, кой е Йомер”… „Той познава и обича онази Дефне, която аз създадох”… - Успяваше да срине и малкото самочувствие, което имах, когато съм с теб.. Сриваше ме напълно и от страх, паника и срам пред теб аз отново и отново бягах.. Бягах, защото не можех да те погледна в очите.. Бягах, защото исках всичко това да свърши и отново да стана обикновеното, не познаващо лъжата, винаги обичано, скромно момиче от махалата… - Замълча за момент, погледна го и продължи – Но не можех да живея без теб… Макар да знаех, че с всяка своя лъжа, всяко свое бягство все повече и повече те наранявам и обърквам, не можех да стоя далеч от теб. Завръщайки се виждах болката в очите ти, виждах колко страдаш – твоята болка беше и моя. Но не можех, нямах силите да ти разкажа всичко… Затова се оплитах все повече и повече в лъжи, правех грешка след грешка: скицата, която продадох на Транба, започването на работа при Ясемин, парите, които взех от Фикрет, за да платя дълга си към г-жа Нериман… - Йомер я гледаше с все по- голямо учудване, но тя продължи, без да спира. – Когато и Фикрет научи защо съм й поискала парите, тя реши да ти разкаже всичко.. цялата истина.. Не знам как успяхме да я разубедим... бях на тръни през цялото време, само като я видех около теб, и ми прилошаваше…
-   Но все пак не дойде с нас на вилата… остави ни насаме с риск да ми каже всичко..
-   Не е така.. С Фикрет постигнахме споразумение, така да се каже… Тя да опита своя шанс с теб.. Ако отговориш на чувствата й, в което тя вярваше, аз щях да си тръгна.. ако ли не, тя щеше да си замине…
Йомер си спомни колко бе настоявал и как категорично Дефне отказа да иде с тях.. „Вие вървете.. ти върви” беше казала… Спомни си и разговора си с Гало във вилата… за това как тя му призна за чувствата си, а той на нея за своите към Дефне.. А после момичето през нощта..
-   Колко игри, колко тайни.. всичко зад гърба ми.. Ти си била във вилата, нали? Дефне, как е възможно всичко това?
-   Нериман и Корай ме доведоха.. бяхме в къща наблизо.. не издържах, трябваше да знам какво ще решиш…
-   Съмнявала си се?! – Йомер не можеше да повярва на чутото. – Съмнявала си се в любовта ми към теб?! – Стана и започна да крачи насам натам. – След всичко преживяно ти настина си си мислела, че мога да те зарежа заради Фикрет?
-   Йомер, съжалявам – Дефне се разплака отново. – Всички говореха за вас… вие бяхте равни, бяхте идеалната двойка.. А коя бях аз- обикновената секретарка, повярвала си и станала художник, но все още бедна и глупава, която просто не те заслужаваше…
-   Ето тук грешиш, Дефне! – Йомер клекна пред нея, повдигна брадичката й и погледна в очите й с любов и нежност, които разбиха сърцето й. – Ти си всичко, което съм искал! Всичко, което искам! Моята Дефне! Не знам как може да съм такъв късметлия да ме обичаш, но е така.. знам, че е така… сигурен съм…
-   Обичам те, не знаеш колко много те обичам! – Дефне се хвърли в прегръдките на съпруга си и се разрида като дете, докато той я притискаше с всички сили до себе си. – Никога не ме пускай, моля те! Прости ми за всичко, само това искам… Прости ми и ми позволи да те обичам, нека изживеем нашето щастие!
-   Няма да те пусна, никога! И да искаш няма да го направя! Моя си, само моя! Обичам те, лудата ми любима!
Целуна я със страст, необуздано, лудо.. все едно искаше да я погълне.. Тя му отвърна по съшия начин- искаше с тази целувка да му покаже колко много й е нужен, че не може да диша дори без него.
-   Да заминем – прошепна Йомер в момента, в който устните им се разделиха. – Да заминем далеч от всички и всичко, само двамата, и никога да не се върнем!
-   Не, Йомер. Не можем.
-   Защо? Нека се махнем от това място, изпълнено само с лъжи… Да зарежем всичко и да изчезнем..
-   Няма да бягам повече, Йомер. Всичките ми близки да тук, твоето семейство е тук – погали го по бузата, когато той се намръщи. – Те все още са твоето семейство, любов моя.
-   Не искам такова семейство! Не искам да ги виждам никога повече!
-   Сега си ядосан, но после ще съжаляваш. Каквото и да са направили, в техните очи то е било за твое добро..
-   Всичко е било за пари – прекъсна я той. – Познавам характера на леля си, тя не прави нищо, ако няма изгода..
-   Дори така да е – погледни от тази страна: Ако тя не ме беше намерила, с теб нямаше да сме заедно сега. – И двамата се изсмяха горчиво, след което се прегърнаха и опитаха поне за миг да забравят за всичко станало.

Докато Дефне разказваше цялата история на Йомер, Нериман бе все още в еуфория от сватбеното тържество на племенника си, като не спираше да хвали снаха си пред отиващите си гости. Неджми само кимаше, благодареше и се усмихваше. Ума му не беше там. Беше притеснен след думите на Йомер, защото не знаеше какво ще направи той на Дефне. Познаваше племенника си, представяше си как би могъл да излее целия си гняв върху клетото момиче и затова побърза да го предупреди, че тя няма никаква вина. Пристъпвайки от крак на крак, той неспокойно търсеше с поглед Синан, но когато видя, че разговаря с важни клиенти на Пасионис, веднага се отказа да му съобщи за случилото се. На няколко пъти Нериман погледна към мъжа си, но от суета и неспирно кокетничене, не забеляза тревогата в очите му. Реши, че е намръщен заради цялото това суетене около тръгващите гости, защото той не обичаше прекалената показност, за разлика от нея.Тя и Корай сега бяха в центъра на вниманието и това им доставяше страхотно удоволствие.
Проправяйки си път през полупразните маси и разотиващите се хора, Ясемин най-накрая успя да намери Синан, като точно на няколко крачки от него, без да иска, налетя на Исо. При създалата се неудобна ситуация и за двамата, тя се усмихна. Той също. Поздравиха се и размениха няколко думи за красивото сватбено тържество, посмяха се над проблемите на младоженците и след това всеки пое в различна посока. Ясемин осъзна, че вече не е притеснена от Исмаил и с нежни и изпълнени с любов очи погледна към бъдещия си съпруг. Синан я забеляза в момента, в който тя се спря с Исо, но някак си не почувства познатата му доскоро ревност. Не го изгаряше ярост при мисълта, че Исо все още имаше някакви чувства към любимата му. Явно любовта наистина променяше хората. А и съвсем скоро и те щяха да се оженят, нали?
От далеч Исо видя неспирно дърдорещата и развълнувана Нихан и така се ориентира къде са останалите от семейство Топал. Приближавайки се я чу да се вайка какво ли се е случило, че младоженците толкова скоро напуснаха собствената си сватба? В следващия момент нещо привлече вниманието й към седналите наблизо Тюркян и Хюлюси. Нихан не чуваше какво си говорят, но по погледите им разбра, че не е нещо лошо. Приближавайки се до съпруга си, тя с поглед му посочи към седналите наблизо старци, които всъщност бяха много сладка картинка.
- Сердар! Погледни колко сладко си говорят баба ти и г-н Хюлюси!?
- Мххмм! Да, видях ги. Дядото но Йомер много бързо действа. Виж го ти как само я гледа в очите, все едно е влюбен ученик, а не възрастен господин, видял толкова в живота!?
- Като гледам булчинския букет в ръцете на баба ти... не знам защо си мисля, че в скоро време отново ще има сватба в семейството ни.
- Нихан! Какви ги говориш! Засрами се – скара й се Сердар. – Няма начин, на колко години са те, няма начин…

Искрени благодарности на kotelina за помощта, идеите и критиките..  newsm51 newsm51
Виж целия пост
# 291
Скрит текст:
Темпи,  Two Hearts  Hug Hug Hug
Още в петък видях че си написала нещо, но нямаше как да чета тогава, а и следващите два дни не можах да вляза да чета и едва изтраях до тази "вечер"/нощ - очарована съм  Heart Eyes
Страхотно продължение си написала! Ето това е и "моята" история за втори сезон - знаещият Йомер  Hug
Един добър сценарист, по това което дотук само си написала, може да спретне сценарий за поне 3-4 серии, като ги допълни с вечните пълнежи.
Наистина защо не и го пратиш на тази овца  Мерич, да види как се пише и вземе да го приложи на практика, че ми се струва че отново ще ги забърка едни  ooooh! ooooh!
С нетърпение очаквам продължението   Praynig Hug

Маме радвам се, че ти харесва написаното.. бавно става, щото хем се старая да е смислено /за разлика от Мерич/, хем и нямам чак толкова свободно време..  ooooh! ooooh! Но смея да кажа, че съм вече на закуската на другата сутрин.. чудя се сега в каква посока да продължа и как да завъртя нещата.. намислила съм нещо, ама да видим..  Crazy Crazy
Относно Мерич- трябва ми преводач, на първо време.. а после като нищо и ще й го пратя, както и на продуцентите, че и на самата телевизия.. барем отнякъде ни реагират..  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Такаааа, часът е 2 и 20, така че това ще ви е явно четивото за сутрешното кафе..  Hug Предупреждавам, внимавайте, да няма после олети клавиатури и монитори, които да чистите..  Twisted Evil Twisted Evil И така, дългоочакваното продължение на моята "рожба"..  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Приятно четене  Hug Hug Hug Hug

Скрит текст:
Йомер мълчеше. Навели глава, единият разказваше, а другия слушаше. Тя в булчинската рокля, той в младоженския костюм.
-   Когато първата сутрин те видях, щях да припадна. Отново ти- мъжа, който ме целуна насила и заради когото ме уволниха от работа- тук тя се изсмя задавено, сякаш смехът й причини болка. – Не знаех какво да правя, затова реших да се придържам към плана. Познавах г-н Синан от „Мано”. Не знаех, че и той е замесен. Поредният шок за мен. Всичко за мен бе толкова ново, толкова необичайно. Аз не съм такава, Йомер. До онзи ден не знаех какво е лъжа. Не можех и да си представя, че е възможно така да се играе с живота на другите, да се мамят всички. Затова и в началото се държах странно, непохватно, неадекватно.
Йомер се изправи и отиде в кухнята. Върна се с чаша с уиски, която постави пред себе си, но не отпи.
-   Продължавай. Била си принудена, разбрах. Трябвало е да спасиш брат си, не си ме познавала… Защо мълча после, Дефне? Защо не дойде при мен и не ми разказа, за да решим всичко заедно? Защо мълча?
-   А ти как разбра? – Не му остана длъжна тя. – Кой ти разказа? Любимата Фикрет Гало?
-   И Фикрет ли знае? – Йомер я гледаше, все едно е паднала току що от небето. – И тя ли е замесена?
-   Да. Разбра и искаше да ти каже.. затова и бе целия ни проблем с нея. – При тези думи на Дефне пред очите на Йомер се изнизаха дните на безпочвена ревност, постоянните скандали, параноята на Дефне спрямо Фикрет, която той така и не успя да си обясни.. - Ако не е тя, кой тогава?
-   Ти. – Една думичка, една сричка, а всъщност означаваща толкова много.
-   Какво? Невъзможно! Аз не съм.. – и докато говореше, пред очите й изплуваха спомените за вечерта, в която двамата бяха извън града.. на симпозиум или семинар, нещо такова... и тя се напи.. – Не, не, не… няма начин да съм ти казала…
-    Беше толкова пияна, че не успя… или поне не всичко…. – През съзнанието на Йомер се изредиха моментите от онази нощ: как положи Дефне в леглото, как тя взе да обяснява, че трябва да му разкаже нещо, а после в полусъзнание говореше за любов под наем, за дългове, убийство, спомена имената на леля му и чичо му, несвързани думи, които хем го плашеха, хем някак си допълваха картинката… – До сутринта бях навързал цялата история, но не исках да повярвам.. Помислих си, че си луда.. побъркана.. че си сънувала и си говорила на сън.. че си си направила шега с мен.. намирах си всякакви извинения, за да не повярвам в играта, която ти ми разкри..
-   Затова ли замълча и не ме попита? Йомер, как издържа толкова време, знаейки всичко?
-   А ти? Ти как успя да мълчиш толкова време? В момента, в който се убеждавах, че ме обичаш и политах от щастие, ти си тръгваше и аз оставах разбит на парчета. После пак се връщаше, подкрепяше ме, обичаше ме, виждах всичко в очите ти… Колко пъти те попитах.. исках само истината.. исках да съм сигурен в любовта ти.. исках да знам, че мога да ти вярвам… исках да чуя всичко от теб..
-   Влюбих се.. Страхувах се.. Като луда се страхувах, че в момента, в който разбереш истината, ще ме изоставиш и ще умра…
-   Толкова ли ми нямаше доверие? Толкова малко ли ме познаваш, Дефне? Да, признавам, труден човек съм.. лесно избухвам.. трудно прощавам… но не и с теб.. С теб съм друг.. любовта ти ме промени.. направи ме по- добър, по- човечен.. Простих ти, когато напусна фирмата и стана асистентка на Синан, когото виждах като конкурент за обичта ти – изсмя се Йомер, когато видя учудената и невярваща физиономия на съпругата си. – Дори от него те ревнувах, макар и да имах съмнения относно любовта ти.. Дори ти да не ме обичаше, дори всичко да бе само една игра, аз бях вече влюбен.. като луд.. като обезумял… следях те с поглед, любувах ти се, когато не ме гледаше.. – Любов струеше и сега от очите му. – Простих ти, когато си тръгна от вилата… Знаеш ли какво беше за мен, Дефне? В най- щастливия за мен момент, когато най- после повярвах в теб и знаех, че ще станем „ние”, когато нищо и никой не ме интересуваше, ти просто си тръгна…
Дефне плачеше тихо – спомените от нейната собствена болка не бяха избледнели.. и никога нямаше.. Все още сърцето й се свиваше при мисълта за бягството й от вилата на майка му.. и за Йомер, застанал под прозореца, дошъл да я търси – болката в очите му само удвои нейната..
-   Толкова съжалявам. – Успя да прошепне тя.
-   Защо не ми каза тогава, Дефне? Или когато ти предложих да се оженим.. За това ми отказа, нали? Каза, че имаш нужда от пари – искала си да върнеш парите на леля ми и все едно нищо не е станало, да се ожениш за мен.. – болката в гласа му само предизвикваше нови сълзи в очите й.
-   Страхувах се – осъзнаваше колко глупаво звучи, но това бе самата истина. – Знам, че това не е оправдание, но моля те, разбери ме. В моментите, когато вярвах, че с теб можем да сме заедно, пред мен винаги заставаше г-жа Нериман и ми напомняше за любовта под наем.. за това колко различни сме ние с теб – Пред себе си тя още виждаше и чуваше Нериман: „Коя си ти, кой е Йомер”… „Той познава и обича онази Дефне, която аз създадох”… - Успяваше да срине и малкото самочувствие, което имах, когато съм с теб.. Сриваше ме напълно и от страх, паника и срам пред теб аз отново и отново бягах.. Бягах, защото не можех да те погледна в очите.. Бягах, защото исках всичко това да свърши и отново да стана обикновеното, не познаващо лъжата, винаги обичано, скромно момиче от махалата… - Замълча за момент, погледна го и продължи – Но не можех да живея без теб… Макар да знаех, че с всяка своя лъжа, всяко свое бягство все повече и повече те наранявам и обърквам, не можех да стоя далеч от теб. Завръщайки се виждах болката в очите ти, виждах колко страдаш – твоята болка беше и моя. Но не можех, нямах силите да ти разкажа всичко… Затова се оплитах все повече и повече в лъжи, правех грешка след грешка: скицата, която продадох на Транба, започването на работа при Ясемин, парите, които взех от Фикрет, за да платя дълга си към г-жа Нериман… - Йомер я гледаше с все по- голямо учудване, но тя продължи, без да спира. – Когато и Фикрет научи защо съм й поискала парите, тя реши да ти разкаже всичко.. цялата истина.. Не знам как успяхме да я разубедим... бях на тръни през цялото време, само като я видех около теб, и ми прилошаваше…
-   Но все пак не дойде с нас на вилата… остави ни насаме с риск да ми каже всичко..
-   Не е така.. С Фикрет постигнахме споразумение, така да се каже… Тя да опита своя шанс с теб.. Ако отговориш на чувствата й, в което тя вярваше, аз щях да си тръгна.. ако ли не, тя щеше да си замине…
Йомер си спомни колко бе настоявал и как категорично Дефне отказа да иде с тях.. „Вие вървете.. ти върви” беше казала… Спомни си и разговора си с Гало във вилата… за това как тя му призна за чувствата си, а той на нея за своите към Дефне.. А после момичето през нощта..
-   Колко игри, колко тайни.. всичко зад гърба ми.. Ти си била във вилата, нали? Дефне, как е възможно всичко това?
-   Нериман и Корай ме доведоха.. бяхме в къща наблизо.. не издържах, трябваше да знам какво ще решиш…
-   Съмнявала си се?! – Йомер не можеше да повярва на чутото. – Съмнявала си се в любовта ми към теб?! – Стана и започна да крачи насам натам. – След всичко преживяно ти настина си си мислела, че мога да те зарежа заради Фикрет?
-   Йомер, съжалявам – Дефне се разплака отново. – Всички говореха за вас… вие бяхте равни, бяхте идеалната двойка.. А коя бях аз- обикновената секретарка, повярвала си и станала художник, но все още бедна и глупава, която просто не те заслужаваше…
-   Ето тук грешиш, Дефне! – Йомер клекна пред нея, повдигна брадичката й и погледна в очите й с любов и нежност, които разбиха сърцето й. – Ти си всичко, което съм искал! Всичко, което искам! Моята Дефне! Не знам как може да съм такъв късметлия да ме обичаш, но е така.. знам, че е така… сигурен съм…
-   Обичам те, не знаеш колко много те обичам! – Дефне се хвърли в прегръдките на съпруга си и се разрида като дете, докато той я притискаше с всички сили до себе си. – Никога не ме пускай, моля те! Прости ми за всичко, само това искам… Прости ми и ми позволи да те обичам, нека изживеем нашето щастие!
-   Няма да те пусна, никога! И да искаш няма да го направя! Моя си, само моя! Обичам те, лудата ми любима!
Целуна я със страст, необуздано, лудо.. все едно искаше да я погълне.. Тя му отвърна по съшия начин- искаше с тази целувка да му покаже колко много й е нужен, че не може да диша дори без него.
-   Да заминем – прошепна Йомер в момента, в който устните им се разделиха. – Да заминем далеч от всички и всичко, само двамата, и никога да не се върнем!
-   Не, Йомер. Не можем.
-   Защо? Нека се махнем от това място, изпълнено само с лъжи… Да зарежем всичко и да изчезнем..
-   Няма да бягам повече, Йомер. Всичките ми близки да тук, твоето семейство е тук – погали го по бузата, когато той се намръщи. – Те все още са твоето семейство, любов моя.
-   Не искам такова семейство! Не искам да ги виждам никога повече!
-   Сега си ядосан, но после ще съжаляваш. Каквото и да са направили, в техните очи то е било за твое добро..
-   Всичко е било за пари – прекъсна я той. – Познавам характера на леля си, тя не прави нищо, ако няма изгода..
-   Дори така да е – погледни от тази страна: Ако тя не ме беше намерила, с теб нямаше да сме заедно сега. – И двамата се изсмяха горчиво, след което се прегърнаха и опитаха поне за миг да забравят за всичко станало.

Докато Дефне разказваше цялата история на Йомер, Нериман бе все още в еуфория от сватбеното тържество на племенника си, като не спираше да хвали снаха си пред отиващите си гости. Неджми само кимаше, благодареше и се усмихваше. Ума му не беше там. Беше притеснен след думите на Йомер, защото не знаеше какво ще направи той на Дефне. Познаваше племенника си, представяше си как би могъл да излее целия си гняв върху клетото момиче и затова побърза да го предупреди, че тя няма никаква вина. Пристъпвайки от крак на крак, той неспокойно търсеше с поглед Синан, но когато видя, че разговаря с важни клиенти на Пасионис, веднага се отказа да му съобщи за случилото се. На няколко пъти Нериман погледна към мъжа си, но от суета и неспирно кокетничене, не забеляза тревогата в очите му. Реши, че е намръщен заради цялото това суетене около тръгващите гости, защото той не обичаше прекалената показност, за разлика от нея.Тя и Корай сега бяха в центъра на вниманието и това им доставяше страхотно удоволствие.
Проправяйки си път през полупразните маси и разотиващите се хора, Ясемин най-накрая успя да намери Синан, като точно на няколко крачки от него, без да иска, налетя на Исо. При създалата се неудобна ситуация и за двамата, тя се усмихна. Той също. Поздравиха се и размениха няколко думи за красивото сватбено тържество, посмяха се над проблемите на младоженците и след това всеки пое в различна посока. Ясемин осъзна, че вече не е притеснена от Исмаил и с нежни и изпълнени с любов очи погледна към бъдещия си съпруг. Синан я забеляза в момента, в който тя се спря с Исо, но някак си не почувства познатата му доскоро ревност. Не го изгаряше ярост при мисълта, че Исо все още имаше някакви чувства към любимата му. Явно любовта наистина променяше хората. А и съвсем скоро и те щяха да се оженят, нали?
От далеч Исо видя неспирно дърдорещата и развълнувана Нихан и така се ориентира къде са останалите от семейство Топал. Приближавайки се я чу да се вайка какво ли се е случило, че младоженците толкова скоро напуснаха собствената си сватба? В следващия момент нещо привлече вниманието й към седналите наблизо Тюркян и Хюлюси. Нихан не чуваше какво си говорят, но по погледите им разбра, че не е нещо лошо. Приближавайки се до съпруга си, тя с поглед му посочи към седналите наблизо старци, които всъщност бяха много сладка картинка.
- Сердар! Погледни колко сладко си говорят баба ти и г-н Хюлюси!?
- Мххмм! Да, видях ги. Дядото но Йомер много бързо действа. Виж го ти как само я гледа в очите, все едно е влюбен ученик, а не възрастен господин, видял толкова в живота!?
- Като гледам булчинския букет в ръцете на баба ти... не знам защо си мисля, че в скоро време отново ще има сватба в семейството ни.
- Нихан! Какви ги говориш! Засрами се – скара й се Сердар. – Няма начин, на колко години са те, няма начин…
Искрени благодарности на kotelina за помощта, идеите и критиките..  newsm51 newsm51


Seni seviyorum canım
С каквото мога - ще ти помогна, нямаш грижи  dancing dancing
Виж целия пост
# 292
Добро утро!   Hug Hug Hug Hug



Ама тука наистина мъртвило уикенда..  ooooh! ooooh! Ехооо събудихте ли се, девойки..  Crazy Crazy
Виж целия пост
# 293
Привет в понеделник! newsm51

Темпи, Котенце,  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes чудесно работите по сценария! kiss

 Готови сте за авторски екип!  smile3501

Темпи, ние търпеливо ще чакаме продълженията.. smile3508

И понеже ми се иска вече да съм  на море, малко снимки от чудесната 5 серия на Ашка!




Скрит текст:








 






 
Една песен, която тези дни ми  е заседнала в ума!

Sertab Erener - Kime Diyorum

 



Добър и успешен ден! smile3525
Виж целия пост
# 294
Алексче   Hug Heart Eyes

благодаря мила, заслугите са на Темпи  Peace
аз имам малко участие, но пък ми е адски приятно  Crazy Crazy Crazy

Страхотни снимчици си ни постнала  newsm10 newsm10
къде ме върна само  newsm53 newsm03
Виж целия пост
# 295
Една песен, която тези дни ми  е заседнала в ума!

Sertab Erener - Kime Diyorum

https://www.youtube.com/watch?v=db8ninUP6yc

Добър и успешен ден! smile3525

Всички искаме на море, Алекс... с по един такъв Патрон до нас.. ама мечти, мечти...  Crazy Crazy Crazy

Песента е страхотна, и на мен ми е една от любимите..  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 296
Котенце, Kissing Heart

"Творческата работа е прекрасен, необикновено тежък и изумително радостен труд. "

казал го е А.Островски!

Творчеството е вътрешния ти подход, вътрешната ти нагласа,  собственият ти поглед за нещата, с една дума влагаш себе си и душата си!

За това уважавам и ценя много хората, които са надарени да творят! smile3501

Темпи,    за морето е сигурно, ама за такъв Патрон само в мечтите ни, то е ясно! Щом Баръш каза, че не познава такъв като, Йомер бей и се разграничи от него... Joy Joy

Това не ни пречи да се фошопнем с  Йомер бей!.... rotfImbo rotfImbo rotfImbo
Виж целия пост
# 297
Котенце, Kissing Heart

"Творческата работа е прекрасен, необикновено тежък и изумително радостен труд. "

казал го е А.Островски!

Творчеството е вътрешния ти подход, вътрешната ти нагласа,  собственият ти поглед за нещата, с една дума влагаш себе си и душата си!

За това уважавам и ценя много хората, които са надарени да творят! smile3501

Благодаря ти Алексче   love001

Темпи,    за морето е сигурно, ама за такъв Патрон само в мечтите ни, то е ясно! Щом Баръш каза, че не познава такъв като, Йомер бей и се разграничи от него... Joy Joy

Това не ни пречи да се фошопнем с  Йомер бей!.... rotfImbo rotfImbo rotfImbo

Оххх Баръш, къде ще почиваш това лято  Thinking Thinking Thinking Thinking
добре, че са мечтите .... та да се пренеса в едно друго измериние  smile3534 smile3534 smile3534 newsm08 newsm08
не пречи да се шопнем  hahaha hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 298
Това не ни пречи да се фошопнем с  Йомер бей!.... rotfImbo rotfImbo rotfImbo

И да пратим снимките на Гюпса  hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 299
Това не ни пречи да се фошопнем с  Йомер бей!.... rotfImbo rotfImbo rotfImbo

И да пратим снимките на Гюпса  hahaha hahaha hahaha

че на кой друг  smile3532 smile3532 smile3532 smile3532
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия