♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

Дефне отвори очи. Огледа се объркано- къде беше и защо не помнеше как се е озовала тук. Затвори отново очи- яхтата, вечерята, звездите, Йомер… Значи сънят е бил реалност. Ръката на Йомер беше преметната през кръста й- усещаше тежината и топлината на тялото му до нейното, както и дъхът му в косите си. Извъртя се бавно и полека в ръцете му, за да не го събуди, и се обърна, за да са лице в лице. Усмивка огряваше лицето й, когато се протегна, за да го помилва. Можеше да стои така с часове и да го гледа как спи. Беше толкова спокоен, като бебе. Нямаше ги проблемите, гнева, сдържаността, студът- черти, които доста често се виждаха на лицето му. Пръстите й нежно галеха любимото й лице. Не искаше да го събуди, затова и с усилие се въздържа да не го целуне. Чувстваше се като принцесата, намерила своя принц. И заживели щастливо, нали така завършваха приказките.. Искаше й се и с тяхната да стане така.
-   Толкова много те обичам. Животът ми няма смисъл без теб – шепнеше Дефне.- Съжалявам за всичко, което бях принудена да ти причиня. Всяко твое страдание се забиваше като нож в сърцето ми. Всека моя лъжа се връщаше като удар при мен. Не искам повече да страдаме. Ти си всичко за мен- минало, настояще и бъдеще. Прошката ти е най- големият и най- неочакваният подарък, който ми е дала съдбата, след теб. Никога не съм си представяла такова щастие. Нашето щастие. Когато ме погледнеш, когато ми се усмихнеш… думите ти.. сякаш летя, когато съм с теб.. Моят любим, моят Йомер..
-   А ти си Йомеровата Дефне- прошепна с все още затворени очи Йомер и се усмихна.- Моята душа, моето всичко.
-   Буден ли беше?- Изненада се Дефне и се опита да се дръпне, но ръцете му бяха като менгеме. Привлече я към себе си и тя се сгуши до гърдите му,
-   Обичам те такава- когато си мислиш, че никой не те вижда и чува. Сладката ми Дефне- естествена, сънена, без грим, с все още разрошени коси- засмя се той, когато я доразроши, знаейки колко мрази тя косата си сутрин.
-   А ти си си все същия- засмя се и тя.- Сутрин рано, през деня, вечерта- сеньор Ипликчи винаги е като статуя, изваяна от ръцете на някой древногръцки скулптор.
-   Гледай гледай ти какви думи- привлече я за целувка той, на която тя отвърна с готовност.- Днес май ще пропуснем закуската… поне тази, която ни чака навън- прошепна й той, след което се претърколи върху нея и скри лице в извивката на шията й.

Нериман плачеше, прегърнала снимка на Суде. Неджми стоеше отстрани и не знаеше какво да стори- откакто преди 2 дни дъщеря им се върна в Америка, съпругата му сменяше настроенията си по- бързо и от Корай, което си бе направо плашещо. В момента отново бе в криза относно заминаването на Суде. Другите депресии, в които изпадаше Нериман, бяха свързани или с евентуалното незавръщане на Йомер, или със заплахи какво ще причини на Дефне, ако й попадне в ръцете… или пък страх какво ще им причини Хюлюсю.. как ще живеят под някой мост и ще гладуват.. Глупост след глупост. На вратата се позвъни и той побърза да отвори.
-   Къде е моята Неро? Скъпа, милата ми тя, какво ти е? – Спусна се Корай към Нериман, която хълцаше и се тресеше на дивана. Неджми беше прибегнал до последното оръжие, останало му в ръцете- Корай.
-   Корииишшш, отиде си, моята водна птичка отлетя.. – нареждаше с писклив гласец Нера.- Как ще живея без нея, никога не сме били разделени, скъпата ми дъщеря.
-   Какви глупости говориш, Нериман? – Ядоса се Неджми.- Та Суде живя толкова години в Лос Анджелис, има си живот там.. Върна се тук само заради нашите проблеми.. Младо момиче е, нека изживее живота си там, където иска.
-   Неджми бей, ушите ви чуват ли какво излиза от устата ви? – Корай изглеждаше и ядосан, и изненадан.- Вие говорите глупости. Нашата Суде, нашата мила дъщеря, винаги е била в сърцата ни, затова и все едно не е заминавала.
-   Ами нека и сега е така. Суде все още е с нас, да не е умряла я…
-   Ай, Неджми, какви неща говориш- изпищя Нериман.- Водната ми птичка отлетя, замина си.. Аххх Кориш, цветенцето ми, най- добрият ми приятел, само ти разбираш какво ми е…- притисна се в него Нера.
-   Знам, миличка, знам… Мъжът ти се е заразил от Йомер, същия студен човек е станал като него.
-   Йомееррр- разплака се отново с все сили Нериман.- И той си отиде, скъпия ми племенник… Как ще живея оттук нататък… Черноокия ми красавец… замина и той, няма да се върне…
-   Ахх, Боже, защо ни наказваш така??? Каква е тази болка, какво е това мъчение???
Неджми само вдигна очи към небето, поклати глава и излезе от къщата, защото иначе трябваше или да убие онези двамата, или да сложи край на собствения си живот.

Синан се събуди свит на дивана, главата му бе на коленете на Ясемин. Значи все още не е избягала с писъци от него. Искрица надежда проблесна в очите му. Вдигна поглед и видя усмивка й, докато посягаше да отмести кичур коса от лицето му.
-   Добро утро? По- добре ли си?- Синан не можеше да повярва, че не сънува. Разтърка очите си, но тя не изчезна. Надигна се, седна до нея и най- после проговори:
-   Все още си тук?!
-   А къде да съм, скъпи? Имаше нужда от мен и останах…
-   Не си ли отвратена от мен? От това, което ти разказах?
-   Синан, говориш така, сякаш аз съм ангел. Както ти прости всички кои грешки, а те не бяха никак малко, защо аз да не мога да простя твоята?
-   Не знам какво да направя, как да постъпя… Йомер ще е съсипан, бесен, и то с право. Това, което му причинихме, е просто ужасно.
-   Рано или късно Йомер ще разбере и ще ти прости. Имай вяра, скъпи. Не разбирам само защо са намесили и теб?
-   Трябваше им помощ отвътре… разказах ти снощи- някой трябваше да вкара Дефне във фирмата, да й помага в началото, да я обучи, подкрепя… Това беше нашата роля с Ведат.
-   И полека лека ти се влюби в нея, нали?- В изказването й нямаше обвинение, по- скоро като че ли се усещаше тъга по старите дни.
-   Това пък от къде ти хрумна?- Опита се да се измъкне Синан, нямаше сили за скандал точно сега.
-   Не се притеснявай, Синан. За мен това не е проблем. Виждах как гледаше Дефне, как я защитаваше.. и как спря да ме следваш като кученце.. Ти може и да не си забелязал, но всички знаеха за чувствата ти към Дефне.
-   И аз не знаех какво изпитвам… Тя беше толкова различна от нашия свят- чиста, наивна, като дете. Симпатията ми прерасна в нещо повече, което пък ме обърка напълно… Та тя беше определена за Йомер- ядосвах се, че я използвахме по този начин, знаех как се измъчва. От друга страна виждах любовта на Йомер и Дефне и това ме караше да ревнувам.. Спомени, спомени- усмихна се Синан.
-   Но как я намерила г-жа Нериман? Защо точно Дефне?
-   Не знам, скъпа, не знам.
-   Какво ще правим сега? Аз ще поговоря с Дефне, ще разуча положението и като се върнат, ще видим как да оправим нещата. Само тя ще успее да умилостиви Йомер, за да ни изслуша.
-   Не съм убеден, че този път дори тя ще успее. Особено ако наистина Йомер е знаел истината от доста време…
-   Но как е мълчал толкова дълго, ако е знаел.. Какво е целял?
-   Искал е да провери на кого може да вярва? Докато си мислехме, че ние ръководим играта, Йомер е играел с нас… Искал е да разбере кой го обича истински и ще му разкрие играта, както той направи с Алп… Дефне победи, ние се провалихме…
-   Аххх Йомер…- Тя прегърна Синан и се сгуши в него.- Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна, живот мой. Не си сам. Заедно ще се изправим срещу всичко, дори и срещу страшния Йомер Ипликчи.
Двамата се засмяха, след което Синан я целуна жадно- имаше нужда да прогони студа и страха, обхванали сърцето му, а единственият начин беше да се почувства отново жив.

Късната закуска на яхтата се услади доста на Дефне. Апетита й беше като за двама, което предизвика доста шегички от страна на Йомер. След като се нахраниха, младата госпожа реши да се попече. Проблем обаче беше какво да облече.
-   В куфара има бански, предположих, че ще ти потрябва- подсказа й Йомер.
-   Аз, по бански- очите й бяха широко отворени.
-   Естествено, какво странно има?
-   Ами ако ме види някой така, разсъблечена?- Направо комична беше паниката, обхванала Дефне.
-   Кой ще те види, насред морето сме…. Капитанът и момчето са долу, почиват, само аз съм.. а аз съм те виждал и без банския- усмивката му беше от учи до уши.
-   Не се смей!- Скара му се Дефне.- Ами ако някой от тях излезе за нещо горе- и посочи с поглед под тях, имайки предвид другите двама на борда.
-   Сигурен съм, че са виждали жени по бански до сега- Йомер едва се сдържаше да не се засмее. Не му оставаше още много.- Хайде, Дефне, губим време. Ела да те преоблечем- и хващайки я за ръка, той я повлече вътре.
20 мин. по- късно, след дълги увещания и молби, Дефне лежеше на един от шезлонгите на палубата, докато Йомер четеше книга на съседния под сянката на голям чадър. Дефне беше покрила лицето си със сламена шапка, за да не изгори, и периодично се обръщаше по корем, за да се изпече равномерно. Това даваше възможност на Йомер, който само държеше книгата в ръцете си, преспокойно да се любува на красотата на съпругата си.
-   Искаш ли да те намажа отново с лосион?- Попита невинно той. Първият път беше в каютата и за малко не отложи плануваното събиране на тен.
-   Може.. само не се увличай- рече през смях Дефне и се извърна леко, за да го погледне, тъй като бе легнала по корем. Потривайки самодоволно ръце, той приседна на ръба на нейния шезлонг и започна бавно и спокойно да втрива лосиона първо в раменете й. Лека полека ръцете му се преместиха по гърба й. Едва сдържайки дъха си, Йомер развърза връзките на бански я, при което тя подскочи.
-   Какво правиш?- Почти изпищя Дефне.
-   Всичко трябва да равномерно намазано, а връзките ми пречат- заоправдава се Йомер, стиснал устни, за да не се изсмее. Ей сегичка ще ги вържа отново.
-   Моля те!- Дефне беше бясна, а той обожаваше да вижда как хвърчат искри от очите й. Поставил пак всичко на мястото му, той приплъзна ръце надолу по дупето й. Този път Дефне направо скочи и го шляпна по ръцете.
-   Извратеняк!- Беше подивяла, а той се заливаше от смях.- Йомер, не се смей! Предупредих те да не прекаляваш.
-   Но аз нищо не съм направил.. сама ми каза вътре, че искаш равномерен тен.. аз само изпълнявам желанието ти- все още смеейки се, говореше Йомер.
-   Връщай се да си четеш книгата и ме остави на мира- грабна лосиона от ръцете му, намаза останалите открити части от тялото си набързо и се просна отново, този път по гръб, с нахлупена на лицето шапка.

Иначе, Темпи няма проблем да се организираме! 

Колко му е да спретнем серия, щом ти е  познат процеса!

Но , ще ми се наложи да искам помощ от Ваня, нея съм я признала за основен източник на информация за турските сериали и актьори! Знанията й са направо енциклопедични!

Хубав ден и успешна седмица!

П.П. Феновете са луда работа! И на гурме  ги изби...