Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

  • 37 468
  • 204
# 135
Той, сега, седем години по-късно, ми заяви, че не съм го била казала както трябва. Не че не бил искал да се изнася, искал бил, ама не съм го била казала както трябва. А след 5 години ми предстои още веднъж подобна "процедура" с дете номер 3, искаше ми се  да знам какви думи да използвам и каква обстановка (и двете съм ги сбъркала при номер 2).
Когато се омъжи дъщеря ми, категорично отказах да живеят у нас, а настоях да наемем квартира наблизо, за да помагам, когато има нужда.
Беше обидена и ОгОрчЕна- толкова ли не съм я понасяла и бла- бла.
После схвана за какво иде реч, като нямаше кой за какво да ѝ дава акъли и да ѝ се бърка. Simple Smile
ПП. Мисля си, че трябва малко по- хитро да подходиш.
Знаеш какво не харесва № 3- като намеса в " личното пространство".
Като настъпи момента, леко почни да навлизаш и отстъпваш, с танцова стъпка.......
Само ще реши, че е по- добре да отлети. Simple Smile
Виж целия пост
# 136

ПП. Мисля си, че трябва малко по- хитро да подходиш.
Знаеш какво не харесва № 3- като намеса в " личното пространство".
Като настъпи момента, леко почни да навлизаш и отстъпваш, с танцова стъпка.......
Само ще реши, че е по- добре да отлети. Simple Smile
Аз пък смятам, че "по-хитро" навлизане в личното пространство, с цел да си спестим един откровен разговор е недопустимо между родители и деца (както и между съпрузи, но темата не касае тези отношения).
По отношение на честотата на обажданията, аз бих била много щастлива, ако се чувах с майка ми всеки ден, дори по няколко пъти, но за съжаление това се случва по един до три пъти седмично. Със свеки обаче се чуваме почти всеки ден и не ми тежи, без значение, че обсъждаме времето, готварски рецепти и подобни битовизми.
Виж целия пост
# 137

Аз пък смятам, че "по-хитро" навлизане в личното пространство, с цел да си спестим един откровен разговор е недопустимо между родители и деца (както и между съпрузи, но темата не касае тези отношения).

Не четеш, Сиси.
Откровените разговори не са приети добре- явно, децата са били много близки с майката и не им се е искало да се почувстват достатъчно големи, за да излетят.
И аз минах през това, затова давам предложението.
Виждала ли си как лястовиците учат малките да летят?
Ако не си- направи си труда......... Peace
Виж целия пост
# 138
Чета аз, чета, ама от постовете разбирам, че чак след 5 години младежа се е оплакал от начина по който му е съобщено, а не от факта, че му е осигурена самостоятелност.
Относно лястовичките... скоро падна едно лястовиче от гнездото си в нашия двор. Прибрах го късно вечерта, сложих му топли постелки, бутилка с топла вода. На сутринта го оставих в кашонче на перваза под гнездото му. От Спасителен център за диви животни - Зелени Балкани ме посъветваха да го оставя в "приемно семейство", т.е. най-достъпното гнездо. Давах му водичка на всеки 15-20 минути, но то си отваряше устата само когато чуеше майка си. Около обяд майка му си го прибра в гнездото. Това ми е опита с лястовичета.
И все пак да кажа, че съм майка на 18 годишна девойка. Не ми се иска, но скоро ще дойде и моя ред да скърбя по отлетялото си лястовиче.
Виж целия пост
# 139
        Има моменти, в които и аз се чувствам объркана как да реагирам спрямо порасналото си дете, което хем е самостоятелно, хем все още не е стъпило на краката си. Не искам да повтаря някои мои грешки и когато му споделя какво се е случило при мен, понякога възприема разказаното като намеса в личното му пространство.... а сто пъти казвам, че това е моя опит, а решенията са негови....  Темата ми е много интересна. Не искам да съм обсебваща майка, но и не искам да липсвам в живота на детето си. Трудно е да се намери златната среда.
Виж целия пост
# 140
Шарки, според мен наистина синът ти е търсел повод да те клъвне за нещо. Дала си му неща, които аз например не бих могла да си позволя, че и начинът не бил това. Айде сега глезотии, на ръце ли да го носиш дотам?
Работил е, но парите са си оставали за него, нали, не е плащал наем.
Не те критикувам, могла си - дала си, но за мен тези неща се казват направо и по същество, свои хора сте.
Виж целия пост
# 141
Децата ни за съжаление помнят избирателно. Те ще запомнят някоя дребна забележка, а големия жест не.
Виж целия пост
# 142
Аз лесни обяснения за неговата избирателна памет си имам: "бащичков" мачизъм, явно не съм успяла да го опазя от копиране на патриархално поведение (толкова на тема "разрешавай на бившия съпруг контакти с децата"), слава богу дъщерята помни големите жестове...както и да е...да са живи и здрави всичките.
Виж целия пост
# 143
Той, сега, седем години по-късно, ми заяви, че не съм го била казала както трябва. Не че не бил искал да се изнася, искал бил, ама не съм го била казала както трябва. А след 5 години ми предстои още веднъж подобна "процедура" с дете номер 3, искаше ми се  да знам какви думи да използвам и каква обстановка (и двете съм ги сбъркала при номер 2).
А ти как му го каза всъщност Laughing Ако е било: "Ей ти самостоятелно жилище, издръжка и кола, изнасяй се", всеки ще се разсърди.
Когато му дойде времето на №3, просто го попитай какви са му плановете и му кажи, че ако иска да се отдели, ти би могла да му помогнеш в това и това.
Ама той като си знае макята, сигурно няма да те чака да го подсещаш Mr. Green
Шегичка, да не се обидиш Hug

ПП. Сега видях за мола! Ми, не е било най-удачното място. Пътьом, междудругото...
Виж целия пост
# 144
 Joy Joy JoyАз грам не помня как съм го казала. И на каката не помня как съм казала Rolling Eyes...принципно, както не помня, всеки може да ми вмени всякакви думи, казани на всякакви места Laughing. То не е като написаната дума тук, във форума, където "следите остават".

Понеже с ММ много се смеем на изказването на баткото, предполагам, че за следващите 5 години с номер 3 даже няма да има нужда да говорим - само му връчвам ключовете   Mr. Green без думи. И без стълби и молове  Joy.
Виж целия пост
# 145

Според мен когато порасналото дете реши, че е момента, тогава само щесе изнесе. Поне при нас стана така. Никога не съм му намеквала нито казвала да се изнася. Дори ми беше кофти, когато започна да ми говори, че един ден ще се изнесе. Но е разбираемо и не съм го винила.
Зависи, имам колеги на работата които са по на 30 години, но не се изнасят от вкъщи , въпреки че имат финансовата възможност и могат да си позволят и квартира или да си купят жилище . Живеят с техните защото така им е по-лесно.
Виж целия пост
# 146
Може би не е само заради лесното.
Някои от тях може би помагат на възрастните  родители.

Виж целия пост
# 147
Може би не е само заради лесното.
Някои от тях може би помагат на възрастните  родители.


Точно.
Откакто с ММ сме самостоятелно, в интерес на истината, ни е по-лесно. И финансово, и няма кой да ни се бърка, та си отдъхнахме емоционално.
Виж целия пост
# 148
Около мен има много такива млади хора - помагат на родителите си - пенсионери, или болни, или нещо подобно. Не се изнасят, защото семействата им нямат друго жилище, а доходите им не стигат за наем или ипотека + да се поддържат 2 домакинства. Така че не съдете, всеки си знае положението.
Но пък имам и познати, чиито деца се изнесоха в наследствените си апартаменти, мама ходи да им готви, да пере и да глади на "самостоятелното" дете, плаща му тока, оставя му джобни и детето си живее като волна птичка, но пък се води самостоятелно. Имам 3 много близки приятелки с този вариант, но не нямат финансови проблеми и за всички е ОК.
Виж целия пост
# 149
Да , съгласна съм че хората които нямат финансова възможност или трябва да гледат болни родители трябва да останат с тях.
 Но аз говоря за други случаи при които децата имат финасите да се отделят но, толкова са свикнали с удобствата да им прислужват и угаждат че , им е по лесно да живеят с родителите си .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия