И аз се плаша от това, че след 2-3 години ще отлети, на 15 г. Иска да ходи в Германия, сърцето ми се свива, не знам кака ще го преживея!
Виж целия пост
Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо
- Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.
# 180
9 дек. 2016, 12:38 ч.
# 181
9 дек. 2016, 20:29 ч.
Както сме го преживели всички.
Детето тръгва за добро. Винаги може да вземеш самолета и да отидеш при него. То също ще си идва в началото по-често, после ще разреди. Все пак там ще има ангажименти, работа. Но пък има и достъпна комуникация в нета. Колко често си готвим или чистив в скайп....
Може и да реши да се върне като се изучи.
Сега се радвай на моментите заедно, не мисли за след години.
Виж целия пост
Иска да ходи в Германия, сърцето ми се свива, не знам кака ще го преживея!
Както сме го преживели всички.
Детето тръгва за добро. Винаги може да вземеш самолета и да отидеш при него. То също ще си идва в началото по-често, после ще разреди. Все пак там ще има ангажименти, работа. Но пък има и достъпна комуникация в нета. Колко често си готвим или чистив в скайп....
Може и да реши да се върне като се изучи.
Сега се радвай на моментите заедно, не мисли за след години.
# 182
10 дек. 2016, 08:41 ч.
Права си Айша, последно каза, че за да не ни е мъчно ще ни вземе при нея 
Виж целия пост
# 183
10 дек. 2016, 14:34 ч.
Сега комуникациите са много добре развити и разстоянията не са проблем. Проблема е докато се привикне да не виждаш детето всекидневно.
Виж целия пост
# 184
10 дек. 2016, 16:48 ч.
Точно. Със сина ми се чуваме всеки ден, но не е същото като да му сготвиш любими неща, да му пернеш два зад врата и т.н.
Виж целия пост
Сега комуникациите са много добре развити и разстоянията не са проблем. Проблема е докато се привикне да не виждаш детето всекидневно.
# 186
10 дек. 2016, 21:55 ч.
В началото много боли.Бяха ме предупредили,но не очаквах,че толкова много боли.
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
Виж целия пост
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
# 187
11 дек. 2016, 14:51 ч.
Не съм чела всички мнения - директно на въпроса зададен от авторката. Не мисля, че е прекалено всяка или почти всяка неделя да идват у вас на гости, ако това не им пречи. Аз лично ходя до нашите 1 - 2 пъти седмично. Не на обяд или вечеря, а за да си поговоря с баба ми и баща ми. Не всеки път съпруга ми е с мен, защото може да има някаква работа или среща с приятели. Съпруга ми също ходи да вижда баба си или майка си и баща си поне 1 път седмично - когато има време. Не ходим заедно, но всеки един от нас намира време за да види близките си. Това според мен е важно, защото тези хора са ни отгледали и не е редно заради обвързването ни и забързаното ежедневие да не успяваме да прекараме малко време с тях от време на време. Нито аз го задължавам да ме придружава, нито той мен. Просто всеки си организира графика така, че да остава време и за близките му 
Виж целия пост
# 188
11 дек. 2016, 20:28 ч.
Комуникациите са развити и разстоянията не са проблем, но проблема е в друго. Детето вече не е на няколко спирки разстояние, а на стотици километри. Свободното време за разговори на двете страни рядко съвпада. Дъщеря ми замина да учи в чужбина преди шест години. Свикнах, но винаги ми е липсвала. Идва си често, аз ходя, чуваме се и си пишем всеки ден, но не е като да е тук. С вдигането на телефона вече знам дали дали има проблем, усещам настроението й от първата дума. Много боли, когато си далече и не можеш да се телепортираш на секундата. Това са моментите, когато е болна, когато знам, че един разговор би я направил по-спокойна, когато просто иска да сподели. Приятели, партньор, всеки има място в живота на конкретен човек, но предполагам всеки е изпитвал нуждата понякога да сподели с най-близкия си човек.
Много мога да кажа за момента, в който детето избира да се изнесе, да замине, за чувствата и емоциите на родителите, за това да се правиш, че всичко е наред, а вътрешно да се разкъсваш от притеснения, но такъв е животът. Най-нормалното нещо е порасналите деца да живеят отделно от родителите си и никой никого да не притеснява със собствените си страхове и изисквания.
Виж целия пост
Сега комуникациите са много добре развити и разстоянията не са проблем. Проблема е докато се привикне да не виждаш детето всекидневно.
Много мога да кажа за момента, в който детето избира да се изнесе, да замине, за чувствата и емоциите на родителите, за това да се правиш, че всичко е наред, а вътрешно да се разкъсваш от притеснения, но такъв е животът. Най-нормалното нещо е порасналите деца да живеят отделно от родителите си и никой никого да не притеснява със собствените си страхове и изисквания.
# 189
12 дек. 2016, 10:35 ч.
А според мен е напълно нормално децата да се радват, че са се отървали от родителите си и родителската опека. По-притеснително е, когато родителите въздъхнат облекчено: "Ох, най-накрая се отървахме от децата си!". 
И защо? Родителите не са ли хора? Може просто да им е било тясно вкъщи.
Аз живея с 2 разнополови деца на 70 квадрата и бих подкрепила с 2 ръце и с пари щерка ми, ако реши да се изнесе, но не на всяка цена. Ако цената на живота отделно е да стане нечия домашна прислуга - по-добре да си живее с нас.
Имаше един филм с Матю Макхонъхи, в който той и още 2 негови приятели на 30+ си живееха с мама и тате, та чак родителите наеха специално жена, с която да се загаджат и тя да го подтикне да се изнесе.
Виж целия пост
За мен нищо не е на всяка цена - едно "изнасяне" не трябва да е звучи като "ох, отървах се от родителите си".
Аз живея с 2 разнополови деца на 70 квадрата и бих подкрепила с 2 ръце и с пари щерка ми, ако реши да се изнесе, но не на всяка цена. Ако цената на живота отделно е да стане нечия домашна прислуга - по-добре да си живее с нас.
Имаше един филм с Матю Макхонъхи, в който той и още 2 негови приятели на 30+ си живееха с мама и тате, та чак родителите наеха специално жена, с която да се загаджат и тя да го подтикне да се изнесе.
# 190
13 дек. 2016, 11:42 ч.
Като ви чета и ме загриза съвестта, че не се замислих много-много как ще се отрази отделянето ми на майка ми...
Отделих се доста късно, на 23 години, чак тогава започнах по-стабилна работа и ни дойде времето с половинката. Но бях малкото дете, т.е. след мен къщата остана празна. В началото не съм усетила нищо, може би около година по-късно усетих, че майка ми е различна...Изведнъж остаря някак си, стана по-мрачна по характер, започна да прекалява с виното вечер, да се сърди за дреболии- все нетипични неща. Даже около сватбата ми не усетих да се радва с обичайния за нея интензитет, по-притъпено беше...
Сега си го обяснявам, че е съвпаднала критическата възраст малко след моето изнасяне и й е дошло в повече. А по принцип тя е деликатен човек, не ми звъни, винаги аз звъня. Не е ежедневно, може би 2-3 пъти седмично се чуваме или си пишем. Имало е и периоди със седмици да не се чуем, като бях в чужбина, аз да не се сетя,а както казах тя рядко инициира контакт.
Мислех си, че няма потребност от по-чести контакти, а явно е трябвало да внимавам повече...Като се усетих уж я водех навън, на пазари, кино, но нямаше кой знае какъв ефект.
Сега като има внуче е като че ли по-добре. Покрай него и по-често комуникираме...
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Виж целия пост
Отделих се доста късно, на 23 години, чак тогава започнах по-стабилна работа и ни дойде времето с половинката. Но бях малкото дете, т.е. след мен къщата остана празна. В началото не съм усетила нищо, може би около година по-късно усетих, че майка ми е различна...Изведнъж остаря някак си, стана по-мрачна по характер, започна да прекалява с виното вечер, да се сърди за дреболии- все нетипични неща. Даже около сватбата ми не усетих да се радва с обичайния за нея интензитет, по-притъпено беше...
Сега си го обяснявам, че е съвпаднала критическата възраст малко след моето изнасяне и й е дошло в повече. А по принцип тя е деликатен човек, не ми звъни, винаги аз звъня. Не е ежедневно, може би 2-3 пъти седмично се чуваме или си пишем. Имало е и периоди със седмици да не се чуем, като бях в чужбина, аз да не се сетя,а както казах тя рядко инициира контакт.
Мислех си, че няма потребност от по-чести контакти, а явно е трябвало да внимавам повече...Като се усетих уж я водех навън, на пазари, кино, но нямаше кой знае какъв ефект.
Сега като има внуче е като че ли по-добре. Покрай него и по-често комуникираме...
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
# 191
13 дек. 2016, 21:25 ч.
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
Виж целия пост
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
# 192
13 дек. 2016, 21:33 ч.
Не знам как ще се чувствам.
Сега е в такава възраст, че има дни, в които се моля по-бързо да се отдели
, но като се случи, ще видим как ще е.
Но със сигурност няма да живеем заедно, време е да стане самостоятелна.
Виж целия пост
Сега е в такава възраст, че има дни, в които се моля по-бързо да се отдели
, но като се случи, ще видим как ще е.Но със сигурност няма да живеем заедно, време е да стане самостоятелна.
# 193
14 дек. 2016, 10:41 ч.
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
Пипи2013 мисли за това майка й как се е чувствала, доколкото разбирам не мисли върху въпроса дали детето трябва да се отдели от родителите. Е, да, всеки трябва да поеме своя път, с това съм "за" с двете ръце.
Виж целия пост
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
# 194
14 дек. 2016, 12:45 ч.
О даа, толкова силно усещане! Стресът е голям и за детето и за нас. Треперехме при всеки проблем, и се радвахме на всеки успех. Успокоявахме се, че е упорит и самостоятелен от малък, но все пак ни е дете. Сега след 3 години в чужбина сме малко по спокойни. С радост го чакаме да си дойде и едвам сдържам сълзите си на терминала!
Дете номер 2 и то вече не е при нас за цялата седмица. Учи в друг град и почивните дни минават като миг. И тя сега е убедена, че иска да учи в чужбина, но нека да видим.
Вечерите ни започват с разговори по телефона и скайп и винаги с пожелания за успешен ден.
Виж целия пост
В началото много боли.Бяха ме предупредили,но не очаквах,че толкова много боли.
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
Дете номер 2 и то вече не е при нас за цялата седмица. Учи в друг град и почивните дни минават като миг. И тя сега е убедена, че иска да учи в чужбина, но нека да видим.
Вечерите ни започват с разговори по телефона и скайп и винаги с пожелания за успешен ден.
Препоръчани теми