Спестих на една жена ходенето по мъките с тукашната бюрокрация, като се обадих в институцията, която й искаше едни документи и с която ние тук работим, и реших така проблема "между колеги", вместо да ходи тя първо при тия, после при ония, и да иска разни удостоверения.
Виж целия пост
Какво направих днес за другите
- Публикувана: 28 юни 2016, 09:29 ч.
- Последно мнение: 7 май 2024, 23:35 ч.
# 45
12 юли 2016, 18:23 ч.
# 46
13 юли 2016, 10:15 ч.
Донесох в офиса бурканче пресен касис със захар, с колежките си спретнахме чудна закуска с овесени ядки и касис или кисело мляко с касис, остана и за следобедната почивка, когато имаме малко хляб с лимец и масълце и да живеят диетите 
Виж целия пост
# 47
13 юли 2016, 15:44 ч.
Колегите вчера одобриха изненадата, поници от броколи и елда им донесох да опитат. Днес им нося семена да си посеят 
Виж целия пост
# 48
13 юли 2016, 21:05 ч.
Преди няколко дни, редейки се ( с колата) на опашка в Starbucks, се оказа, че дамата преди мен е платила поръчката ми. Стана ми изключително приятно. Днес, отивайки на работа, платих поръчката на колата зад мен.
Предай нататък
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини
Виж целия пост
Предай нататък
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини
# 49
13 юли 2016, 21:37 ч.
И аз така мисля или поне ми се иска да е така. Особено, когато установявам, че аз самата се чувствам добре като давам, помагам и правя хората щастливи, а не много удобно, когато ми дават и получавам или си вземам нещо за себе си
Не знам как да променя това и дали е необходимо изобщо да го правя, но като ми дадат нещо или направят нещо за мен и започвам вътрешно да се измъчвам и да мисля как върна доброто
Виж целия пост
Предай нататък Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини И аз така мисля или поне ми се иска да е така. Особено, когато установявам, че аз самата се чувствам добре като давам, помагам и правя хората щастливи, а не много удобно, когато ми дават и получавам или си вземам нещо за себе си
Не знам как да променя това и дали е необходимо изобщо да го правя, но като ми дадат нещо или направят нещо за мен и започвам вътрешно да се измъчвам и да мисля как върна доброто
# 50
14 юли 2016, 09:43 ч.
Галче, и аз съм така. Трето дете съм, от малка съм научена сама за себе си нищо да не задържам, всичко се делеше-ние и трите бяхме така, само първата отвреме-навреме си проявяваше чувство за собственост, но мен ме е отгледала тя, сестра ми, че е доста по-голяма и съм й слабост, та аз винаги получавах повече от нея, а аз пък го делях със средната, понеже ме беше жал за нея. Такива времена бяха, малко имахме, и малкото беше за всички. И до ден днешен ми става неудобно, като получа нещо сама и се старая да го върна както мога. И се пробвам да връщам винаги. Научих се да не държа прекалено много на материалното, обичам да имам хубави неща и от всичко достатъчно, но и нямам проблем да се разделя с неща. Винаги идват нови. Или както баба казваше: в земята после и без това нищо не можеш да вземеш, за всички нас има място само два на един!(метра).
Дадох на една жена тази сутрин в Росман (не знам има ли я вече и в БГ тази верига?) моят купон за процентово намаление, тя много се зарадва. Беше напълнила набързо цяла количка, а аз влязох само за шише вода. Определено на нея и вършеше повече работа.
Виж целия пост
Дадох на една жена тази сутрин в Росман (не знам има ли я вече и в БГ тази верига?) моят купон за процентово намаление, тя много се зарадва. Беше напълнила набързо цяла количка, а аз влязох само за шише вода. Определено на нея и вършеше повече работа.
опитвам се да съм търпелива спрямо другите
# 53
14 юли 2016, 16:18 ч.
При всички нерви, които ми създадоха разни човечковци, това беше страшна добрина! 
Виж целия пост
# 54
14 юли 2016, 16:25 ч.
Съгласна съм, ръцете трябва да са празни, за да може да се напълнят пак
Само, че едно научих напоследък, винаги да проверявам дали доброто, което искам да направя се възприема като такова от този, за когото го правя, т.е. наистина да помага и да прави другия щастлив
Виж целия пост
Винаги идват нови. Или както баба казваше: в земята после и без това нищо не можеш да вземеш, за всички нас има място само два на един!(метра).
Съгласна съм, ръцете трябва да са празни, за да може да се напълнят пак
Само, че едно научих напоследък, винаги да проверявам дали доброто, което искам да направя се възприема като такова от този, за когото го правя, т.е. наистина да помага и да прави другия щастлив
# 55
18 юли 2016, 17:57 ч.
Във връзка с предния постинг, реших да попитам децата, ако още днес мога да направя още нещо за тях, какво биха искали, и двамата бяха единодушни, само винаги като им говоря да съм усмихната. Мисля, че поне това мога да направя за тях 
Виж целия пост
# 56
28 юли 2016, 21:44 ч.
Дребни нещица напоследък: комплименти, напълно заслужени, но които стоплиха сърца разговори на теми, интересуващи другите, не мен самата вечери, по желание на децата
И помогнах на една касиерка да отлепи етикетите за промоция на продукти, закупени от мен
Виж целия пост
разговори на теми, интересуващи другите, не мен самата вечери, по желание на децата И помогнах на една касиерка да отлепи етикетите за промоция на продукти, закупени от мен
# 57
29 юли 2016, 09:57 ч.
Разходих баба-съседка след операция на сърце. 40 дни не беше излизала жената, поразходихме се по етажа :/
Виж целия пост
# 59
29 юли 2016, 16:16 ч.
Безценни моменти
Виж целия пост
Разходих баба-съседка след операция на сърце. 40 дни не беше излизала жената, поразходихме се по етажа :/
Безценни моменти
Препоръчани теми