Удовлетворени ли сте?

  • 11 966
  • 92
# 75
Приятелят на Екс цял живот е давал на децата си с любов.Накрая получва...нищо.Това не е правилно и е несправедливо.Обичта е взаимност и признание, а при тях това липсва.И да е правил бизнеса си за собствен кеф, пак за децата му е било.Не бива да сме неблагодарни спрямо родителите си. PeaceАз също бих го посъветвала да продаде бизнеса и да отиде някъде с коктейлче да ближе рани и да съзерцава вълните.Децата му ще наследят нула, вместо актив и така е справедливо.

Не съм съгласна с теб, защото това е най- бързия начин да скапеш отношенията между равни с равни, каквито са пълнолетните ни деца.
Всеки е тук, за да изживее собствения си живот, да вземе собствените си решения и да почувства собственото си удовлетворение.
Ако съвпаднат някои компоненти с тези, на родителя- добре, но ако не стане, няма по- лошо от натрапеното чувство за неблагодарност.
Когато купихме къщата в Балкана, когато правихме плановете как и за какво да я ползваме, децата не проявиха никакъв интерес.
Мъжът ми все мърмореше, че се блъска, за да им остане бизнеса, че всичко прави за тях..........
Ами, не е вярно, според мен.
Всеки прави всичко защото има желанието да го постигне, но тъй като няма да живее вечно, много му се иска труда му и мечтата му да не си идат с него.
Само дето забравя, че децата му вървят след него, но по собствен път и искат да реализират собствените си мечти.
Виж целия пост
# 76
Ама разбира се, те пълнолетните деца един ден ще бъдат и пълнолетни наследници на усилията на баща си.Защо пренебрегваш този факт?



Виж целия пост
# 77
Защото спокойно може да си продаде бизнеса и да останат без нищо или малко активи само. И ако те са наясно и са ок с това - бих ги оставила да си следват пътя.
Виж целия пост
# 78
Ама разбира се, те пълнолетните деца един ден ще бъдат и пълнолетни наследници на усилията на баща си.Защо пренебрегваш този факт?
Не го пренебрегвам, но съм против насилственото обвързване с наследството.
Никой не е занесъл нищо на оня свят- имотите остават и само сменят собствениците.
С парите е още по- лесно, щом ги има.
Харчиш, даваш и ако хартисат- наследяват децата.
Но, да ги караш да бъдат задължени да участват в нещо, което не искат, щото щели да го наследят, вместо да следват собствените си желания, не е коректно, според мен, де!
Виж целия пост
# 79
Всеки в темата, съобразно изложения казус разсъждава според това, в кой образ се въплъщава самия той. Предполагам житейският му път е наклонил везните в този избор.

- Ако се вижда като детето, на което натрисат нежелан бизнес - не иска да следва чужи мечти.
- Ако се чувства като родителя, който е започнал от нулата, сътворил е с борба бизнес, който му е като рожба . Хранил е с него семейството си, та и сега им дава пари. Не му се иска тази рожба да загине след години градеж и съзидание.

А как мислите, ако не говорим за малък бизнес, а става дума за огромен бизнес, за много пари, за заводи и стотици подчинени дали пак децата щяха да смятат че им натрисат чужда мечта? Или вече щяха да се борят кой да го получи?
Виж целия пост
# 80
Историята от темата беше само пример - как може уж да имаш всичко, ама пак да не е достатъчно да си хепи. И не става дума за малък бизнес тук.
Аз лично много бих се радвала детето ми да има свой, успешен път. Но и по принцип не ми влиза в плановете да го обгрижвам след 18-20 г.
Спомням си, че като дете много ми тежеше общовалидното "трябва да влезнеш" - за университет.
И защото трябва изгубих 3 г в първият си университет, чак на 25 избрах с какво искам да се занимавам, изучих го и тн.
Виж целия пост
# 81
Темата ме накара да оценя високо собствените си родители - за което благодаря!
Баща ми имаше печеливш, изграден от нищото бизнес в родния ми град. По моята специалност, освен всичко. Когато пожела да се оттегли, само ме попитаха имам ли желание да се върна и да го поема - казах не и го продадоха. Не е имало драми, не е имало натяквания.
В момента с майка ми въртят два по-малки бизнеса, които изискват по-малко време от тях и са изключително доволни. За единия от бизнесите дори смятам, че има потенциал по-нататък да го поемем с мъжа ми, като отхвръкнат децата и няма нужда да сме в София вече.
Та до човек е, не е до поколение.
Аз лично съм удовлетворена от живота си, което в моя случай означава, че препускам и гоня много цели на различни фронтове - при мен това е, което ме прави щастлива.
Виж целия пост
# 82

А как мислите, ако не говорим за малък бизнес, а става дума за огромен бизнес, за много пари, за заводи и стотици подчинени дали пак децата щяха да смятат че им натрисат чужда мечта? Или вече щяха да се борят кой да го получи?
Доколкото знам, наследилите голям бизнес много рядко го управляват и ако го правят, то е защото от много малки са приели идеята да продължат по този път.
И това са учили, и практикували.
Останалите се борят заради печалбите, но всичко по управлението, е делегирано на изпълнителски кадър, подбран от вече съществуващия борд и родителя.

Виж целия пост
# 83
Аз съм далече от възрастта, на която ще мога да кажа дали съм удовлетворена. Доколкото се познавам, няма да съм. И тогава ще искам още.
Не съм се реализирала професионално и нямам собствен бизнес. Предполагам, че не съм удовлетворена. Дано да сме здрави и да сме заедно всички.

Освен това на непознат човек се посочва "някаква" причина - децата не искат моя бизнес, не съм удовлетворен! А кой знае къде е моментът на колебанието - болен родител, проблем с братовчеда, загубено дело, макар и за нещо маловажно, загубен приятел заради невърнати пари... На 60+ приятелите вече са кът.
Виж целия пост
# 84
Есме, на няколко ракии много по-лесно се споделя с почти непознати, отколкото с близките..)
Аз често имам периоди на неудовлетворение. И затова не генерализирам. Знам, че нямам право да не съм - защото аз съм направила изборите си и съм резултат от тях.
Виж целия пост
# 85
А според мен мъж да продаде бизнеса и да лежи под палмите е един от най-бързите начини да си отиде рано. Ще лежиш под палмите с коктейл седмица, месец, година... но нормалните хора, свикнали на труд и ежедневна стимулация ще се скапят от безделието. Човек има нужда от смисъл, посока, творчество, да е полезен. Вечната почивка не води до нищо хубаво. Жените обикновено компенсират след пенсия с грижи за деца, внуци, социален живот, но при мъжете пенсионирането е една от най-големите травми. Разбирам защо се чувства разочарован, цял живот се е блъскал и целият му труд отива по дяволите.

За щастие в днешно време има много и различни форми на развлечние, като този форум например.



...как може уж да имаш всичко, ама пак да не е достатъчно да си хепи.

Не можеш да имаш всичко.
Виж целия пост
# 86
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.
Сенека
Виж целия пост
# 87
Есме, на няколко ракии много по-лесно се споделя с почти непознати, отколкото с близките..)
Аз често имам периоди на неудовлетворение. И затова не генерализирам.

Точно като прочетох първото ти изречение и реших, че имаш склонност към обобщение или пък познаваш много добре света. Добре, че после уточни.

Всеки има периоди, може би дамата е разговаряла с непознат мъж именно в такъв момент на неудовлетвореност.

На няколко ракии сигурно много по-лесно се споделя и леглото с непознати, отколкото само на една ракия.
Виж целия пост
# 88
Ама разбира се, те пълнолетните деца един ден ще бъдат и пълнолетни наследници на усилията на баща си.Защо пренебрегваш този факт?
Не го пренебрегвам, но съм против насилственото обвързване с наследството.
......./спестявам няколко от твоите редове, но съм ги прочела.Заради мястото го правя/.


И аз не го приемам, но законът за наследствеността не ни пита.Там нещата са ясни и си има ред.Дали ще им остави бизнес, който те да продадат на свой ред един ден или сам ще си го продаде, не е все едно.Като не искат бизнеса, така да е.Продава го и сам решава дали да си харчи собствените пари или да ги остави един ден на същите тези свои деца.Вече написах, че лично аз щях да продам бизнеса си, а сега допълвам, че вероятно бих търсила човек, който да го продължи с желание и да му го прехвърля на него.И в двата случая нямаше да си насилвам децата, но и нямаше да ги питам.Да правят каквото искат с живота си, но да се разделят с очакванията си по отношение на онаследяване точно на парите от тези усилия/бизнес/.За тях бизнесът му е свършил работата си.Вероятно освен, че ги е хранил, ги е и изучил.За това настоявах за признание и благодарност!

Ако си имала собствен бизнес, ще разбереш, че това наистина е другото ти дете, за което също си се грижил, обичаш и те боли.Влагал си време и усилия, за да се развива.Когато нещата стоят така, или се продава или се прехвърля на някой, който го иска, отново чрез продажба.От тук идва неудовлетворението на този мъж.Разбрал е, че трябва или сам да се грижи за това "дете" до сетния си дъх или трябва да го приключи.Това е неговият избор.



Виж целия пост
# 89

Ако си имала собствен бизнес, ще разбереш, че това наистина е другото ти дете, за което също си се грижил, обичаш и те боли.Влагал си време и усилия, за да се развива.Когато нещата стоят така, или се продава или се прехвърля на някой, който го иска, отново чрез продажба.От тук идва неудовлетворението на този мъж.Разбрал е, че трябва или сам да се грижи за това "дете" до сетния си дъх или трябва да го приключи.Това е неговият избор.
Имах и знам за какво говориш, но както за детето се грижиш до време, така е и с бизнеса- поне за мен.
Не съм се венчала за него и след като никое от децата ми не изяви желание да го продължи, а аз също нямах желание, го прехвърлих на подходящ човек.
Не виждам причина да задължа децата ми да проявят благодарност, като го продължат пряко интереса и желанието си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия