С какво ви дразнят свекървите- 66

За себе си мига да кажа, че успявам да си почина повече ако съм сама с детето  Ако мъжът ми е вкъщи трябва да готвя повече храна,  с гости, дошли да помагат, се оказваш в един момент като аниматор.Подруснат 2 пъти беберо, то се изнерви и ти го връчат.
Моята свекърва продължава да настоява да ми помага и след като се изнесохме.Първо замълчавах с усмивка, след това културно отклонявах с думите, че няюам кой знае какви други занимания и не ми е трудно.Последните пъти и казах, че имам нужда от помощ за измиване на прозорци, на баня и тераси.Замлъкна веднага, при условие, че го каьах шеговито и дори мило. Пак подхвърля чат пат, но всеки път споменавам чистенето и и минава мерака.
Не знам защо все предлагат помощ за бебето, но не и за домакинстването.
Реално бебето е задача на майката и е нужно, особено в началото, да са непрекъснато заедно и да си почиват, когато може.
Идеално си почивах в началото, а и до днес, когато синът ми е на година и 7м. , когато сме си сами и няма гости.А к първите месеци си ги спомням с многото изчетени книги, изгледани сериали и топката коса отзад от лежане.
С по-голямо дете е по-трудно, новорените са лесно.И да имат колики-гушкане, пеене, кърмене, музика и лежане по коремче правят чудеса.
Направо ме втриса като си помисля, че някой можеше да ми вгорчи тези първи месеци с непрекъснато присъствие.
Ако не се чувстваш добре, естествено, може да си извикаш помощ.Не е нужно да си супер майка и да ти е кофти, за да ти кажат, че се справяш.Моята скала с хора за помагане са-мъж, сестра ми, майка ми, зълва ми, баща ми и после е свекърва ми....ако имах и други близки наоколо, вероятно щяха да са преди нея   
Аз родих чрез секцио и се пънех с всичко, но защото изпитвам органична непоносимост към идващи хора.Ако отношенията са нормални, няма лошо.

Vermilion, твоят случай е по-особен, явно детенцето ти е неспокойно и е от тези, които си изискват внимание на 100%. Но реално повечето бебета наистина си спят по много и не е проблем майката да се справи сама. Наистина не сме никакви супер мами.

Аз бях в болницата 10 дни след секциото. Като се прибрахме след изписването бях толкова щастлива, че съм си вкъщи, сред моите си неща, че не исках да видя чужда физиономия изобщо. Ако в този момент някой беше предложил "помощ" сигурно щеше да ми подейства като червено на бик. Бая страшничко ми беше, че сега вече няма наоколо лекари, сестри и акушерки и ако нещо стане, то аз съм човекът, който отговаря и трябва да реагира адекватно. Но пак предпочетох сама да се справя. Е, справих се. По-добре малко притеснения, отколкото натрапена помощ, която в 99% от случаите се оказва кофти вариант още в първите дни. Да не говорим, че наистина бабите не знам защо все предлагат помощ с бебето. Ми да запретнат ръкави и да ударят едно рамо за къщата. Това вече наистина би било помощ.

Да се включа и аз в обсъжданата тема! Когато родих синът ми преди почти 8 години, на 3-тия ден ни изписаха и понеже бяхме при свекърва ми, тя беше с някои нейни сестри вкъщи и вечерта ми казват: Я да видиме сега какво знаеш и как ще изкъпеш бебето! То пъпчето му още не беше паднало, при всяко нужно действие едва ли не ми се казваше, че понеже съм много млада, значи незнам дори как биберона да му дам на детето (не че в болницата някой друг ми го е гледал!) ... ами оказа се, че си се справяме доста добре и две майки на главите ни (моята и на мъжа ми) на мен лично ми дойде в повече въпреки, че видяха, че нямам нужда от помощта им! Нанам защо но факта, че си бил вече родител някои хора ги кара да гледат на младите родители като на ученици правещи тестове! Мен лично разбърканата къща и липсата на ядене не ме притеснява!  Така си отгледах детето докато не стана на възраст, в която можех да върша работа! Къщата я чистех, когато мъжът ми си беше вкъщи, за ядене- или поръчвахме  или ходехме на вън да ядеме, тъй като все пак аз тогава и не знаех да готвя кой знае какво! Но все пак на мен синът ми си заспиваше в 9 вечерта и се събуждаше към 8 сутринта... безгрижни нощи! Смятам, че е важно за една млада и неопитна майка да си преразгледа приоритетите преди самото раждане или в болницата! Никога не се вижда света по същия начин след появата на малчуганчето! Къщата е до време, но тези безценни мигове, които отлитат толкова бързо никой не може да ти ги върне! Банята в началото колкото и да ме притесняваше, реших че няма да се дам на страха си и след два-три дни стана едно от любимите ни занимания!

Събирателно ще пиша в отговор на повечето постове, в които съм цитирана, та при нас ежедневието е един малък и изтощителен ужас, най-вече защото детето ни е прекрасно, но неспокойно и не спи... дори и на разходка
И мои познати се справят прекрасно къде сами, къде цяла фамилия е впрегната, а се оказва, че през деня детето е будно не повече от 3-4часа и спи през цялата нощ.
Мъжът ми опита да се върне на работа, но не се получава и сега си е вкъщи. Също се храним, от ресторанта под нас или с каквото и когато има. Общо взето действаме като споменатото в повечето постове.  Аз мисля, че се справяме чудесно, но ако точно с домакинството имаше кой да помогне ( с дете, което и е на кърма не виждам с какво и как има да се помага ), както в момента майка ми отмята, щеше да ни е 2-3 идеи по- леко и мъжът ми щеше да се върне на работа.
Та, всъщност аз почти постоянно се чувствам виновна, че нещата са такива, каквито са, особено като чета форума. Най-вече като ми се иска някой да има покрай мен дори за да си кажа с някой 2 приказки. А ние винаги сме били и справяли сами.

Честно казано и аз повече си почивам като съм самичка. За съм за присъствието на свекървата и майката ако идват за по няколко часа да се порадват на бебока, а по-късно и да прекарват повече време заедно (това е хубаво и за двете страни), но...не обичам някой да стои с дни наред, особено когато като свекървата не млъква и за пет минути и не те оставя пак за толкова насаме с детето, а все върви след теб. Честно казано искам да доставя удоволствие, защото знам че и свекървата и майка ми и повечето баби много обичат внучетата, но накрая на деня се чувствам скапана и като цяло аз се чувствам на гости.

Ето това е проблема! За жалост в днешно време повечето жени къде по собствено желание, къде- не чак толкова се стараят да са супер мами/жени!Аз честно казано не познавам супер жена- невероятна майка, съпруга, домакиня, жена като цяло .. все нещо ще закуца! Свекървите и те не помагат в това отношение. също толкова, колкото и медиите! Затова казвам, че е хубаво жената да си преразгледа приоритетите поне в болницата, когато ще е сама и ще може да мисли сама за себе си! Все пак грижите за едно бебе падат повече върху майката, особено ако го кърми! В началото е трудно докато свикнеш, че дневният и нощният ти режим зависят от едно парче месо, с което не може да се разбереш, но колкото по-бързо една жена осъзнае, че за да има една здрава връзка с бебето си, ще трябва да жертва нещо друго и да остави внушаваната вина, че не е супер мама/жена! Желая ти успех!

Абсолютно подкрепям! Аз бях от късметлийките, които с две деца нямат никаква идея какво е това бебе да реве. И това много ми помагаше. Обаче, храненето на дъшере ми беше малък ад. Все се сравнявах с форума, с други майки и все се чувствах виновна, че на другите децата им се хранят ОК, а само аз не мога да си нахраня като хората бебето. Пълни глупости! Отмина и това.
Така че, Vermilion, последното което ти трябва е да се чувстваш виновна. Всичко си правиш ОК. Просто винаги се намира по нещо, което да ни затруднява. И то отминава. След години, като погледнеш назад, ще се чудиш за какво си си хабила нервите.

The wishmaster, храненето е един от големите проблеми при нас, тъй като е изцяло на кърма, но изцедена и в комплект с другите неща пр***а всякакъв опит за организация.
Родих, но ме оперираха, на кърма е, но не кърмя. 
Дъщеря ми така и не засука, а аз до този момент цедя на 2-3 часа. Сега отказва и баща 'и да я храни, също плаче и той като я носи и на мен ми се събират безкрайни цедене, хранене, колики/истерии//разхождане/оригване/успокояване/игра/приспиване, миене, стерилизиране. Напоследък поне се случва да пропусне нощното хранене.
Яко си помрънках, но... на мен ми се разбива сърцето, защото не знам какво не правя както трябва за нея. 

 
Благодаря! Съжалявам, че отнесох темата, но освен, че свекърите още не са я виждали, няма какво друго да кажа. Аз съм си Ок с тях, навярно защото не сме се виждали от година и половина.  
Точно свекърва ми щеше да идва и се случи така, че е възпрепядствана.

Айде днес и аз ще кажа с какво ме издразни свекървата. Беше вкъщи понеже пази малкия вчера и остана. Сутринта казах, че излизаме с малкия, тя веднага се набута без да пита дали може, но това не ме издразни, нали иска да види малкия, въпреки че аз никога не бих могла без да питам да тръгна с някой. Та излизаме и детето не е от най-кротките, иска навсякъде всичко да разгледа, да пипне и т.н. Та ме накара да "пробваме" да го оставим сам и да видим дали ще дойде. Казах, че няма да дойде и че е опасно понеже точно до площадката има улица. После го каза втори път, замълчах и...трети път...и пак замълчах понеже не исках да се конфронтирам. После си игра в пясъчника по сандалки и тя ме пита дали му чистя крачетата от пясъка и отговорих не. Тя разказа как другата внучка иска да й се чистят крачетата и аз мислех, че дотук се приключи. Качи се малкия на пързалката и тя казва "дай да ти събуя сандалките да махнем пясъка". Казвам, че не искам да се събуват...Няма и 10 минути по-късно тръгна да му сваля сандалите. Питам я какво прави и тя казва, че той(на 1,5год) искал да му се почисти пясъка. Скарах й се и й казах, че не обичам хората да се налагат така, а тя си продължи нейната песен как другата внучка била искала...
Честно казано в случая не ме издразни постъпката й, защото ми е свекърва. Ако беше майка ми или сестра ми или някоя приятелка то щях да се реагирам още при повтарянето да оставим детето само.

Тайс, водя внучката си   на детската  площадка почти всеки ден. Тя също си играе на пясъчника. В момента, в който й влезе пясък, тя сама се събува и се чисти. На 2 г. е. Дразнещо е да ти боцкат песъчинки. А през есента и зимата при хубаво време пак ходехме. Тогава беше на година и половина. Тя не искаше да влезе в пясъчника и казваше : " Цапам бушите", защото първия път като влезе, малко пясък остана върху ботушките и тя искаше да се махнат. Та напълно възможно е твоето дете също да е показало или казало да му се махнат песъчинките.  Не знам защо не си давала да се махнат. Понякога казвате НЕ без  причина. Ей така, за да е на вашата.
От друга страна, сега е времето децата да ходят боси в пясъка, защото се образува хубав свод  на крачето. Аз позволявам на моята да стои боса там. Повечето майки и баби също го правят.

Аз не споря как е при твоето внуче и това не ми е работа, не твърдя и че моето решение е правилно. Не мисля, че темата е за това чие дете влиза босо или обуто в пясъчника и как е "правилно" да стане. Моето дете бях с него и никога не е показвало желание да се маха (може би нещо не му е наред щом не е като внучето ти и други деца), но не това е въпроса...аз не казвам за бабата дали е права да иска да маха пясъка или не...казвам, че когато някой е преценил за нещо, за което той е човека който трябва да прецени другите не трябва да се налагат. Честно казано и аз не съм съгласна с всичко, което шефа иска, ама когато той е упълномощен да решава се съобразявам. Ако не ми изнася има други работодатели...

Малко оффтопик: Относно пясъка и всякакви други неща за децата смятам, че всеки родител избира правилното за своето дете и няма един правилен начин. Друг е въпроса, че някои родители толкова насериозно се вземат, че само тяхното им изглежда правилно.
 

"Друг е въпроса, че някои родители толкова насериозно се вземат, че само тяхното им изглежда правилно."

Най-вече майките. Тяхното е най-правилно, особено ако другото мнение е на свекървата.

Това само ако ситуацията се развива на село или в някоя площадка с ограничен достъп. В градски условия да седи босо в голямата кучешка/котешка тоалетна, айде нЕма нужда.

Голям проблем, няма що. Ще вземе да го научи свекървата, та после да кара и майка си да му чисти пясъка.