Ако мъжът ми е вкъщи трябва да готвя повече храна, с гости, дошли да помагат, се оказваш в един момент като аниматор.Подруснат 2 пъти беберо, то се изнерви и ти го връчат. Моята свекърва продължава да настоява да ми помага и след като се изнесохме.Първо замълчавах с усмивка, след това културно отклонявах с думите, че няюам кой знае какви други занимания и не ми е трудно.Последните пъти и казах, че имам нужда от помощ за измиване на прозорци, на баня и тераси.Замлъкна веднага, при условие, че го каьах шеговито и дори мило. Пак подхвърля чат пат, но всеки път споменавам чистенето и и минава мерака.
Не знам защо все предлагат помощ за бебето, но не и за домакинстването.
Реално бебето е задача на майката и е нужно, особено в началото, да са непрекъснато заедно и да си почиват, когато може.
Идеално си почивах в началото, а и до днес, когато синът ми е на година и 7м. , когато сме си сами и няма гости.А к първите месеци си ги спомням с многото изчетени книги, изгледани сериали и топката коса отзад от лежане.
С по-голямо дете е по-трудно, новорените са лесно.И да имат колики-гушкане, пеене, кърмене, музика и лежане по коремче правят чудеса.
Направо ме втриса като си помисля, че някой можеше да ми вгорчи тези първи месеци с непрекъснато присъствие.
Ако не се чувстваш добре, естествено, може да си извикаш помощ.Не е нужно да си супер майка и да ти е кофти, за да ти кажат, че се справяш.Моята скала с хора за помагане са-мъж, сестра ми, майка ми, зълва ми, баща ми и после е свекърва ми....ако имах и други близки наоколо, вероятно щяха да са преди нея
Аз родих чрез секцио и се пънех с всичко, но защото изпитвам органична непоносимост към идващи хора.Ако отношенията са нормални, няма лошо.
