А тя коя ли гледа?
А тя коя ли гледа?
А тя коя ли гледа?
А тя коя ли гледа?





Точно като приказката за Гаргалчо 
). Казаха, че искат да дойдат с баща му "да си кажат мнението". Добре, вълнуват се хората, радват се, да дойдат. Идват, тръгваме по магазините четиримата и се почна.. Насочили сме се към определен цвят, ама у тях бил такъв и й писнал, и съответно започва да ме дърпа да гледам съвсем различни неща, които тя би си избрала. Едно, второ, трето, тактично обяснявам, че не ми харесват. "Еми, харесвай си ! " Еми, опитвам се .. Правим кухня по поръчка, с нея иначе не се чуваме над санитарния минимум, но точно за това 10 минути слушах " Това така ще направите, това там ще сложите .. ама аз само си казвам мнението де.." Второ идване за "мнение" .. ама как толкова скъпа пералня, другата ей там е двеста лева по-евтина.. Казвам тази е с по-голям капацитет ( 8 кг.), ама за какво ти е толкова голяма, има и повече програми, ама за какво ти са, то се пере на две... После в магазина за паркета, първо не хареса единият, който избрах, после нещо май скъпичко и се видя, не знам точно какъв беше проблема, но се тръшна на едно диванче и заби поглед в пода. И за да не оставате с погрешно впечатление, сумите са съвсем нормални, нито евтино, нито скъпо, златната среда и някакво съотношение цена - качество. И на фона на това, днес майката на бъдещата свекърва, реши да ми се обади ( по принцип се чуват с приятеля ми един път седмично и веднъж в месеца ако случайно съм наоколо изявява желание да ме чуе) и да ми каже със съответния тон как не съм благоволявала да се обадя да ги питам как са?! Вярно, че последният път ми каза, да се сещаме да звъним, а аз позабравих покрай ангажименти и други проблеми, амааа .. това ли е начина ? Някога, когато бяхме пресни гаджета и тя не ме познаваше, случайно дойде на гости и разбра, че ще оставам да преспя там и ме изгони,т.е. привика внука си, каза му, че трябва да си тръгна и така и стана. Вярно бяхме малки, до някъде го разбирам, но е факт, че вече доста години след това сме все още заедно и аз не съм забравила чувството да не си желан някъде и да ти покажат вратата. Всеки път когато той се прибира ни изпраща някакви зеленчуци от двора, но на два пъти пък дядото се изпусна, че само сме взимали, а не сме ходили да работим. Ние не сме искали нищо, не ме е и страх от работа, ама ако ще даваш и после ще търсиш .. На всичко отгоре имам и проблеми в работата, родителите ми са разведени, в обтегнати отношения, а сега покрай апартамента всеки ни помага с определени суми, според възможностите си ( и на своя воля, разбира се) и усещам как идва момента, в който ще се почне едно мерене на п***и ... направо ми иде да хвана гората ..
Препоръчани теми