Любители на котки - Тема 106

Танче, уникална история, браво на дъщеря ти, да й се връща добрината.
Spirit Crusher, напомни ми когато моята каракачанка беше на година някъде и бях тръгнала да я  разхождам, кучето беше женско, но много едро. Както се разхождаме и като се показа едно коте, беше бебе и кучето като скочи върху него и се опита да го захапе, аз от паника, не мога да я удържа , сами на улицата нямаше кого да викна за помощ и се паникьосах. Котенцето седи и не мърда, беше парализирано, кучето се хвърля с отворена уста срещу котето и в този момент трябваше да направя нещо, ритнах котката, за да я изместя и Вики захапа крака ми. Веднага се усети, не стисна, пусна и легна долу. Котето избяга, спасих го. Оказа се, че е на жена от улицата и се отделяло от котилото и бягало.

Взехме Топи на 2 месеца и половина. Беше ад, хапане от засада, без засада, дране. Докато спяхме ни хапеше по краката, не даваше да го пипнем. Голям зор видях с него, все пак беше бебе. Поотрасна и спря, въпреки че и сега хапе, но само като го предизвикам.

Две домашни котета съм приютявала досега и няколко дворни в къщата на баба ми и дядо ми. При домашните това с агресията се появи когато одъртя. Стана непоносим, нещо го провокираше, дори с ужас съм го виждала как се спуска към племенниците. Момичетата си играят просто, детски глъч, от време на време да се поскарат малко, явно му е идвало в повече нарушаването на пенсионерския му сън и гледаш само от тъмния коридор светват две зловещи очи и се нахвърляше върху тях с хъскане, настръхнала опашка, извит гръб и дръпнати назад уши, но не просто демонстративни пози, скачаше им да ги дере и хапе. Този покоен вече побойник като малък позволяваше и галене и гушкане. Сегашният е още по-голям льохман, него можеш абсолютно всичко да го правиш, дори да дърпаш за опашката, да го завързваш на фльонга. При сегашния в началото имаше 2 дни период на адаптация, нищо не ядеше, вода не пиеше и само се криеше. Предполагам предимство е било, че по цял ден ни няма, на работа сме и тайничко е излизал от скривалищата си и е обхождал апартамента. После свикна и с нас и започна да се гуши, като си легнем и по някое време се чува едно "туп" при слизането от дивана и го усещаш как се промъква на спалнята и започва да мърка, ама такова силно мъркане, че беше почти бръмчене. Нямам идея какъв е този навик да мачкат с лапички, но доста страдах, изтегля си кичури, прави си гнезденце и почва да мачка, мачка, мачка, докато не заприличам на Радагаст на Толкин. Най-неприятно беше като ми се зарови във врата, е там тея ноктенца не можеш да търпя. И пуска лиги! На някой друг котката така лигави ли се? Сега вече спря, прави го само когато ни е нямало дълго време. Първо ни се кара с едно истерично Мауууууу, после се търкаля като магаре пак мяукайки, докато не му нагалиш тумбачето не мирясва.

Кой питаше за гребена в Лидъл? Вчера го гледах, не ми вдъхна доверие. Може и да не е вярна преценката ми, защото всъщност не съм виждала как изглежда, а ми предстои покупка. Има отворени тоалетни, с високи бордове, не ми харесаха - тежки са и в сиво и черно на цвят.

Таня, дъщеря ти е момиче един път. Разплака ме докато четях историята.

Привет на всички, от много време не съм писала в темата 
Танче, респект към дъщеря ти! 
Аз се включвам с питане: ще се местим, сменяме не само жилището, но и провинцията. С две думи- как да процедираме с писана? Пътят ще е дълъг- поне 8/10 часа. Взехме голяма клетка за транспорт с отделение за вода, но слага ли се и храна вътре? Четох, че не е препоръчително да ядат по време на път, но пък пътят си е доста...  И какво се постила в клетката, в случай, че иска да си свърши естествените нужди? Дали не е по- добре да отидем до вет, за да й даде приспивателно? Притеснено ми е- ще бъде голям стрес за нея, никак не обича да излиза навън, но няма как иначе. Вашите пухкавели пътували ли са, споделете опит.... 
И за да напомня кои сме 

Аз не бих дала приспивателно, даже ветеринара категорично отказа и каза, че това не е опция.
Върнахме се преди няколко дни от Щатите с котьо. Полета е 12 часа, да не броим прикачването.
Водичка си пи по време на пътуването, даже много му се радваха в самолета, препоръчително е да не се храни преди пътуването. Има пелени, които се постилят в клетката, ако реши да върши нещо, продават се в зоомагазините. На Топи дадохме да се нахрани чак след като пристигнахме, проблеми не сме имали.
Ако пътувате с кола е хубаво да си стои в клетката от съображения за сигурност, а и ако не е свикнало да се вози в автомобил заради стреса. Поне Топи отначало така правеше, чувстваше се сигурен в клетката, но вече свикна с постоянното мъкнене насам-натам.

Много е красива Мика, успех с пътуването.

Ивекс, благодаря ти за  бързия и изчерпателен отговор! Отивам до зоомагазина за пелени.       

two_and_a_half, моята "внучка" Гълъбинка е в Кьолн. Но тя стигна лесно до там - със самолет.

Имай предвид, че когато са шашнати нито пият, нито ядат. Мъро и други работи не правеше (и след пътуването стискаше по цял ден), но все пак постели пелена. Иначе задължително повръщаше. Затова си приготви кърпи за бърсане. Ние го бяхме тренирали и слизаше да повръща на гумените постелки на земята, които допълнително постилахме с брошури от супермаркети (гланцови са и по-бавно попиват). Така не се налагаше да бърша.

Някои котки се чувстват добре в клетка или чанта, други предпочитат да гледат навън, трети - да ги гушкат. Ще действаш според ситуацията. Но при всички случаи ще има стрес. Много често дишат с отворена уста и изплезен език. Все пак можеш да попиташ ветеринаря за някакво леко успокоително, но не я упоявай!

Освен от зоомагазин, пелена можеш да купиш и от човешки магазин. Постилат се на леглото под лежащо болни. Но в България могат да се купуват на бройка (30-40 ст.), а в Германия много вероятно да са само на пакети като памперсите.

Помня я Мика. Аsha ѝ беше приемна майка.  Много е пораснала и се е разхубавила! 

От повръщането и мен ме беше много страх, защото ми казаха, че може да се случи. Топи не е повръщал засега. Иначе, Танчето е права, със самолет е много по-лесно.

Привет, минавам да се отчета. Ходих на ветеринар,каза същото както писа Профи 1.Котето е отделено много рано от майката.Нямала е време да го научи. С това си поведение се опитва да доминира един вид над всички (че и успява) Каза, че трябва да се наказва и да бъдем категорични с нея, а не както досега, да ни е жал. Каза също, че докрая на третия месец не се ли научи, после ще бъде почти невъзможно. Много ми е кофти, взехме я от обява в Интернет. Дано се поукроти,сега даже ми е още по -мъчно за нея.

Ей, Аsha, много ми е приятна. Какво прави това момиче с огромно сърце?

Спокойно! Не е невъзможно! Просто бъдете твърди!

Наско го взехме голям. Според момичето - на 7-8 месеца. И той хапе и драска по време на игра. Освен това ни дебне и скача по краката. Аз пък съм убедена, че това е защото не е виждал хора. Той винаги е играл с майка си и сестричките си, а тяхната игра е груба - само хапане и боричкане. Но определено има промяна, макар и да не съм използвала пръскалка досега. Все пак не изключвам тази възможност. Много е смешен. Като се разбеснее, започвам да му се карам. Той ме гледа гузно. В следващия момент започвам да нареждам: "Легни и мирувай!" Ляга и се прави на "умрялата лисица".  Но всичко продължава около минута и става. Като види, че го гледам, пак ляга.  Тогава не издържам и го грабвам да го мачкам. Като го пусна след 2-3 минути историята се повтаря.  Но важното е, че вече знае какво е "Лягай!" 

Нашето най-дълго пътуване с кот беше 22 часа на отиване и 27 часа на връщане. Имахме голяма клетка (като за куче), вътре имаше място за купички с вода и храна, както и малка тоалетна. Малко в намалено количество, но яде, пи, ползва тоалетната и за двете нужди. Пътуваше или вътре в клетката или отгоре й. От време на време и се разхождаше. Не й давахме да стъпва по земята. Мога да кажа, че не беше особено стресирана, съвсем леко може би.
С кола преди това не беше пътувала повече от 30мин. Иначе със самолет също е пътувала, някъде 6-7 часа с едно прекачване.
Предпивателните не са опция, много са натоварващи.

Таня, историята с котето ме зареди много позитивно! 
Голям късмет е имало, че е срещнало дъщеря ти!


Радвам се, че видях Мика! Помня я какъв фъстък беше! Успех с преместването, two_and_a_half!


Заела съм се с една задача да правя видео на Стейси и да видите как ни посреща, правейки кълбо напред 
Не го прави всеки път и затова ще ми отнеме време, но пък ще си заслужава, защото е много смешна!

Ох ,Таня разплаках се с историята,обаче си е заслужавало заради мама и бебетата.
Другите истории се посмях  и научих защо мама Тони не дава да се гали-ревност от малките или защото остарява.
Тези дни станаха 4 години както е при нас Тони,а края на месеца и Мега.Другия месец пък малките правят годинка та много празници ще има.
Обаче дали от жегите тия дни се крият и нещо ги мързи да играят.
Пожелавам късмет на пътуващите  мами и техните любимци.Няма нужда от упояване,колкото и да се стресират повече ще навредят лекарствата.А за храна ,вярвам ще издържат ,но поне вода да има вътре.От глад не се умира,но вода.

Момичета, много ви благодаря!  На нас ни остава близо месец до местенето, но сме се запритеснили отсега. Хем си знам, че е силна Мика- от България до тук с микробус е пътувала, почти 2 денонощия.
Impatiens, как е Стейси с белите чорапки? Върнах се малко назад в темата, но мисля, че не я видях 
Таня, и Гълъбинка ли е българче? Снимки, нещо.....