Искам да кажа ... (81)

Добро утро и успешна седмица.
Моята отпуска е далече. И все още не съм подготвена къде ще се почива.

Добро утро!
Върнах се от море, изкарахме си прекрасно и си починах, макар и за една седмица. Днес синът ми има рожден ден и пак са големи емоции, но е за хубаво. Чувствам се прекрасно, надявам се чувството да се задържи по-дълго.

Жив и здрав да ти е рожденика, Съни!
Захир, разкошни снимки.

Ма много шантав ден! Сутринта се посдърпах с мъжа ми, защото от месец през два дни "айде да си пуснем два дена и..." и аз супер търпеливо обяснявам, че до края на месеца, няма как да си пусна отпуска изобщо. В събота пак рефрена, проскърцах със зъби, но пак обясних. И сутринта на път за работа "абе ако си пуснем петък и понеделник" - ми не издържах вече ви казвам  Ясно е, че му се ходи на море кратко, преди голямото, на мен също, ма не може, не може, не може!

И тръгвам преди час да ви го пиша това и гледам по клавиатурата ми червена боя, водниста, бре викам си, започнах да я трия, повече става, когато погледнах ръката ми от средата преди лакътя до пръстите цялата в червено. Викам си това па от къде се омазах така, започна да капе по пода локвичка стана и аз осъзнавам, че е кръв, ма като от психотрилър  Запазих самообладание да не вирна краката, в стаята ми няма никой все още, не мога и да си позволя да припадна, ще взема да се омажа, пък срещи имам (какви мисли на човек, който забележете, взима решение дали да припадне  ). Беж в тоалетната мия под силна струя, водата червена тече, очевидно няма намерение да спира, аз смятам колко може да изтече, според моите сметки имаше още доста преди да опъна петите, затиснах с тоалетна хартия и започнах да чакам, какво друго да направя?! Червена, смених я, пак пристисках силно, спря. Гледам една малка дупка, ако някой някога ми каже това какво беше, те па на! Нито ме е боляло, нито съм усетила нещо, пишех на клавиатурата, точно както сега, а като шурна...  Страшен ден ми се очертава, буквално.

Но! Изляхме фундамента за басейна, в сряда го слагаме. Тази седмица обаче ми се струва кошмарна, догоре ми е графика омешан с лични и служебни неща, нетърпящи отлагане и един мъж, който е припрян да свършим личните (прав е, винаги трябва да са приоритет, но аз просто не знам къде да си ги набутам по графика. Отделно имам преглед при гинеколога ми за едни изследвания, дано всичко е наред, че да си продължаваме напред, за зъболекар-хирург трябва да се запиша, отделно за зъболекар... юпиии).

Захир, приказни снимки!

Sunny, да ти е жив и здрав рожденника!

Ей, чета ви, само за разни морета и почивки пишете  . Нашето море е чак септември, как ще доживея, не знам.

Мър, дано всичко да е наред при теб!

Sunny, много да е здрав рожденника и само хубави неща да има около него.
Иначе съм добре аз 

Благодаря!
Мър, а от какво се оказа кръвта?

От една малка дупчица, която изобщо не знам от къде се взе, не съм се набождала на нищо, то и няма къде. Мистерия 

Аз съм се порязвала така гадно от хартия.

Ау да, ужасно боли, както и на папка металните пластинки 

Честито и от мен.
Наистина е евтино, кой е този фотограф, ако може да ми кажеш, ще съм ти благодарна.

Може да е била малка пъпчица, която си разчесала без да искаш. Понякога кървят ужасно, а са съвсем дребни.

Има фотографска тема във форума и доста от момичетата снимат събития.

Искам да кажа,че току-що ми се обадиха от математическата гимназия,че синковецът е приет(беше в резервите)  и ако не съм го записала другаде да търча да му нося документите до 18 ч.
Да,ама ние се отказахме да учи там след последния изпит.Обадих му се сега да му кажа,а той  е на тенис тренировка и се започна едно чудене и маене 
Хем се настроихме,че ще продължи постарому,хем пък се колебаем.Въпреки,че той е категоричен,че не иска да учи там,вече 
Ха,сега,де. Не че имаме време да се чудим до 18 ч. 

Гена, в ПЧМГ ли?
Защо се отказахте?

Да. В ПЧМГ.