Къванч Татлъту в ЗП и СЮ, минали и бъдещи проекти и партньори-тема 50

О, разбира се, другата седмица заминаваме.

ти сигурно в СтЗ няма да имаш нет?

Мобилни връзки имам всякакви...на телефона, на таблета...може би няма да пиша, но ще Ви чета.  
Щото мама е много ревнива към времето и присъствието ми.  

Если бы любить было для человечества проще, чем ненавидеть. Хвалить было бы проще, чем оскорблять. Если бы протягивать руку было более принято, чем поворачиваться спиной. Прежде, чем осуждать других, сначала на себя бы смотрели. Все мы пришли в этот мир одинаковым способом, не зная, в какой стране будем жить, на каком языке будем говорить. Даже само рождение мы не выбираем. Если бы мы заслужили воздух, солнце, воду, землю этого мира, в котором мы находимся. Если бы мы держались за руки, осознавая то, что мы разные - абсолютно нормально. Если бы мы не отвергали друг друга, а пытались понять. Если бы мы выбирали жизнь вместо того, чтоб убить, не моргнув глазом. Почему я ничего не писала, ничего не комментировала? У меня все внутри настолько болит, я настолько этого не понимаю, что у меня чувство, что что бы я ни написала- будет мало. Сегодня я молилась за всех нас. Пусть Всевышний Аллах простит людей.

Само ,ако да обича за човечеството беше по-лесно, отколкото да мрази... Да хвалиш беше по-просто, отколкото да обиждаш... Ако беше по-прието да протегнеш ръка, отколкото да обърнеш гръб... Преди да осъждаш другите, да погледнеш първо себе си... Всички ние сме дошли на този свят по един и същи начин, без да знаем в коя страна ще живеем, на какъв език ще говорим. Даже самото си раждане не избираме. Само да заслужавахме въздуха, слънцето, водата, земята на този свят, в който се намираме... Само ако можехме да се държим за ръце, осъзнавайки, че  да сме различни е абсолютно нормално ... Само ако не се отхвърляхме един друг, а се опитвахме да се разберем... Само ако избирахме живота, вместо това  да убиваме, без да ни мигне окото... Защо аз нищо не писах, нищо не коментирах? Всичко вътре в мен така боли, толкова не разбирам ставащото, че имах чувството, че каквото и да напиша, все ще е малко... Днес се молих за всички нас. Нека Всевишният Аллах да прости на хората.

"Я всю беременность смотрела на Бехлюльчика и мечтала чтобы глазки у ребёнка были как у него. И моя мечта сбылась девочки )😂💪💋💋"

Бележка на журналиста Дженгиз Семерджиолу

Започнаха да излизат подробности за опита за преврат от 15 юли и все още осъзнаваме от ръба на каква пропаст успя да се отдръпне страната ни.
Слава  Богу с общи сили избегнахме опасността. Хора с реви и десни възгледи, с традиционни  и модерни се изправиха един до друг срещу преврата и народът спечели най-голямата си победа в демократичната ни история.
А какво стана след това?
Какво стана с думите „Всички заедно успяхме”, „изправихме се рамо до рамо”, „заедно сме по-красиви”?
Нали уж след отпора на преврата щяхме да пишем история на братство и приятелство?
Нали щяхме да сложим край на разделението и да бъдем солидарни.
Всички тези приказки изтраяха три дни.
Вчера отварям вестник „Сабах” и гледам старата песен на нов глас.
Заглавието „Страхливците, който мълчаха по време на преврата” отново поставя на  прицел  известни имена. Обвиняват хора като Джансу Дере, Нежат Ишлер, Халит Ергенч, Кенан Доулу, Берен Саат, Окан Байулген, Къванч Татлъту, че са запазили мълчание по повод опита за преврат.
Пишат „ Известните личности у нас, които иначе споделят всеки момент от живота си в социалните мрежи, не написаха нищо по повод на преврата.”
Приятели, не ви ли стига досегашното разделение, не ви ли стига непрекъснатото сочене с пръст на определени хора, не ви ли стига цялата поляризация в обществото.
Защо се опитвате да изкарате тези хора като привърженици на преврата?
Познавам всички имена, които сте посочили. Нито един тях не е нито враг на демокрацията, нито поддръжник на Гюлен.
Стигна се дотам, че се отправят клетви  по техен адрес.
Проявете малко интелигентност, малко разум.
Нима тези хора не си дават сметка, че установяване на една военна диктатура и културната сфера ще бъде срината със земята като всичко останало? Ще бъде засегнато киното, сериалите, музиката.
Нима не могат да предположат какви страховити неща биха могли да им се случат?
Като е така, защо само понеже не са използвали социалните медии, се опитвате да ги представите като почитатели на превратаджиите?
Не правете това!
Нека 15 юли бъде ново начало за всички нас.
Нека не пропускаме възможността да бъдем солидарни и заедно в тези дни