От една страна си спомням моята 17-18 годишна възраст, бях толкова объркана, понякога толкова самотна и все не разбирах на какво толкова се кефят останалите в този живот:roll: Повечето хора ми се струваха или гнусни и гадни, или тъпи и досадни Вероятно беше вълна от хормони (не знам брат ти води ли полов живот).
От друга страна ако е секта, явно му липсва някаква духовна брънка и тогава трябва да проумее тънката разлика между приетата от нас за "нормална" духовност и приетата от сектата.
На мен историята на човека с кифлата в първия момент ми напомни на преживяването на пророк Илия и гарвана който му носел парче хляб всеки ден. Т.е. това може да е леко перефразиран от него или други сюжет.
Сещам се за една наскоро излязла в БГ книга - "Моите посмъртни приключения" на Юлия Вознесенская. Написана е на достъпен и дори развлекателен език. Чете се на един дъх, но се базира на православни идеи. Ако на човека му се изживява нещо не толкова материално, това може да е добро четиво, ако успеете да му го пробутате де.
Просто не знам дали би ви послушал и дали ви чува изобщо?