Извънматочна бременност - как протече при вас и какви бяха последствията?

4 дни след спадналото уж ЧХГ, дали лабораторията е объркала или съм имала колебания наистина в данните, новото ЧХГ скочи на 1135. АГ беше спокоен, можело да варира, другата седмица да ида чак пак. Ок - отидох понеделник(в друга лаборатория) и лееек спад с 60 единици. Онзи пак спокоен, изпросих си преглед в сряда. Минат два спокойни дни и ме рязваше болка в корема ей така. Що за киста беше, иначе си пия тинктурата за нея. Обачеее в 23 ч. същия ден пак заболя, пия си спокойно 2 но шпа и ще спим. Така ама не става, силно-слабо все боли, а стана 2 ч. Викам си "айде, мрънкало, пак ще ходим на болница да вдигат раменете, че нищо не виждат" и бутам ММ, че не ми е добре. Отивам до вц и ставайки, заглъхнаха ми ушите, докато отворя вратата и съм припаднала на пода, събаряйки една етажерка. Всички се будят и ме свестяват, аз не съм разбрала дори какво е станало. Влизам в час и като порядъчно изчела всички симптоми за ИБ казвам да ме карат, вече е сигурно. Дадоха ми малко айрян, кръвното ми беше ужасно ниско, обтриваха ме с лед. Докато ме облекат и ММ да се оправи чакам в коридора. Този път усетих секунди преди да изгубя съзнание и предупредих. Та поне ме хванаха и сложиха да седя. Айде пак свестяване и звънят на 112. Дойдоха, казах за Иб и че съм припадала и мед.лице се тросна що не са ми дали айрян, какво чакат. Е бяха ми дали де. Това го споменавам, защото в болницата бяха потресени как това мед. лице е споменало айрян, предвид че работата е за операция. Създаде ми малко главоболия и на опериращите сигурно това айрянче, а беше само 3-4 глътки. След упойката повръщах май от него. Та в болницата вече диагностицираха някакво образувание и течност в корема. Това е някъде 3-4 сутринта, събраха спешно екип. Аз някак се освестих, бях спокойна, че съм при лекари. В 5ч ми направиха лапароскопия. После ми казаха, че тръбата ми пръсната и много кръв (500-600мл) съм изгубила. Иначе бързо се събудих от упойка и бях в час, чувствах се прекрасно без болки, само облепения корем поопъваше. Преживях и кръвния дренаж и катетъра,закачени 2 дни, гадно ама като се налага. Дано и моя пост помогне на друга в такава ситуация да реагира преди най-тежкия момент, защото четох след колапс(какъвто имах 2 пъти) или инфаркт, може и да няма живот. Аз имах късмет поне в това!