Работа, CV-та, HR-и, съвети - 54-та тема

Година и половина работех и търсех работа. Причината - много кофти шеф, колега и атмосфера. Приятелките  една по една започнаха да напускат и аз се чувствах зле и изоставена там сред банда интриганти. Колегите ми се познаваха от  друга фирма, в която бяха работили заедно и лека-полека се изтеглиха един-друг в "новата" им фирма. Донесоха си стари клюки и интриги, но си създадоха и нови. Ние, които не бяхме работили с тях на предишното им място, бяхме техни врагове и им пречехме. Мразех ги и ги избягвах, но колкото и да ги избягвам по 8-10 часа бях сред тях и трябваше да им се смея на тъпите шегички и закачки. За да оцелеят, всички го правеха - и свестните даже.
На интервюта ходех не много често, защото 1. не ме канеха толкова често  и 2. имах работа и не държах на всяка цена да обикалям София и да откликвам на всяко едно предложение (крайни квартали, ниско заплащане, осигуряване на минимален доход - тези ги пропусках). От работа лесно се измъквах - работехме събота и неделя  и имах почивни дни през седмицата. Работехме на смени и преди втората смяна, имах време и за интервю. Но както казах, рядко имах интервюта. Повече разтичах на "намиране на работа чрез приятели, уговорки, лични представяния и лични разговори".
При смяна на сферата срещах затруднения с това да си оправдая липсата на опит, независимо от  способностите и талантите - т.е. да ми се гласува доверие в аванс.
Не знам дали това че работех беше плюс или минус. Според мен беше без значение за тях. Минус би се появил, ако им кажа, че имам месец предизвестие и не мога да започна веднага, но някак всички са били готови да си изчакат рабоещите кандидати.
Въпросът "Защо искам да сменя работата" е най-стандартният, изтъркан и ненужен въпрос.
"Много ми е хубава работата, близо до нас, удобна, хубаво работно време, чисто, готини колеги, разбрани шефове, супер заплащане, харесвам си професията, интересно ми е, но искам да я сменя!" Струва ми се, че все нещо от тези неща би могло да куца яко и да го посоча като недостатък. А най-често са няколко от изброените.
За да не говоря негативно и да правя лошо впечатление с оплаквания от сорта на "не мога да  понасям кликата на шефа и селяните прости", използвах факта, че работното време е до много късно и през празниците (ако другата фирма е със стандартно работно време), което не е удобно за семейството ми или, че много бих искала да работя точно в тяхната фирма, ама точно в нея, защото така искам и то много. Защото естеството на тяхната работа е страхотно, пък на другата не чак толкова страхотно. Понеже имам разминаване с едно от образованията си с професията, която работя, акцентирам и на това, че много бих искала, да работя по образованието си (нещо, което не е съвсем истина). На вас ви казвам (не за първи път), че този, който ме беше наел в старата фирма и беше мой шеф, ме сваляше - просташки, нагло и без да се притесява от никого и от нищо. Това няма как да го изпльоскам на интервю за работа - Свалячът е грозен, дърт, мирише гадно, но ми е шеф и не мога да му забия шамар. Щото ще останат с впечатление, че ако е млад и готин, ще му дам да ме пипа.
Никога не съм искала да си сменям града.

Това "отдава/удава" ми беше полезно, не го знаех (дори като го прочетох реших, че втората дума въобще не съществува, не съм я срещала никъде написана).

Започнах работа, вече изработих първата си заплата, чакам превод към 20ти вероятно и въпреки това си преглеждам Jobs-а. Сигурно няма да си сменя работата, но ей така, да знам какво се търси в нашия град.

Имам проблем с ходенето на интервюта заради  града. До София ми е разход да ида на интервю. Ходила съм няколко пъти преди. Но тогава имах колега, който пътуваше всеки ден до С-я и обратно. Научих се, че трябва да се уточнявам предварително по телефона колкото се може повече подробности. ЕДно е да отида и да не ме изберат, съвсем друго е да се окаже, че те се канят да дават за позицията неприемлива за мен заплата.
Отделно трудно вземам отпуска от днес за утре.

 

Работя от 3 месеца, но продължавам да търся, защото не е това, което мислех, че ще бъде, а и шефът промени драстично условията  Обезверена и отчаяна съм, хората около мен масово отиват навън да пощят пилета, например... а тези дни си направих труда да си сметна прогнозната пенсия (в сайта на НОИ), не че ми е време, ами просто информативно и се оказа, че за 14 г. тр. стаж съм заработила пенсия по-малка от детските за двете ми деца.

Не спирам да отварям Джобса, но знам, че там няма да открия това, което търся, или че дори и ако го открия и кандидатствам, няма да се обадят - не вярвам вече на тези джобсови обяви, всичко е въпрос на протекции, лични познанства, препоръки и т.нар. връзки, няма как да стане иначе в малкия град. За големия не знам.
Не ми харесва сегашната ми работа, не се чувствам на място там, задържа ме само заплащането. Отделно както при повечето от вас интригите са водещи въпреки неголямата численост на персонала, фирмата е семейна и водещо при доста хора е да се харесат на шефовете на всяка цена, буквално. Независимо какво ще им струва.

Merri_An, (а и другите, които това ги стресира)... не се вдавайте с тъга на интригите. Упражнявайте ги с лекота и самите вие. Аз например дълго време се отвращавах от този модел на живот, който обаче при нас успешно се водеше на парада от директора. Мъж на около 40+. Пълен нещастник. Отначало не вярвах, но после се убедих, че безделните шефчета клюкарят персонала си опитвайки се да прогонят скуката. Кой бил с мъж, кой без, кой женен, кой още ерген, кой напълнял, кой отслабнал, кой имал финансови проблеми.
Естествено гъзолизците помагат всичко да достигне "прясно-прясно" при шефа.
Дълго чесах кратуната пък накрая с извинение им @бах мамата от клюки по техен адрес. Служебни, лични. Каквито ми попаднат.

Нямам срам, нямам жал и съвест. Нито се страхувам. Каквото повикало - това се обадило. Забелязах, че сега не клюкарят така свободно винаги. Явно разбраха, че никога не се знае дали пък някой няма да се докопа до техните кирливи ризи.

Абе не ми се иска да падам на нивото на този и онзи, то и при нас шефката като че ли най-разпитва и иска да е в час и с личния ти живот...шепа народ сме, то и смешно, и грозно, и жалко да се впускаме в такива неща при все, че сме там заради заплати всички, не толкова от любов към самото естество на работа.

Разбира се, че шефовете разпитват. Скучаят много често. Затова.
Ако се чувстваш омърсена, не го прави. Мисълта ми е, че на всяко действие съответства противодействие от същия тип.

Мразя интриги и клюки и никога, ама никога не бих се включила в тях

Точно интригите и клюките бяха едно от основните неща да си тръгна от предишната фирма. Шефката ми говореше отвратителни неща за всички. Дори за най-близките си доверенички. Отделно разказваше и за любовния си живот  .....

Не клюкаря и не разнасям никого, особено ако не ми влиза в работата и не ме засяга! Дори и някой да се опитва да ми говори разни клюки, мълча си, изслушвам /с половин ухо / и забравям, като се обърна!

Не съм чела литература по въпроса, но веднъж една колежка твърдеше, че подпитването и опознаването в детайли личния живот на подчинените с цел да можеш да ги манипулираш когато е нужно, си било подробно описана тактика в учебниците за мениджмънт.

Нещо не ми се вярва. Но факт е, че нерядко управляващите го правят. От друга страна като се замисля, това, което наблюдавам е доста точно по тази логика. Имам колега, който така допусна началството да разбере, че страда от комплекс заради това, че няма образование. Имаме си програми, които позволяват да учиш за сметка на фирмата. Само че те са си официални ресурси. Скоро колегата получи възможността да учи. Но някак му внушиха, че това е лична услуга. След което се започна мачкането. Ще допуснеш този доставчик, другия - не.  Абе да си няма работа човек с такива. Или трябва да не му пука, или трябва да сменя работата.

Преди няколко дни бях на първото си интервю. Всичко беше чудесно до момента, когато мацката разбра, че имам дете, което му предстои да тръгва на ясла. Направо увяхна. Сигурна съм, че доста ме хареса, но сама каза, че не е сигурна, че на чуждестранните шефове ще се хареса това... И така.

За съжаление точно заради интрига си загубих работата , никой не ги обича но го има и това 

Едно към едно
Това с клюките е доста гадно. В нашия офис е така - излезе някой от стаята и започват да го коментират. Дори не се притесняват, че съм нова и мога да чуя.