Работа, CV-та, HR-и, съвети - 54-та тема

  • 90 755
  • 716
# 570
Ами хайде нещо полезно тогава. Отдавна списваме по темата доста хора тук. Все ми се струва, че освен търсещи работа и хора в сферата HR, има май и такива, които работят. Слагам и себе си в това число.
В този смисъл за мен ще е интересно кои от вас работят и си търсят работа паралелно с това. Най-вече защо. И ходите ли често на интервюта? Как се измъквате от работа, когато ви определят интервю в работен ден? Има ли такива, които искат да сменят сферата или града? Какви затруднения срещате и как ги преодолявате? Как гледат на вас, че работите когато ви канят на интервю? Като плюс или като минус? Задават ли ви често въпроса "Защо искате да смените работата?" и какво отговаряте тогава?
За мен лично би било интересно особено такива от вас, които по един или друг повод кандидатстват в друг град.

Година и половина работех и търсех работа. Причината - много кофти шеф, колега и атмосфера. Приятелките  една по една започнаха да напускат и аз се чувствах зле и изоставена там сред банда интриганти. Колегите ми се познаваха от  друга фирма, в която бяха работили заедно и лека-полека се изтеглиха един-друг в "новата" им фирма. Донесоха си стари клюки и интриги, но си създадоха и нови. Ние, които не бяхме работили с тях на предишното им място, бяхме техни врагове и им пречехме. Мразех ги и ги избягвах, но колкото и да ги избягвам по 8-10 часа бях сред тях и трябваше да им се смея на тъпите шегички и закачки. За да оцелеят, всички го правеха - и свестните даже.
На интервюта ходех не много често, защото 1. не ме канеха толкова често  и 2. имах работа и не държах на всяка цена да обикалям София и да откликвам на всяко едно предложение (крайни квартали, ниско заплащане, осигуряване на минимален доход - тези ги пропусках). От работа лесно се измъквах - работехме събота и неделя  и имах почивни дни през седмицата. Работехме на смени и преди втората смяна, имах време и за интервю. Но както казах, рядко имах интервюта. Повече разтичах на "намиране на работа чрез приятели, уговорки, лични представяния и лични разговори".
При смяна на сферата срещах затруднения с това да си оправдая липсата на опит, независимо от  способностите и талантите - т.е. да ми се гласува доверие в аванс.
Не знам дали това че работех беше плюс или минус. Според мен беше без значение за тях. Минус би се появил, ако им кажа, че имам месец предизвестие и не мога да започна веднага, но някак всички са били готови да си изчакат рабоещите кандидати.
Въпросът "Защо искам да сменя работата" е най-стандартният, изтъркан и ненужен въпрос.
"Много ми е хубава работата, близо до нас, удобна, хубаво работно време, чисто, готини колеги, разбрани шефове, супер заплащане, харесвам си професията, интересно ми е, но искам да я сменя!" Струва ми се, че все нещо от тези неща би могло да куца яко и да го посоча като недостатък. А най-често са няколко от изброените.
За да не говоря негативно и да правя лошо впечатление с оплаквания от сорта на "не мога да  понасям кликата на шефа и селяните прости", използвах факта, че работното време е до много късно и през празниците (ако другата фирма е със стандартно работно време), което не е удобно за семейството ми или, че много бих искала да работя точно в тяхната фирма, ама точно в нея, защото така искам и то много. Защото естеството на тяхната работа е страхотно, пък на другата не чак толкова страхотно. Понеже имам разминаване с едно от образованията си с професията, която работя, акцентирам и на това, че много бих искала, да работя по образованието си (нещо, което не е съвсем истина). На вас ви казвам (не за първи път), че този, който ме беше наел в старата фирма и беше мой шеф, ме сваляше - просташки, нагло и без да се притесява от никого и от нищо. Това няма как да го изпльоскам на интервю за работа - Свалячът е грозен, дърт, мирише гадно, но ми е шеф и не мога да му забия шамар. Щото ще останат с впечатление, че ако е млад и готин, ще му дам да ме пипа. Simple Smile
Никога не съм искала да си сменям града.
Виж целия пост
# 571
Това "отдава/удава" ми беше полезно, не го знаех (дори като го прочетох реших, че втората дума въобще не съществува, не съм я срещала никъде написана).

Започнах работа, вече изработих първата си заплата, чакам превод към 20ти вероятно и въпреки това си преглеждам Jobs-а. Сигурно няма да си сменя работата, но ей така, да знам какво се търси в нашия град.
Виж целия пост
# 572
Имам проблем с ходенето на интервюта заради  града. До София ми е разход да ида на интервю. Ходила съм няколко пъти преди. Но тогава имах колега, който пътуваше всеки ден до С-я и обратно. Научих се, че трябва да се уточнявам предварително по телефона колкото се може повече подробности. ЕДно е да отида и да не ме изберат, съвсем друго е да се окаже, че те се канят да дават за позицията неприемлива за мен заплата.
Отделно трудно вземам отпуска от днес за утре.
Виж целия пост
# 573
 Simple Smile
Виж целия пост
# 574
Работя от 3 месеца, но продължавам да търся, защото не е това, което мислех, че ще бъде, а и шефът промени драстично условията  #Cussing out Обезверена и отчаяна съм, хората около мен масово отиват навън да пощят пилета, например... а тези дни си направих труда да си сметна прогнозната пенсия (в сайта на НОИ), не че ми е време, ами просто информативно и се оказа, че за 14 г. тр. стаж съм заработила пенсия по-малка от детските за двете ми деца.
Виж целия пост
# 575
Не спирам да отварям Джобса, но знам, че там няма да открия това, което търся, или че дори и ако го открия и кандидатствам, няма да се обадят - не вярвам вече на тези джобсови обяви, всичко е въпрос на протекции, лични познанства, препоръки и т.нар. връзки, няма как да стане иначе в малкия град. За големия не знам.
Не ми харесва сегашната ми работа, не се чувствам на място там, задържа ме само заплащането. Отделно както при повечето от вас интригите са водещи въпреки неголямата численост на персонала, фирмата е семейна и водещо при доста хора е да се харесат на шефовете на всяка цена, буквално. Независимо какво ще им струва.
Виж целия пост
# 576
Merri_An, (а и другите, които това ги стресира)... не се вдавайте с тъга на интригите. Упражнявайте ги с лекота и самите вие. Аз например дълго време се отвращавах от този модел на живот, който обаче при нас успешно се водеше на парада от директора. Мъж на около 40+. Пълен нещастник. Отначало не вярвах, но после се убедих, че безделните шефчета клюкарят персонала си опитвайки се да прогонят скуката. Кой бил с мъж, кой без, кой женен, кой още ерген, кой напълнял, кой отслабнал, кой имал финансови проблеми.
Естествено гъзолизците помагат всичко да достигне "прясно-прясно" при шефа.
Дълго чесах кратуната пък накрая с извинение им @бах мамата от клюки по техен адрес. Служебни, лични. Каквито ми попаднат.
Скрит текст:
Защо млад мъж с уж успешна кариера в столицата ще се завърне с провинцията макар и част от огромен международен консорциум? Съвсем малко ми трябваше, за да науча. Като търговец в друга чужда компания, продавал за голям строителен обект в С-я материали... на загуба. В един момент любезно го помолили да отиде някъде другаде. Не може да генерираш загуби в най-големия бум на строитеството. Приютен по милост от наш вожд в София и изпратен да властва като директор в провинцията. Хаха. Разбира се разказах това навсякъде където се сетя.

Далаверки разни... Отделно се изтървава веднъж два пъти, че детенцето му е с поведенчески аномалии... Охоооо, чудно... всичко се пуска по трасето.

Друг път допуска грешката да се опитва да събере информация какво мислят по-големите от него босове в С-я. Натоварва колежка със задачата "Опитай се да разбереш какво мисли... за мен". Момичето ми сподели, че се чувства грозно в тази си мисия. Пуснах я веднага по канала.
Да не говорим, че тези излагации са толкова грандиозни, че нямат давност. Пивки са даже година след като са се случили.

Нямам срам, нямам жал и съвест. Нито се страхувам. Каквото повикало - това се обадило. Забелязах, че сега не клюкарят така свободно винаги. Явно разбраха, че никога не се знае дали пък някой няма да се докопа до техните кирливи ризи.
Виж целия пост
# 577
Абе не ми се иска да падам на нивото на този и онзи, то и при нас шефката като че ли най-разпитва и иска да е в час и с личния ти живот...шепа народ сме, то и смешно, и грозно, и жалко да се впускаме в такива неща при все, че сме там заради заплати всички, не толкова от любов към самото естество на работа.
Виж целия пост
# 578
Разбира се, че шефовете разпитват. Скучаят много често. Затова.
Ако се чувстваш омърсена, не го прави. Мисълта ми е, че на всяко действие съответства противодействие от същия тип.
Виж целия пост
# 579
Мразя интриги и клюки и никога, ама никога не бих се включила в тях Sick
Виж целия пост
# 580
Точно интригите и клюките бяха едно от основните неща да си тръгна от предишната фирма. Шефката ми говореше отвратителни неща за всички. Дори за най-близките си доверенички. Отделно разказваше и за любовния си живот  Sick.....

Не клюкаря и не разнасям никого, особено ако не ми влиза в работата и не ме засяга! Дори и някой да се опитва да ми говори разни клюки, мълча си, изслушвам /с половин ухо Mr. Green/ и забравям, като се обърна!
Виж целия пост
# 581
Не съм чела литература по въпроса, но веднъж една колежка твърдеше, че подпитването и опознаването в детайли личния живот на подчинените с цел да можеш да ги манипулираш когато е нужно, си било подробно описана тактика в учебниците за мениджмънт.

Нещо не ми се вярва. Но факт е, че нерядко управляващите го правят. От друга страна като се замисля, това, което наблюдавам е доста точно по тази логика. Имам колега, който така допусна началството да разбере, че страда от комплекс заради това, че няма образование. Имаме си програми, които позволяват да учиш за сметка на фирмата. Само че те са си официални ресурси. Скоро колегата получи възможността да учи. Но някак му внушиха, че това е лична услуга. След което се започна мачкането. Ще допуснеш този доставчик, другия - не.  Wink Абе да си няма работа човек с такива. Или трябва да не му пука, или трябва да сменя работата.
Виж целия пост
# 582
Преди няколко дни бях на първото си интервю. Всичко беше чудесно до момента, когато мацката разбра, че имам дете, което му предстои да тръгва на ясла. Направо увяхна. Сигурна съм, че доста ме хареса, но сама каза, че не е сигурна, че на чуждестранните шефове ще се хареса това... И така.
Виж целия пост
# 583
Мразя интриги и клюки и никога, ама никога не бих се включила в тях Sick

За съжаление точно заради интрига си загубих работата , никой не ги обича но го има и това  Hug
Виж целия пост
# 584
Това "отдава/удава" ми беше полезно, не го знаех (дори като го прочетох реших, че втората дума въобще не съществува, не съм я срещала никъде написана).

Започнах работа, вече изработих първата си заплата, чакам превод към 20ти вероятно и въпреки това си преглеждам Jobs-а. Сигурно няма да си сменя работата, но ей така, да знам какво се търси в нашия град.
Едно към едно Grinning
Това с клюките е доста гадно. В нашия офис е така - излезе някой от стаята и започват да го коментират. Дори не се притесняват, че съм нова и мога да чуя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия