Православието като начин на живот-6

“Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: ето, възлизаме в Иерусалим и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 20:18). Врочем елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него”. Така светата Църква ни кани да съпътстваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена за Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване на Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а утешавайки се с вашето послушание, да ви пожелая само по-пълно и по-съвършено да доведете докрай започнатото. И наистина, ако някой от вас запита: “Ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа, Който отива на доброволни страдания, как да направим това” - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: “Каквото и да правите, правете го както трябва и ще придружавате Господа”.

Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен, тялото да чувства лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване на обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване на себе си към душеспасителни занимания и др., свързани с изпълняване на говеенето, са първата стъпка в нашето придружаване на Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тежест драговолно, без себежалене. Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън или по-голямо затруднение и умора и се раздава викът на плътта и на него се струва, че се извършва покушение срещу живота му. Който, без да обръща внимание на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа. И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Това така ли е с нас? Ако е така, ние сме на правилен път. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето животолюбие, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки, макар и слабо, на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.

Като започнем така, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Искам да кажа: отрудвайки плътта, нека отрудим и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие с поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости: да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и пр. Отрудвайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към това неразсеяност на ума и съсредоточаване в себе си. Като заставяме тялото да бодърства, да възбудим бодростта и на духа, или живото устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движенията и действията, като усети наложените ѝ ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това не бива да отслабваме самопринуждението. Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд и ще застанем още по-близо до Него в придружаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак, и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготвяваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да осъзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, да се изповядаме откровено за всичко, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каяфа, от там при Пилат, от Пилата при Ирод, от него пак при Пилат. Разликата е в това, че Господ Иисус съдили и поругавали несправедливо, а ние ще осъдим и съкрушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.

Искате ли накрая да пристъпим при самия Иисус и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество, и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървава пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на апостол Петър. Да отидем след Него при Пилат, от Пилат при Ирод и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Голгота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си приковаването към кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчувствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали. Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, Който отива на доброволни страдания и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрая, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувстваме и състрадаваме. Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя. Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме неговото начало и получаваме сили. Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се пригвоздяват, ту сърцето се поразява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете или ще узнаете. Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете с Него, защото няма друг път към спасение. Амин.




Св. Теофан Затворник,
Духовно Огледало,
Славянобългарски манастир
"Св. Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2003 г.

Богослужебни текстове от Страстната седмица

Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велики Понеделник
Стиховни стихири на Вечернята:
Преминавайки от палмовите клонки на единия божествен празник към другия – свещеното и спасително тайнство на Христовите страдания, нека да се съберем, о верни, и да Го видим как претърпява доброволно страдание заради нас; и Нему с подобаващи песни да благодарим, зовейки в умиление: „Господи, Извор на добросърдечието и Пристанище на спасението, слава Тебе!”.
Страшно е да попаднеш в ръцете на Живия Бог, защото Той е Съдия на сърдечните мисли и намерения. Да не влезе никой, който все още изследва непорочната вяра, но в кротост и страх да пристъпим към Христа, за да получим милост и да намерим благодат като благовременна помощ.
Синагого лукава и прелюбодейна, която не опази вярност към своя Мъж, защо държиш на Завета, на който не стана наследница? Защо се хвалиш с вярата вОтца, щом отхвърли Сина? Та ти не прие пророците, които възвестиха за Сина! Поне се засрами от своите чеда, които викат: „Осанна на Давидовия Син, благословен е Идещият в Името Господне!”.
Тропар на Утренята:
Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: „Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!”.
Седални:
В настоящия ден свещените страдания възсияват за света, като съвършени светила, защото Христос идва да пострада поради Своята благост и макар да държи всичко в дланта Си, благоволява да Се разпъне на Дървото, за да спаси човека.
О, невидимий Съдия, как видим бил Си в плът и как идваш да бъдеш убит от беззаконни мъже, осъждайки нашето осъждане с Твоето страдание? Затова хвала, величие и слава отдаваме на Твоята власт, Слове, и съгласно ги принасяме.
Днешният ден светло принася първите плодове на Господните страдания! Затова елате, любители на празниците, да го посрещнем с песни, защото Творецът идва, за да приеме Кръст, разпити и рани, съден от Пилат. После пък ударен по главата от слугата, Той всичко претърпява, за да спаси човека. Затова нека призовем към Него: „Човеколюбче Христе Боже, дай прошка на прегрешенията за тия, които с вяра се покланят на Твоите пречисти страдания!”.
Трипеснец от преп. Козма Маюмски, гл. 2:
Песен 1
Ирмос: С божественото Свое повеление Господ изсуши непроходимото бурно море и поведе народа Израилски пешком през него, затова нека Го възпеем, защото славно Се прослави!
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Неизказано е снизхождението на Словото Божие – Христос е Самият Бог и заедно с това Човек; като не счете, че приемайки образ на раб божествеността Му е ограбена, Той я яви на учениците Си, защото славно Се прослави.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Сам дойдох, за да послужа на обеднелия Адам, в чийто образ Се облякох доброволно Аз – Създателят, богат с божествеността Си, и да положа душата Си за неговото изкупление желая Аз, Който Съм безстрастен по божество.
Кондак, глас 8:
Йаков скърбеше за загубата на Йосиф, а той доблестният седна в колесница, като почитан цар, защото не стана роб на наслажденията, които искаше египтянката, но прие прослава от Сърцеведеца, Който му дарява нетленен венец.
Икос:
Нека към риданието да прибавим сега ридание и да пролеем сълзи заедно с Йаков, оплакващ приснопаметния и целомъдрен Йосиф, продаден телом в робство, но запазил душата си непоробена и получил власт над цял Египет, защото Бог дарява Своя раб с нетленен венец.
Песен 8
Ирмос: Разпаленият безмерно неукротим огън се уплаши и отстъпи от непорочните тела на отроците, съ-образни с душите им; а когато вечноживият пламък се обезсили, чу се непрестанна песен: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отивайки на страдания Спасителят казва на приятелите си: „Всички ще познаят, че сте Мои ученици, ако пазите Моите заповеди; мир имайте помежду си и с човеците и бидейки смиреномъдрени възвисявайте се и като познаете в Мене Господа, възпявайте и превъзнасяйте Ме във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„За вас да бъде чужд езическия обичай да се господарува над събратя, защото това не е Моят жребий, а свободното произволение. Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде последен и като познаете в Мене Господа, възпявайте и превъзнасяйте Ме във всички векове!”.  
Песен 9
Ирмос: Ти възвеличи, Христе, родилата Те Богородица, от Която Се облече с тяло, във всичко подобно на нашето, Създателю наш, за изкупление на прегрешенията ни; и като Я облажаваме, ние – всички родове, Тебе величаем.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
О, Премъдросте на всички, Ти предрече на Своите апостоли: „Като отхвърлите всяка сквернота на страстите, ще възприемете благоразумен ум, достоен за Божественото Царство, в което ще се прославите, сияейки по-ярко от слънце!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Господи, Ти рече на Своите ученици: „Като ме гледате не мъдрувайте надменно, но се изпълвайте със смирени помисли; и пийте чашата, от която пия Аз, за да се прославите в Царството на Моя Отец.”
Светилен:
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
Отивайки на доброволно страдание, Господ говореше на апостолите по пътя: „Ето, възхождаме в Йерусалим и ще бъде предаден Син Човечески, както е писано за Него!”. Елате и ние с очистени мисли да Го придружим и да се съ-разпънем и съ-умъртвим за житейските наслади заради Него, та и да оживеем с Него и да Го чуем да казва: „Вече не в земния Йерусалим възхождам, за да пострадам, а при Моя Отец и вашия Отец и при Моя Бог и вашия Бог; и вас ще възнеса със Себе Си в горния Йерусалим, в Царството Небесно!”.  
Като достигнахме спасителното страдание на Христа Бога, о верни, нека да прославим Неговото неизказано дълготърпение, та по Своето добросърдечие да въздигне със Себе Си и нас, умъртвените от греха, като Благ и Човеколюбец.
Слава, и ныне, глас 5: Господи, отивайки на страдания, Ти утвърди Твоите ученици, като ги повика насаме и им каза: „Как не помните словата, които ви казах преди, че както е писано никой Пророк не може да бъде убит извън Йерусалим? Сега настъпи времето, за което ви говорех, защото ето, предавам Се в ръцете на грешници на поругание; и те, като Ме приковат на Кръст и Ме предадат на погребение, с презрение ще Ме сметнат за мъртъв. Но дерзайте, защото в третия ден ще възкръсна за радост на верните и за вечен живот!”.
Стиховни стихири:
Господи, като не разбираше неизказаната тайна на Твоя промисъл майката на Зеведеевите синове Те молеше чедата й да се дарят с почестите на временното царство, но вместо тях Ти обеща, че Твоите приятели ще пият чашата на смъртта – същата чаша, за която Ти казваше, че Сам преди тях ще пиеш за очистването ни от греховете. Затова към Теб зовем: „Спасение на нашите души, слава Тебе!”.
Господи, като наставляваше Своите ученици да разсъждават по най-съвършен начин, Ти им рече да не се уподобяват на езичниците в желанието да властват над по-малките: „Да не бъде тъй сред вас, Моите ученици, защото Самият Аз обеднях по Своя воля. Така първият сред вас да бъде на всички слуга, началникът – като подчинен, предпочитаният – като последен. Защото нали Сам Аз дойдох да послужа на обеднелия Адам и да дам душата Си в откуп за мнозина, които викат към Мене: „Слава Тебе!”.
Като се боим от наказанието на смоковницата заради безплодието й, братя, да принесем достойни покайни плодове на Христа, Който ни дарява с велика милост.
Слава, и ныне, глас 8: Като намери в лицето на египтянката втора Ева, змията – дявол искаше чрез нейните лъстиви слова Йосифа да съблазни, но той като остави одеждата си, избяга от греха и останал гол не се срамуваше, подобно на първосъздадения човек преди непослушанието му. По неговите молитви, Христе, помилуй ни!
Богослужебни текстове от Страстната седмица -  Велики Вторник
Велики Вторник
Тропар на Утренята:
Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: „Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!”.
Седални:
Жениха, братя, да възлюбим и да приготвим светилниците си, сияещи с добродетели и с правата вяра, та като разумните Господни деви да бъдем готови да влезем с Него на сватбата, защото като Бог, Женихът на всички дарява нетленен венец.
Коварно свикали поради завист беззаконно съвещание против Теб, Спасителю, свещениците и книжниците подтикнаха Иуда към предателство; затова той тръгна си безсрамно и рече за Тебе на беззаконните човеци: „Какво ще ми дадете, за да Го предам в ръцете ви?”. От неговото осъждане избави, Господи, душите ни.
Иуда съзнателно се отдава на сребролюбието и тръгва срещу Учителя си като враг, съветва се, замисля предателство, отпада от светлината, предпочитайки тъмата, уговаря цената и продава Безценния; затова и като възмездие за стореното получава бесило и мъчителна смърт, окаяният, предавайки Тебе, Господа. Избави ни от неговата участ, Христе Боже, дарявайки опрощение на греховете на тия, които с вяра празнуват Твоите пречисти страдания.  
Кондак, глас 2:
Помисли за последния час, окаяна душо, и като се уплашиш от отсичането на смоковницата, трудолюбиво работи над дадения ти талант, бодърствайки и зовейки: „Да не останем вън от Христовия чертог!”.
Икос:
Защо униваш, моя окаяна душо? Защо в неподходящо време блуждаеш по безполезни грижи? Настъпва отсега последният час и ни предстои да се разлъчим от всичко тукашно. Но докато имаш още време, отрезви се и викни: „Съгреших Ти, Спасителю мой, не ме посичай като безплодната смоковница, но като добросърдечен, Господи, пощади зовящата със страх душа: „Да не останем вън от Христовия чертог!”.
Двупеснец от преп. Козма Маюмски
Песен 8
Ирмос: Тримата благочестиви отроци не се подчиниха на повелението на мъчителя и хвърлени в пещта изповядаха Бога, пеейки: „Благославяйте, творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Нека далеко да пропъдим от нас леността и със запалени светилници и с песни да посрещнем безсмъртния Жених Христос, зовейки: „Благославяйте, творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Нека елеят на богобщението в съсъдите на нашите души да бъде в изобилие, та като не губим време за купуване на почести, да запеем: „Благославяйте, творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Всички, които получихте талант от Бога, умножете в равна мяра благодатта с помощта на дарувалия го Христос, възпявайки: „Благославяйте, творения Господни, Господа!”.
Песен 9
Ирмос: Възпяваме Теб, Която вмести невместимия Бог в утробата си и роди Радостта на света, Богородице Дево.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Благий Христе, Ти каза на учениците: „Бдете, защото не знаете часа, в който Господ ще дойде, за да въздаде на всеки заслуженото!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
При второто и страшно Твое Пришествие, Владико, постави ме сред овците от дясната Ти страна, като презреш множеството мои прегрешения.
Светилен:
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
В светлите жилища на Твоите светии как ще вляза аз – недостойният? Защото ако дръзна да вляза заедно с другите в чертога, моята одежда ме изобличава, понеже не е брачна, и свързан ще бъда изхвърлен от ангелите. Господи, очисти нечистотата на моята душа и ме спаси, като Човеколюбец.
Като задрямах поради душевна леност не придобих запален с добродетели светилник, Женише Христе,  и се уподобих на неразумните девици, блуждаейки когато беше време за дела. Не затваряй Твоето милостиво сърце за мен, Владико, но ме отърси от мрачния сън, вдигни и ме въведи в Твоя брачен чертог заедно с разумните девици, където звучи чистият глас на празнуващите, които викат непрестанно: „Господи, слава Тебе!”.  
Слава, и ныне, глас 4: Като чу за осъждането на оня, който зарови таланта си, о душо, не скривай Божиите слова, възвестявай Неговите чудеса, за да умножиш дарованието и да влезеш в радостта на твоя Господ.
Стиховни стихири:
Елате, верни, да се потрудим усърдно за Владиката, защото Той дава на рабите Си богатство и нека всеки според силите си да умножи чрез благодатта таланта – един да употреби мъдрост за добри дела, а друг да извърши просветителско служение. Нека верният да приобщава към тайната на словото Божие непосветения, а друг да раздава богатство на бедните; защото така ще преумножим даденото ни назаем и като верни разпоредители на благодатта ще се удостоим с радостта на своя Владика. Сподоби с нея и нас, Христе Боже, като Човеколюбец.
Когато дойдеш в слава с ангелските сили и седнеш на престола за разследване, Иисусе, не ме отлъчвай от Себе Си, добри Пастирю, защото десните пътища са Ти познати, а левите са развращаващи. Не погубвай сред козлите и мене, загрубелия в грехове, но като ме съчетаеш с овците отдясно, спаси ме, като Човеколюбец.
О, Женише, украсен с красота повече от всички човеци, Който ни призова на духовната трапеза в Твоя чертог! Съблечи моя обезобразен от съгрешенията облик чрез участие в Твоите страдания и като ме украсиш с одеждата на славата, яви ме светъл съ-трапезник на Твоята красота в Царството Ти, като Милосърден.
Слава, и ныне, глас 7: Ето, Владиката ти поверява талант, душо моя; приеми дара със страх и го умножи за Господаря, като раздаваш на бедните и си придобиваш приятели в Господа, та да застанеш отдясно Нему, когато Той дойде в слава и да чуеш блажения глас: „Влез, рабе, в радостта на твоя Господ!”. Направи ме достоен за нея и мене заблудения, Спасителю, заради великата Ти милост.
Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велика Сряда
Велика Сряда
Тропар на Утренята:
Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: „Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!”.
Седални:
Блудницата пристъпи към Тебе, изливайки върху нозете Ти миро, смесено със сълзи, Човеколюбче, и чрез повелението Ти се избавя от смрадта на своите злини. А дишалият благодатта Твой неблагодарен ученик, отхвърля я и се облича в зловоние, продавайки Те поради сребролюбието си. Слава, Христе, на Твоето добросърдечие!
Лъжецът Иуда, подвизавайки се в сребролюбието, замисли да продаде коварно Тебе, Господи, Който Си Съкровището на живота; затова и опиянен тича той при беззаконните иудеи и ги пита: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам да Го разпнете?”.
Блудницата плачеше с глас, докато изтриваше пречистите Твои нозе с косите си и сърдечно стенеше от дълбините на сърцето си: „Не ме отхвърляй, нито Се гнуси от мене, Боже мой, но приеми ме каещата се и ме спаси, като единствен Човеколюбец!”.
Трипеснец на преп. Козма Маюмски
Песен 3
Ирмос: Като ме утвърди върху камъка на вярата, Ти отвори широко устата ми срещу моите врагове, защото духът ми се развесели, щом запях: „Няма свят, като нашият Бог и няма по-праведен от Тебе, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Напразно се събира беззаконният синедрион със злонравно намерение да обяви за осъден Теб – Избавителя, Христе, Комуто пеем: „Ти Си наш Бог, и няма по-свят от Тебе, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Злобното съвещание на беззаконниците с души изпълнени с богоборчество, замисля да умъртви праведния Христа, като неугоден тям; но ние Нему пеем: „Ти Си наш Бог, и няма по-свят от Тебе, Господи!”.
Кондак, глас 4:
Беззаконствах повече от блудницата, Благий, и потоци сълзи съвсем не Ти принесох, но молейки се в безмълвие пред Тебе падам, целувайки с любов Твоите пречисти нозе, та да дариш като Владика опрощение на дълговете на мене, който Ти зова, Спасителю: „Избави ме от моите скверни дела!”.
Икос:
Блудната преди жена внезапно стана целомъдрена, като възненавидя делата на срамния грях и телесните наслади, помнейки големия срам и съда с мъченията, който ще претърпят блудниците и грешниците, сред които първият съм аз; и макар да се боя, аз - безумният оставам в порочния си обичай. А блудната жена, като се уплаши, бързо се затича и отиде при Избавителя, викайки: „Човеколюбиви и Милосърдни, избави ме от моите скверни дела!”.
Песен 8
Ирмос: Понеже се слушаше думата на мъчителя, седемкратно бе разпалена някога пещта, в която отроците, потъпкали заповедта на царя, не изгоряха, но зовяха: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като изля скъпоценно миро върху Господнята и Божествена страшна Твоя глава, Христе, жената се докосна и до пречистите Ти нозе със своите осквернени ръце и викаше: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Виновната грешница със сълзи умива нозете на Създателя и ги изтрива с косите си; затова тя не се лиши от опрощение за стореното в живота, но викаше: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Свещенодейства се избавлението на благоразумната жена чрез спасителното устроение на сърцето й и потока от сълзи, в който тя без да се срамува се уми с изповед, зовейки: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Песен 9
Ирмос: С чисти души и неосквернени уста елате да възвеличим Непорочната и Пречиста Майка на Емануил, чрез Чието застъпничество да се обърнем към Родения от Нея така: „Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Оказвайки се неразумен и лукав завистник, коварният Иуда оценява достойния за Бога дар, заради когото бе опростен дълга на греховете, търгувайки с боголюбезната благодат. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отхвърлил заради злато близостта Христова, Иуда дойде при беззаконните началници и ги попита: „Какво ще ми дадете, за да ви предам по вашето желание Христа, Когото търсите?”. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
О, как си заслепен от сребролюбието, нечестиви Иудо! Заради него ти забрави това, на което бе научен - че дори целият свят не струва колкото една душа. И ето, сам надяна си бесилото поради отчаяние, предателю! Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!
Светилен:
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
В Теб – Сина на Девата, блудницата позна Бога и като извършителка на много дела, достойни за сълзи, тя с ридаене Те молеше така: „Отпусни дълга ми, както аз разпускам своите коси; възлюби любящата, която справедливо е ненавиждана и аз сред митарите ще Те проповядвам, Благодетелю Човеколюбче!”.
Скъпоценното миро блудницата смеси със сълзи и го изля върху Твоите пречисти нозе с целувки. И Ти веднага оправда я; и нам дай опрощение Ти, Който пострада за нас и ни спаси.
Когато грешницата принасяше мирото, тогава ученикът се уговаряше с беззаконниците. Тя се радваше, разливайки скъпоценното миро, а той пък бързаше да продаде Безценния. В Христа тя позна Владиката, а той се отдели от Него. Тя се освобождаваше, а Иуда се поробваше на врага. Страшно нещо е нерадението, а велико – покаянието! Дари ми го, Спасителю, Който пострада за нас и ни спаси.
О, Иудино окаянство! Гледаше той блудницата, целуваща Христовите нозе и коварно замисляше предателска целувка. Тя косите си разплете, а той оплете се в ярост, носейки вместо миро зловонна злоба, защото завистта не умее да предпочита полезното. О, Иудино окаянство! От него, Боже, избави нашите души.
Слава, глас 2: Грешницата бързаше да купи многоценно миро, с което да миропомаже Благодетеля и викаше към продавача на мирото: „Дай ми миро, та и аз да помажа Този, Който очисти всичките ми грехове!”.
И ныне, глас 6: Потъналата в грехове жена Те намери като спасително пристанище и смесвайки мирото със сълзи, викаше към Тебе: „Виж ме Ти, Който очакваш покаянието на съгрешаващите! Но, Владико, спаси ме от греховните вълни по Твоята велика милост!”.
Стиховни стихири:
Днес Христос идва в дома на фарисея и като пристъпи, жената – грешницападна в нозете Му, зовейки: „Погледни ме потъналата в грехове и отчаяната заради делата си, но неотхвърлена от Твоята благост, и дай ми, Господи, опрощение на моите злини и ме спаси!”.
Блудницата простря косите си към Теб, Владико, а Иуда протегна ръце към беззаконниците: тя – за да получи опрощение, а той – за да вземе сребърниците. Затова зовем към Теб, Който бе продаден и ни освободи: „Господи, слава Тебе!”.
Пристъпи жената гнусна и скверна, проливайки сълзи, Спасителю, и изповяда своето страдание: „Как ще Те погледна, о Владико? Но Ти Сам дойде, за да спасиш блудницата. Мен, мъртвата, вдигни от бездната, както вдигна Лазар от гроба на четвъртия ден. Приеми ме, окаяната, Господи, и ме спаси!”.
Отчаяната поради живота си и известната на всички със своя нрав жена, носейки миро, пристъпи към Тебе, думайки: „Не ме отхвърляй, Сине на Девата, не презирай моите сълзи, Радост на ангелите! Но приеми ме, каещата се, която Ти не отхвърли дори когато съгрешавах, по великата Си милост!”.
Слава, и ныне, глас 8, от преп. Касия: Господи, падналата в много грехове жена усети Твоето Божество и приемайки служението на мироносица, с ридание преди погребението миро Ти принася, казвайки: „Горко ми, защото за мене нощ е невъздържаният блуд, мрачна и безлунна е любовта към греха! Приеми извора на моите сълзи Ти, Който от облаците изливаш морските води. Склони към моите стенания сърдечни Ти, Който приклони небесата с неизказаното Твое понизяване! Ще целувам и ще изтрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе, чийто стъпки щом Ева чу подир пладне в рая, със страх се скри. Бездната на моите грехове и на Твоите съдби кой ще изследва? Спасителю, Който спасяваш душите, не презирай мен, Твоята рабиня, понеже имаш безмерна милост!”.
Тропар на пророчеството, на 6-ти час:
Днес се събра лукавият синедрион и срещу Теб замисли напразен заговор; днес заради сговора си с тях Иуда с бесило се сгодява, а Каиафа неволно изповядва, че Ти едничък  заради всички смърт приемаш доброволно, Избавителю наш, Христе Боже, слава Тебе!
Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велики Четвъртък
Велики Четвъртък
Тропар на Утренята:
Когато славните ученици при умиването на нозете на вечерята се просвещаваха, тогава нечестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе – праведния Съдия предава на беззаконните съдии. Виж сега и ти, любителю на богатства, този, който се обеси заради тях! Бягай от ненаситната душа, която дръзна да стори такова нещо против Учителя! Господи, Който Си благ към всички, слава Тебе!
Канон от преп. Козма Маюмски
Песен 1
Ирмос: С удар се разсича Червеното море и пресъхва дълбината, повдигаща вълни; тя стана проходима за невъоръжения народ и едновременно с това се превърна в гроб за въоръжената войска. И песен боголепна се запя: „Славно Се прослави Христос, нашият Бог!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Причинителката и Подателката на живота – безпределната Божия Премъдрост Си създаде храм от Чистата и непознала мъж Майка, защото нашият Бог Христос, обличайки се в телесен храм славно Се прослави.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като посвещава в тайните Своите приятели, истинската Божия Премъдрост приготвя насищаща душите трапеза и налива чаша с безсмъртие за верните. Да пристъпим и ние благочестиво и да викнем: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Да чуем, верни, зовящата ни с възвишена проповед несътворена и единосъщна на Отца Божия Премъдрост, защото Тя зове: „Вкусете и познайте, че Аз съм Христос и викнете: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.
Песен 3
Ирмос: Бидейки Господ и Създател на всичко, безстрастният Бог обедня и съедини със Себе Си създанието Си, и като стана Сам Пасха за тия, за които желаеше да умре, предварително Сам Себе Си предложи като ястие, казвайки: „Яжте Моето тяло и се утвърдете чрез вярата!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Със спасителната за целия човешки род Твоя Чаша, Благий, Ти напои Твоите ученици, като я изпълни с веселие; защото Сам над Себе Си свещенодействаш, викайки: „Пийте Моята кръв и се утвърдете чрез вярата!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Безумен е оня, който сред вас е предател – каза Ти на Своите ученици, Благий, и предрече – той няма да разбере словата Ми и като неразумен никога не ще ги приеме; но вие пребъдете в Мен и се утвърдете чрез вярата!”.
Седален, глас 1:
Творецът на езерата, изворите и моретата ни научи на най-голямо смирение, като Се препаса с убрус и уми нозете на учениците, смирявайки Се поради изобилието на Своето добросърдечие и ни изведе от пропастта на злобата, единственият Човеколюбец.
Слава, глас 3: Като се смири поради добросърдечието Си, Ти уми нозете на Твоите ученици и ги насочи по божествения път; Петър първоначалноне искаше да го умиеш, но после се подчини на божественото Твое повеление и умиван Теб усърдно молеше да ни дариш велика милост.
И ныне, глас 4: Докато вечеряше с Твоите ученици, Ти тайнствено яви, Владико, всесветото Твое заколение, чрез което се избавихме от тлението ние, почитащите Твоите свети страдания.
Песен 4
Ирмос: Като предвидя неизказаното Твое тайнство, Христе, пророкът викна: „Ти приготви крепка любов чрез силата Си, щедри Отче, защото изпрати единородния Си Син, Благий, за очистването на света!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отивайки на страданията, чрез които за всички Адамови потомци източи безстрастие, Христе, Ти рече на Своите приятели: „Пожелах с вас да се причастя на тая Пасха, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Причастявайки се от чашата, ХристеБезсмъртни, Ти  извика към учениците: „Няма вече да пия от плода на лозата в тоя живот с вас, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Но казвам ви, че ново свръх-разумно Питие ще пия в Моето Царство – рече Ти, Христе на Твоите приятели – когато заедно с вас ще бъда там като Бог сред богове, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”
Песен 5
Ирмос: Свързвани с връзките на любовта, апостолите се подчиниха на Христа, Който владичества над всички и приеха умиване на прекрасните си нозе, чрез които благовестиха на целия свят.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Премъдростта Божия, Която поддържа неудържимата и възвисената във въздуха вода, и Която обуздава бездните и укротява моретата, сега влива вода в умивалника и Владиката умива нозете на рабите Си.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Владиката дава пример за смирение на учениците Си - Този, Който облича небето с облаци сега се препасва с кърпа и колена прекланя Този, в Чийто ръце е диханието на всичко съществуващо, за да умие нозете на рабите Си.
Песен 6
Ирмос:  Попаднах сред най-дълбоките води на греховете и не понасяйки повече вълненията им, като Йона зова към Теб, Владико: „От тлението ме избави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Господ и Учител Ме наричате, ученици, и наистина такъв Съм Аз – рече Ти, Спасителю - затова подражавайте на примера, който ви дадох.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Онзи, Който няма никаква сквернота не се нуждае от умиване на нозете; и вие, ученици, сте чисти, но не всички, защото един от вас в миг ще се отклони в неистово безчинство.
Кондак, глас 2:
Взимайки хляба в ръце, предателят тайно ги протяга и взима цената на Този, който създаде човека с ръцете Си; и непоправим остана Иуда, раб и лъжец.
Икос:
Нека всички да се приближим със страх към тайнствената трапеза и с чисти души хляба да приемем, оставайки заедно с Владиката, за да видим как Той мие нозете на учениците и ги избърсва с кърпа, и да правим така, както видяхме, покорявайки се един на друг и един другиму нозете да умиваме, защото Христос заповяда на Своите ученици да правят така; но не послуша това Иуда, раб и лъжец.
Песен 7
Ирмос: Отроците във Вавилон не се уплашиха от пламъка в пещта, но хвърлени сред огъня и оросявани възпяваха: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Кимайки с глава, Иуда замисляше злодеянието си и търсеше удобно време, за да предаде на осъждане Съдията, Който е Господ на всички и Бог на нашите отци.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Един от вас ще Ме предаде” - рече на приятелите Си Христос; а те, като забравиха веселието, обхванати от скръб и страх запитаха: „Кажи ни кой е, Боже на нашите отци?”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Този, който с Мен дръзко слага ръка в блюдото; за него щеше да е по-добре изобщо да не влиза през вратите на живота!” – така предателя посочи Христос, Бог на нашите отци.
Песен 8
Ирмос: За отеческите закони търпяха беди блажените юноши във Вавилон, но като презряха царската безумна заповед сред неопалващия огън за Владиката пееха достойна песен: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Апостолите - блажени съ-трапезници на Словото в Сион, тръгнаха след Него като агнета след пастир и съединени неразлъчно с Христа, хранени с божественото слово, те с благодарност викаха: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като доброволно забрави закона на любовта, злославният Искариот приготви за предателство нозете си, които Ти уми; и вкусвайки от Хляба – Твоето божествено Тяло, той вдигна пета срещу Тебе, Христе, и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Безсъвестният Иуда прие Тялото, което опрощава греха и божествената Кръв, която се пролива за света; но не се засрами да пие това, що продаде за цена, не се отврати от злото и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Песен 9
Ирмос: Елате, верни, с възвишени умове да се насладим на гостоприемството на Владиката и на безсмъртната трапеза в горницата и да чуем възвишено слово от Словото, Което ние величаем.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Словото рече на учениците: „Идете и пригответе в горницата Пасхата, която утвърждава умовете, посвещавани от Мене в тайнството чрез безквасното истинно слово и величайте ненарушимата благодат.”
 Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отец ражда преди вековете Мен – Творческата Премъдрост; като начало на Своите пътища Той Ме създаде за делата, които сега тайнствено се извършват, защото бидейки Слово несъздадено по естество, с тези слова Аз правя Свое това, което сега възприех.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Понеже не призрачно Съм Човек по природа, съединеното с Мене естество се обоготворява поради взаимообщението на естествата; затова познайте Мен, единия Христос, Който спасявам това, от което, в което и което Съм.
Светилен:
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
Иудейското сборище се събира, за да предаде на Пилат Създателя и Твореца на всичко. О, беззаконници! О, неверници! Те приготвят съд за Този, Който иде да съди живи и мъртви; Изцеряващия страстите те приготвят за страдания; дълготърпеливи Господи, велика е Твоята милост, слава Тебе!
Беззаконният Иуда, който на вечерята топи с Тебе в блюдото, сега протяга ръце към беззаконниците, за да вземе сребърниците; той изчисли цената на мирото, но не се побоя да продаде Тебе, Безценния; той даде да му умиеш нозете, но на беззаконниците с целувка измамно Те предаде, Владико; той бе отхвърлен от апостолския лик и захвърли тридесетте сребърника, без да познае Твоето тридневно възкресение, чрез което, Господи, помилуй ни!
Лукавият предател Иуда с измамна целувка предаде Спасителя Господа и продаде на иудеите като роб Владиката на всичко; и като овца на заколение бе поведен Агнецът Божи, Синът на Отца, Многомилостивият.
По делата си се разкри Иуда – раб и лъжец, ученик и предател, приятел и дявол; следвайки подир Учителя, замисляше как да Го предаде и си казваше: „Ще Го предам и ще припечеля събраното съкровище.”. Той искаше и мирото да продаде и чрез измама Иисус да залови; с целувка предаде Христа, Който отиде като овца на заколение; Той е Агнецът Божий, Който единствен е добросърдечен и Човеколюбец.
Слава, и ныне, глас 2: Агнецът, Когото Исая проповядваше, отива на доброволно заколение и подлага плещите Си на бичуване, страните Си на удари, не отвръщайки лицето Си от срама на заплюването и се осъжда на ужасна смърт; Безгрешният приема всичко доброволно, за да даде на всички възкресение от мъртвите.
Стиховни стихири:
Днес се събра против Христа лукавото сборище и замисли против Него напразен заговор – да предаде Невинния на смърт пред Пилат. Днес с припечеленото Иуда си надява на врата бесило и се лишава, както от временния, тъй и от божествения вечен живот. Днес Каиафа неволно пророкува, казвайки: „По-добре е Един да умре за народа”. Та нали наистина Той дойде, за да пострада за нашите грехове и да ни освободи от робството на врага, като благ и Човеколюбец.
Днес Иуда слага маската на нищелюбието и тъй разкрива истинското си користолюбие, защото той не е загрижен за бедните и продава не мирото на грешницата, а Мирото небесно и скрива получените за Него сребърници. Бърза той да иде при беззаконните иудеи и им казва: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” О, сребролюбие предателско! Евтино продава Непродаваемия и извършва сделката според желанието на купувачите; не се скъпи за цената, но продава като избягал роб, защото обичай на крадците е да захвърлят ценното. Сега ученикът хвърли на псетата Светинята, защото неистовото му сребролюбие го накара да беснува против Своя Владика. Да бягаме от такова изкушение, зовейки: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.
От преп. Йоан Дамаскин: Нравът твой е пълен с коварство, беззаконни Иудо, защото страдайки от сребролюбие, ти стана човеконенавистник. Щом си обичал богатството, защо дойде при Оня, Който учеше на бедност? Ако си Гообичал, защо продаде Безценния, като Го предаде на убиване? Ужаси́ се, слънце, заплачи, земьо, и разтърсена призови: „Благий Господи, слава Тебе!”.
От патр. Методий: Нека вече никой непосветен в тайните, о верни, да не пристъпва към Господната вечеря и да не се приближава към трапезата с коварство, като Иуда; защото той, като прие залъка, против Хляба въстана; имаше вид на ученик, а на дело стана убиец; заедно с иудеите се радваше, макар да беше един от апостолите; ненавиж-дайки целуваше, целувайки продаваше Изкупилия ни от проклятието - Бога и Спасителя на нашите души.
Слава: Нравът твой...
И ныне, глас 5, от преп. Козма Маюмски: Посвещавайки в тайните Твоите ученици, Господи, Ти ги учеше така: „О, приятели, гледайте никакъв страх да не ви разлъчи от Мен, защото макар и да страдам, правя го за света. Да не се съблазните поради Мене, защото Аз не дойдох, за да Ми служат, но да послужа и да положа душата Си като изкупление за света. Ако сте Мои приятели, подражавайте Ми: оня, който иска да бъде пръв, нека бъде последен, господарят да бъде като слуга. Пребъдете в Мене, за да принесете грозд, защото Аз съм Лозата на живота.”
Велики Петък
Из утренята на Велики Петък
Хвалитни стихири, глас 3:
Две зли дела извърши първородният Ми син Израил: той изостави Мене, Извора на живата вода и си изкопа кладенец разбит; Мен разпъна на Дървото, а Варава изпроси и освободи. Ужаси се от това небето и слънцето скри своите лъчи. А ти, Израилю, не се засрами, но на смърт Ме предаде. Прости им, Отче Светий, защото не осъзнават какво извършиха.
Студитова: Всеки член на Твоята свята плът претърпя безчестие заради нас: главата - тръни, лицето - заплюване, страните - плесници, устата - вкус на разтворена в оцета жлъчка, ушите – нечестиви хули, гърба - бичуване и ръката - тръст, цялото тяло – разпъване на Кръста, ръцете и краката - гвоздеи и ребрата - копие. Пострадал за нас и освободил ни от страдания, слязъл при нас по Своето човеколюбие и възнесъл ни, всесилни Спасителю, помилуй ни!
Византиева: Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество, защото днес когато Ти бе издигнат, погина еврейския род, завесата на храма се раздра на две и мъртвите възкръснаха от гробовете; а като видя чудото стотникът се ужаси. Твоята Майка, стоейки пред Теб, ридаеше с майчина скръб и викаше: „Как да не заридая и как да не се бия в гърди, виждайки Те осъден и гол да висиш на Кръста?”. Разпнат и погребан и възкръснал от мъртвите, Господи, слава Тебе!
Слава, глас 6: Съблякоха Ми дрехите и Ме облякоха в багреница, възложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка дадоха тръст, за да ги разбия като грънчарски съдове.
И ныне, глас 6: Подложих гърба Си на бичуване и не скрих лицето Си от оплюване, застанах пред съда на Пилат и претърпях Кръст за спасението на света.
Велика събота - канон на Утренята, който се чете и на полунощницата преди Пасхалната Утреня
Канон, творение на преп. Козма Маюмски, Марк, еп. Идрунтски и преп. КасияКонстантинополска, глас 6. Акростих на гръцкия оригинал:
И днес възпявам Великата Събота.
Песен 1
Ирмос: Този, Който в древност покри с морските вълни преследващия мъчител, сега е скрит под земята от децата на спасените тогава, а ние като млади девици нека да възпеем Господа, защото славно Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Господи Боже мой! Ще Ти запея погребално песнопение и надгробна песен, защото чрез Твоето погребение Ти ми отвори входовете на живота и чрез Твоята смърт Ти умъртви ада и смъртта.
Всички надземни и подземни твари се потресоха при Твоята смърт, съзерцавайки Тебе, моя Спасител, едновременно горе на престола и долу в гроба, защото непонятно е за ума как Ти яви Се като мъртъв, Началниче на живота.
За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти слезе в дълбините на земята и за Тебе не остана скрито моето естество, което бе в Адам; и погребан Ти обновяваш мене – тленния, Човеколюбче.
Песен 3
Ирмос: Ти, Който цялата земя постави на водите без опора, сега висиш на Лобното място, а съзерцавайки Те творението, обхванато от голям страх, възклицава: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Знаците на Твоето погребение Ти показа в множество видения, а сега Своите тайни, Владико, Ти богочовешки яви и на намиращите се в ада, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти разпростря Своите длани и съедини това, което преди беше разделено, а чрез обличането в плащаница и погребални повивки, Спасе, Ти освободи и окованииците, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти, бидейки Невместим, доброволно бе задържан от гроба и печатите, но чрез божествени-те действия Си явил Своята сила на тия, които Те възпяват: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Седален, глас 1: Войниците, които пазеха Твоя гроб, Спасителю, паднаха като мъртви от блясъка на явилия се ангел, който възвести на жените възкресението. Славим Тебе – Унищожителя на тлението! Покланяме се на Тебе, Който възкръсна от гроба, единствен Боже наш. Слава, и ныне – същият.
Песен 4
Ирмос: Провиждайки Твоето божествено понизяване на Кръста, Авакум в страх зовеше: „Ти разруши властта на силните, Благий, приобщавайки се към намиращите се в ада, като Всесилен!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес Ти освети седмия ден, който в древност благослови с почивка от делата Си; защото в почивка съботна пресъздаваш и обновяваш всичко, Спасе мой, и към Себе Си го призоваваш.
Когато Ти с висша сила удържа победа, душата Ти се отдели от тялото, но чрез Своето могъщество, о Слове, Ти разкъса веригите на ада и смъртта.
Срещайки се с Тебе огорчи се адът и погина от страх пред Твоя образ, защото видя Човек обóжен, уязвен от рани, но всесилен.
Песен 5
Ирмос: Исая видя незалязващата светлина на Богоявлението, Христе, което стана поради Твоето милосърдие и бодърствайки през нощта той викаше: „Ще възкръснат мъртвите, ще станат намиращите се в гробовете и ще се възрадват всички родени на земята!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти претворяваш земните, Създателю, като Сам обличаш Се в земна пръст, и плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове; защото благородният Ариматеец изпълнява промисъла на Раждащия Те Отец, Който славно в Теб ме обновява.
Чрез смъртта Си Ти изменяш смъртното, чрез погребението - тленното; но Ти пребъдваш неизменен, както подобава на Бог, правейки безсмъртно онова, което възприе, защото нито плътта Ти видя тление, Владико, ни душата Ти остана в ада.
Произлязъл от безбрачната Девица и прободен в ребрата, Ти чрез Нея, Творче мой, извърши обновлението на Ева и стана нов Адам, Който свръхестествено заспа животворен сън и въздигна живота от сън и тление, като Всесилен.
Песен 6
Ирмос: Иона бе погълнат, но не и удържан в утробата на кита, защото бидейки предобраз на Теб – пострадалия и погребания, той излезе от звяра като от чертог и викна към стражите на Твоя гроб: „Напразно пазите, защото Самата Милост сте оставили!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти бе умъртвен, но не Се раздели с плътта, към която беше приобщен, о Слове; макар че Твоят храм се разруши по време на страданията, но и тогава една бе Ипостаста на божеството и на плътта Ти, защото и в двете естества Ти пребъдваш един Син, Слово Божие, Бог и Човек.
Смъртоносно за човеците, но не за Бога бе Адамовото прегрешение, защото макар и да пострада естеството на Твоята плът, създадена от пръст, но безстрастно остана Божеството, а тленното в Себе Си Ти претвори в нетленно и Възкресението яви като извор на нетленния живот.
Царува адът над рода човешки, но не во веки бе неговата власт, защото Ти, Могъщи Боже, положен в гроба, с живоначална длан разби ключалките на смъртта и възвести на от века пленените от нея истинското избавление, ставайки Спасителю, първороден измежду мъртвите.
Кондак, глас 6: Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Песен 7
Ирмос: О, неизказано чудо! Този, Който избави от пламъка благочестивите юноши в пещ-та сега в гроба мъртъв, бездиханен Се погребва за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Уязви се адът, приемайки в утробата си Този, Който бе прободен с копие в реброто, и стене поглъщан от божествения огън за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Според закона на смъртните Животът на всичко приема полагане в гроб и го прави извор на Възкресението за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Божеството на Христа едно и също бе в ада, в гроба и в Едем, неразделно с Отца и Светия Дух за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Ужасява се небето в трепет и се разтърсват земните основи, защото към мъртвите Се причислява Този, Който живее във висините и Се затваря в тесен гроб; благославяйте, Го отроци, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Разруши се Пречистият храм, но със Себе Си Той съ-въздигна падналата скиния, защото вторият Адам, живеещ във висините, слезе даже до адските дълбини при първия; благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Изчезна дръзновението на учениците, но не и на Йосиф от Ариматея, който видя Всевишния Бог мъртъв и гол и Го изпроси и погреба, викайки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.
О, необикновени чудеса! О, благост! О, неизказано търпение! Доброволно под земята Се запечатва Този, Който живее във висините и неправедно като лъжец се обвинява Самия Бог: Благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Песен 9
Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.
Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.
Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род.
Велика Събота
Из стихирите на Вечернята:
Гледайки Те днес на Кръста да висиш, Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди жално викаше: „Горко ми, божествено Чедо! Горко ми, Светлина на света! Защо Се скри от моите очи, Агънче Божи?”. Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.
Днес Владиката на творението застава перед Пилат и на Кръст се предава Творецът на всичко, като агнец, воден по своя воля; с гвоздеи Се приковава и в ребрата Се пробожда и с гъба Се напоява Този, Който изля като дъжд манната; по лицето удрят Изкупителя на света и от собствените Му раби Се поругава Създателят на всичко. О, какво човеколюбие прояви Владиката! За разпъващите Го Той молеше Своя Отец, казвайки: „Прости им този грях, защото не знаят беззаконниците, че вършат неправда!”.
Когато от Дървото Ариматеецът сне мъртъв Теб – Живота на всички, той със смирна и плащаница Те обви, Христе, и с любов сърдечна искаше да целува нетленното Ти тяло, но сдържайки се поради страх, радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.
Слава и ныне, глас 5: Теб – Обличащия Се в светлината като с дреха, Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво и виждайки Те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и с ридания говореше: „Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето Те гледаше висящ на Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как ще Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце ще се докосна до нетленното Ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина, Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението, зовейки: „Господи, слава Тебе!”.
Из Утренята:
Тропар, глас 2: Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.
Втори тропар, глас 2: На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!”.
Кондак, глас 6: Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Стихира при целуване на св. Плащаница, глас 5:
Елате да прославим приснопаметния Йосиф, който отиде през нощта при Пилат и изпроси Живота на всички: „Дай ми Този Странник, Който няма къде глава да подслони; дай ми Този Странник, Когото лукавият ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник, към Когото Майката, виждайки Го да виси на Кръста, с ридания викаше и майчински възкликваше: „Горко ми, Чедо мое! Горко ми, моя Светлина и възлюбен Плод на моята утроба! Защото предсказаното от Симеон в храма, днес се сбъдна: меч прониза сърцето ми, но Ти претвори плача ми в радост с Възкресението!”. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе, и на Твоето свято Възкресение!