Православието като начин на живот-6

https://www.facebook.com/notes/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B2%D … 1440660856179367/

който няма страсти,
        вижда безпределното;
който има страсти,
        вижда пределното.



Когато хората узнаха
        добротата на доброто
        разбраха злото.
Ето защо мъдрецът
        чрез бездействието действува,
        чрез безмълвието учи;
        нещата се създават
        той не подменя тяхното начало;
        създава, но не обсебва,
        действува, но не е самонадеян;
        завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.

Ето защо мъдрецът
        като се поставя зад другите,
        излиза пред тях;
        като пренебрегва живота си,
        го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
        тъкмо защото няма личен интерес?


Водата допринася полза на всички неща,
        но не се бори с тях.
Тя се стреми към (ниските) места,
        които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.


(Принципът на мъдреца е)
        Животът да следва земята.
        Сърцето да следва дълбочината.
        Благотворителността да следва жен[1]  (хуманност, човеколюбие)
        Думите да следват искреността.
        Управлението да следва спокойствието.
        Делото да следва умението.
        Постъпките да следват времето.
Именно защото (мъдрецът) не се бори,
        затова е непогрешим.


хората трябва да се научат:
        да бъдат прости и скромни,
        да ограничават личното
        и да потискат страстите.


Всички хора са радостни,
        сякаш присъствуват на обредно угощение,
        сякаш празнуват настъпването на пролетта.
Само аз съм спокоен —
        без предвестие,
        подобен на бебето,
        още неумеещо да се смее,
        без цел като бездомник.


Всички хора имат излишък,
        само аз съм сякаш изключен
        със сърце на глупав човек —
        непонятен.
Всички хора са пълни със светлина,
        само аз съм потънал в мрак.
Всички хора са изпитателни,
        само аз съм великодушен —
        необятен като морето,
        безпределен като вятъра.
Всички хора имат способност
        само аз приличам на глупавия
        само аз се отличавам от другите
        ценя майката хранителница.


Който няма,
        получава.
Който има,
        се заблуждава.

Който се уповава само на своите очи
        недовижда.
Който се самопредставя,
        не блести.
Който се хвали,
        не се прославя.
Който напада,
        няма успех.
Който се гордее,
        не може да е старши.


 добрият е учител на лошия,
        а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
        и добрият не обича своя обект,
        макар и да се считат за умни —
        са глупави.


Всички неща се връщат към него,
        но то господар не им става,
        може да се нарече велико.
 То е велико,
        защото не се счита велико.


Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.


Не бъди пищен като ясписа,
        а прост като камъка.


Няма по-голямо нещастие
        от незнанието на мяра.
Няма по-голямо престъпление
        от стремежа за богатство.
 
Ето защо:
Който умее да бъде доволен,
        винаги е удовлетворен.


Високо просветеният чуе ли за Дао
        действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао,
        ту го съхранява, ту го загубва.
Неукият чуе ли за Дао,
        избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех
        не би било Дао.

ще споделя нещо много лично.
Как стигнах до Православието.
От човек, който беше повярвал. Който силно ме привлече- точно заради вярата !, исках да разбера повече, да си изясня толкова много лични въпроси.... защото аз от години сама се опитвам да стигна до осъзнаване на вярата.
И след комуникацията си с този човек, стигнах до изповед. Много мъчително беше...
И знаеш ли какво ми каза свещеника?
Че този човек не е разбрал правилно християнството......