Православието като начин на живот-6

Мен ако ме питате отидете в петък, в събота сутринта е навалица. Тогава (на Тодорова събота) обикновено голяма част от миряните взимат първо причастие за годината и е наплив.

В списъка в началото на темата не е включено Списание "Аязмо" - списание за православен живот. Излиза в Стара Загора, а от скоро има и сайт. Не знам дали мога да пусна линк тук, но в Гуглето всеки може да го намери.
Както виждам списанието обръща специално внимание на религиозното възпитание на децата.
Поздрави

Здравейте,и аз да се включа.
Мога да кажа какви трудности срещам с таткото,който е невярващ.Не е съгласен малкия да се причастява .От две седмици се съгласи да се причастява веднъж в месеца.Таткото почти не влиза в храм.На службите стой отвън на Църквата.Но преди две семици така се наредиха нещата,че отидохме на Църква тримата.Успяхме и да не закусваме и дойдохме 10 мин.преди причастие.Така и малкия намаше време да тича в Църквата по време на служба,което прави нещата още по-трудни.Исках да кажа с две думи,че ако имам желание за това Господ ми помага иначе не бих се справила сама.За пореден път го установих.
Иначе ми е много трудно да предприема нещо каквото и да е на тази тема,а и малкия се влияе от баща си.Това,което правя често е да се моля.
Една приятелка ми каза,че ако ние християните трябва да сме пример и другите ще повярват,което установих,че е вярно.

anushka_a,много хубаво си го написала-откровено.При нас не е чак такова положението.Моят мъж е по-скоро нехаен.Вярвя(влиза в църква и пали свещи,ходил е на Божи гроб),но не разбира защо трябва да посещава службите или да се причастява и не го прави.Аз винаги след литургия прибирайки се в къщи споделям какво е четено от евангелието или какви мъдри слова е казал отеца и им става интересно на двамата с дъщеря ни.Така става опознаването постепенно.Всъщност и при мен процеса е скорошен,та и аз не мога да си позволя да ги поучавам или да изисквам да идват с мен.С малкото дете нямам проблеми.Сега в събота като се прибра вечерта и започна да топи хляб в чашата ми с вино и да дава наред на всички,защото това е видя  Личния пример ,без думи е достатъчен.Вярвам,че ще отидем заедно на литургия някой ден.

Благодаря много за споделения опит от ваша страна. При мен бъдещият ми съпруг е германец, кръстен е като католик, но никога не е възпитаван във вяра, изобщо не се интересуваше от това. Даже се дръпна от католическата църква, защото трябва да плаща данък всеки месец, а не намира смисъл в това. Сега парил месец ще се кръсти в България в православната вяра, защото ни предстои сватба, а аз държа на църковния брак. Но мисля, че го прави само заради това, а не защото всъщност го иска. Не ме спира да ходя ан църква (което тук е по-сложно, защото няма българска православна), даже е идвал с мен. ѝПреди се опитвах много често да му говорят за вярата, да се оптивам да му обясня това, което мога, защото не всичко мога да обясня защо е така. Но той се чувстваше притиснат, казваше ми, че не бива да го карам да врява.. И естествено е прав. Затова сега много внимавам да не съм много "нападателна" и се моля просто да му се товори сърцето за вярата. И вярвам, че постепенно ще се случи.

Напомнихте ми за св. Елисавета Фьодоровна. Тя е протестантка, но любовта на съпруга й и неговият пример я обръщат към православната вяра. Пише писмо на баща си по повод приемането на свето кръщение. Много е хубаво!

Исках да ви питам - до колко строга е забраната за физическо общуване по време на постите? За целите пости ли важи или само за строгите? Вие спазвате ли я? 

Физическото общуване е допустимо само между съпруг и съпруга.

Да, за съпруг и съпруга питам. Допустимо ли е обаче по време на пости?

Допустимо е -или поне нищо не е написано като забрана в типика. Според мен обаче трябва да го обсъдите със свещеник.

Благодаря, mama Barba. Писмото не го намерих, но прочетох за нея... Настръхнах, много вдъхновяващо какво прави вярата в Бог!

Тревожна тенденция е, че за втори път се намесвам във ваша дискусия с едно и също уточнение. Подозирам, че не ме четете.   Малко съм обиден също.  
 
Сексът (във всичките му форми) не се препоръчва, меко казано. И съм го чел поне на 2 места в православни сайтове. Пуснах наскоро тема за сексуално въздържание... във форум с огромен процент разгонени дами и господа (за съжаление не се шегувам ). Счетох, че точно там е подходящото място... там, където  плътските страсти са начин на "живот". Малко така ме цензурираха, после ме и санкционираха  . Също така намекнаха няколко потребители, че съм психично болен (това, разбира се, е вярно, та не оспорих "диагнозата"  )

Вече публикувах следващите редове в темата ви за постите мин. година.
...догодина пак, тук съм... и няма да спра да ви търся кусури.  



"7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm#2

И с право не те четат, защото пишеш без да си наясно какво пишеш. И тъй като с теб човек да води дискусия е все едно да води разговор с радиоточка, сам си прочети отговора ми в текста, който си копирал. Даже съм ти го оцветил в червено. Затова има свещеници, които да преценяват всяка ситуация поотделно и да решат кой какво трябва да пости. Когато хората бъдат изместени от роботите тогава всички ще живеят по алгоритъма на вградения софтуер. За сега (за огромно твое съжаление) хората са живи същества и като такива не могат да бъдат еднакви.

Факта, че се появяваш само по време на пости за да всяваш смут е достатъчен за да стане ясно що за човек си.

http://brazilka.blogspot.bg/2009/12/blog-post_3545.html

"Брачното ложе е благословено. Когато има сключен църковен брак може да има интимни отношения по време на пост, но по–скоро да са за задоволяване на нужда, а не да се търсят умишлено. Ако партньорът ви не пости и не е религиозен, но иска да имате интимни отношения по време на пост, важи същото."

Аз ще кажа, че и за задоволяване на нужда не е препоръчително. Спазвала съм горната препоръка и се чувствах ужасно. Затова вместо да отстъпвам да задоволяваме въпросната нужда, говорех със съпруга си и го убеждавах, че времето на поста е кратко и ще успеем да издържим. Мисля, че това е смисълът на брака: единият, ако е по-слаб, да бъде подкрепен от другия с добро и любов.

Сега, твоят случай е по-различен. Доколкото си спомням, съпругът ти не е вярващ човек. Много е деликатна ситуацията. Но, отново, 40 дни не са толкова дълъг период. Ако съпругът ти е съгласен, въздържайте се. Ръководи се от съвестта си. Във всички случаи обаче се посъветвай със свещеник!

Има и други ограничения във връзка с интимните отношения. След съпружеско общение, например, не може да се взима нафора. Абсолютно забранено е да има интимни отношения преди приемане на свето Причастие. Има правила, които не са описани в Типика.

И последно, има опасност от залитане в другата крайност. Да се въздържаме, да се въздържаме, другият да няма сили да се въздържа колкото нас и да се застраши бракът.

Хаджия,
Господ  ни иска целите, на 100 процента, не на 99. И мен ако питаш - 24 часа, 365 дни. А не само през тези 40. Тук не говорим за диета по здравословни причини.  
И ако не можем да устоим на плътската съблазън, без значение дали  насърчени от свещеник... това говори достатъчно за нас и за въпросния служител на Църквата.

"Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона"

Или на жена си, както и на нагона си. И да се съобразяваме с нейните/нашите нужди, които не са никакви нужди, а желания. И то плътски.

"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда."

"защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме."



А че хората сме различни – така е... на някои им приляга светския живот, и имитират набожност.
Обаче това ще ни отведе до ръба на пропастта, дори да лицемерничим и да се самозаблуждаваме , че сме отдали себе си на Бога...

"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
... защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. "


Аз си знам, че това което обичам най-много... е всъщност най-големия ми враг. И най-близките ни хора, които ни обичат, и които са направили най-много за нас... имат и най-голяма власт над нас. И точно те могат незабележимо и несъзнателно, съвсем неумишлено  да ни отклонят от тесния път. Ако трябва, ако се налага, ще ги предам. И ще си понеса последиците. По-добре тях, отколкото Бога.

"И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
. защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка"

"и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. "


Бъдете живи и здрави! Това е само едно мнение... на един идиот.