Православието като начин на живот-6

Дядо Хаджия, нали питаше къде сме?Ей ни в пълен състав. Достатъчна е една публикация на човека с неразбираем ник( преди мен) и темата е събудена

Идва достойно младо и модерно поколение от богослови в България. Православието ще тръгне по правилния път с такива богословки като Илона. Дето се вика - радост за очите на всеки православен християнин.


В писмото до нея дори си били позволили да цитират Библията. Не ги е срам, как може богослови да си позволяват да цитират Библията.

Хайде да попитам съвсем простичко.....

Четейки притчите за сеяча, за мрежата с различните риби и т.н., спонтанно се замислям от коя почва съм, от кой вид риба съм....
Вие замисляли ли сте се в тази посока, по подобен начин?  
Много е трудно човек сам да се види, безстрастно. Отстрани погледът е по - обективен, сякаш.
Като гледам, в природата има и акули, и делфини и камениста почва и песъчлива и чернозем.....
Ами ако съм от каменистите  как ще  давам плодове вкусни, сочни, Богоугодни . Може би трябва да отглеждам кактуси.....някои от тях също цъфтят красиво, но да са дяволови....нали семената са различни -има плевели и има добро семе.... нивата е светът, доброто семе са синовете на царството, а плевелите са синовете на Злия, врагът, който ги пося, е дяволът. Има Божии чеда има дяволови....моля се да не съм от вторите, ама то кой иска да е
Ами ако съм родена плевел или лоша риба, дето ще бъде изхвърлена от мрежите на Царството Божие.
Кой иска да бъде плевел?
 Всъщност, не е ли суетно това, все едно е като съблазън и стръв, все едно да се стремим да не сме плевел, само и само за да не отпаднем от блаженството......
 Защото нали в Царството Божие няма страдание, всичко е сладко, всичко е Любов....

Ооо, притчата за сеяча ми е любима. Изключителна проникновеност има в нея. 
Ще се опитам да изясня защо, но ето я и самата притча:

Плевелите са от дявола, тях не ги мисли, а доброто семе е добро, само ако даде плод – това е този, който разбира словото, който е постоянен във вярата, в молитвата, в смирението и т.н.
Да, нивата е този свят - и ако не разбираш Словото, неизбежно ще станеш жертва на заблуждение – посят си до пътя и няма да дадеш плод.
Ако не си готов да понесеш мъчения, страдания, хули, гонения заради Него – посят си на камениста почва и няма да дадеш плод.
Ако служенето на човешкото, на земното, на сътвореното ти е по-значимо от служенето на Бога - посят си сред тръни и няма да дадеш плод.

Тази притча сякаш не е ни за Божии чеда, ни за дяволови – за тях е вече късно. Тя е за нас - хората, които ни на Бога сме верни, ни на дявола... и които трябва да направим своя избор... тук и сега!

idiotsamamaetayna
много  благодаря за обяснението. Точно се чудих защо никой не пише....
За избора го осъзнах. Надявам се, вярвам. Всеки един от нас бива поставян  в ситуация (ситуации), в която ясно и откровено му се показва, че направеният избор и начинът, по който е направен  е определящ за спасението му. То се усеща.
Изборът го правим обаче, всеки миг докато сме още тук, на Земята. Господ е търпелив и ни дава повече пъти шанс. Считам, че Той за всеки един от нас има Свой индивидуален План.
Важно е ние да осъзнаем какъв е този план за нас и да сме будни го следваме. Осъзнаем ли го, според мен става по- лесно. Може би това, което пиша е тотална заблуда, споделям това, което съм почувствала.
 
Ала изборът е според мярката ни на осъзнатост, на разбиране, на сила на Духа.......И уви.....падаме и ставаме... или поне аз се опитвам да ставам...

това не го казвам като оправдание, а като тотална слабост, защото често се виждам колко съм лесна за уловки, как се подвеждам, особено и имено заради слабостите си,  как чета и не винаги разбирам, а понякога си мисля , че разбирам, но до каква степен не е ясно.... НЕ искам да знам за злото, просто отказвам. Но то провокира....после го търся къде  е скрито то в мен и как да го изкореня.  Мозъкът ми става на фльонга, понякога влизам в противоречия, които ме взривяват. Блокирам.....и  ставам  безстрастна. Ами ако цялата съм изплетена от зло, как да се изкореня, от себе си?
Питах майка си - ако съм блондинка по рождение, как да стана брюнетка, тя на шега ми отговори : на фризьор!"
само допреди две години нямаше да разбера това изречение.
след конкретно събитие ми се отвориха сетивата...мисля, че съм готова, ама де да знам. Сама себе си не познавам добре.

Служенето на човешкото е т.н. човекоугодие, нали?

В тази връзка, примери - бол. Някои от тях са доста очевидни и ясни.....Обаче, например, бях чела една беседа, в която се разказва за двама приятели. Били на излет, единият го ухапва отровна змия. Другият, за да спаси живота на приятеля си, изсмуква с уста отровата от раната му и така умира. Жертва живота си, за да спаси живота на другия.
Дълбоко се замислих.
Честно казано, ако някой/ мой приятел/ близък,  даде живота си, за да живея аз, няма да понеса, че е загубил живота си заради мен. Предпочитам да бях умряла. Но пък тогава той би страдал, че той живее, не се е пожертвал и така и е допуснал да умра аз.
Често подобни ситуации ме вкарват в омагьосан кръг.
Преживях и аз омагьосана ситуация, много енергия платих за нея.  
Имаше една друга притча за монахът в един манастир, който намерил изоставено бебе край пътя и го взел. Другите монаси били скептични, питали подозрително! - ти проучи ли корените на това бебе...... но монахът отговорил, че нали Господ ни учи да помагаме на слабите и беззащитните. Е, това бебе като порастнало, убило осиновителя си, разрушил манастира и всичко градено от монасите.
Обаче, когато обичаме и ни е мъчно за хората?
Ето, сега ми е мъчно, че стават тези търкания в темата, те от всякъде прозират. Не разбирам, та нали сме всички във вярата? Защо се делим един от друг с намеци и подигравки, все едно другият е проява на сатаната? И аз имах смут към начина, по който дядо Хаджия пише, но може би това е сигнал, че самата не съм достатъчно узряла.
И в крайна сметка пак и отново стигам до молитвата.....
Четох за св. Йоан Златоуст, че чак след 22-рата си г. е започнал богоугоден живот, кръстил се е чак тогава и т.н.
Преди това е водил по- скоро светски, ерудиран живот, ходил е дори по представления, за които после се изказва доста заклеймително.
Честно казано, бях доста смутена, защото съм отраснала с театри, с представления, с концерти.
и до ден днешен ми харесва да ходя на хубави постановки, да водя и детето си....

Писах, писах и после се зачудих дали пък биваше да пиша всичко това. А можех още да споделя , от ежедневието си, което е силно светско. Съвсем не съм в пещерата.
Моля, извинете ме, простете ми, ако съм ви натоварила или провокирала нехармонични усещания.

Благодаря на всички  
 

Катерица, вкара ме в размисъл...

Ами добре де, значи ще си напиша онова, което щях -- дойде му времето и мястото, пък то, ако е рекъл Господ, ще успея да предам смисъла, който искам, и да не внеса още повече смут.

Та, мислех да напиша нещо банално, че всички сме различни и нарочно сме създадени различни, така че всеки някъде да пасва в Божия план за спасение, именно с тези си качества (че дори и с „недостатъците“, цялата триизмерна картинка, Катерица, благодаря за думата ), НО...

Но въпреки че ни е дадена свободната воля, онова което не ни е дадено и за което трябва да се уповаваме на Бог чрез вярата, е виждането за истината, то може да бъде описано като онова не три-, а четири и повече Д виждане, което ще ни даде разбирането за нещата, такова, каквото Катерица и по-аналитичните умове (какъвто е и моят), няма начин да не търсят, защото просто така са създадени.

Та, това виждане не ни е дадено, затова и не можем да разберем някои неща, разбираме ги, ама донякъде и после от това някъде, накъде? Наникъде. И като стигнем доникъде, започваме да се спъваме в противоречия. Едно такова противоречие е дали само с вяра ще се спасим, или трябват и дела? Дали вярата ни пречиства и води до дела, такива каквито са Богоугодни? Друго мнимо противоречие е за Йуда Искариотски. И пр., и пр., и пр.

Но онуй, което си набивам аз в главата, е, че тези противоречия са противоречия само за човешкия несъвършен ум. Именно заради това на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на дървото (на живота/знанието), защото то не е било лъжица за техните усти.

И така нататък, спирам дотук, защото и моят мозък „стана на фльонга“ (Катерица, ) и нищо добро няма да излезе от поста, ако продължа.

Бъдете благословени!

П.П. Служенето на света и човешкото, аз схващам по-скоро като тази притча от Лука, простете некадърния цитат:

Мяуче,  
Прочетох те няколко пъти. Успях да проследя мисълта ти и тя хармонира с моята.  
Да, различни сме. В един много силен период от живота ми, в който се борех с моите си демони,  "видях" света точно така- като едно огромно платно, мегаизмерно, пулсиращо и всеки един от нас има своето място в него. А това означава, че в него като в един мулти-пъзел за всеки и за всичко се вписва и е определена дадена роля. За да служи на общото, на цялостната хармония. Със своята дан (ако ще и да е горчива и/или дори зла!), със своята част от общия пъзел. Това е като една живописна картина,  в която има множество нюанси, и всеки един от нас има място в тази многопластова картина със своя нюанс. И ние сме длъжни да го приемем с благодарност. Дори и да обичаме розовото, а да ни е определен и даден сивия цвят, ние трябва чрез сивия си цвят да съумеем да видим цялостната, завършена картина, бликаща с цветовете, които в своята многоизмерна цялостност накрая се сливат в ослепителна пулсираща светлина. Нека си припомним дъгата. Тя е дифрактирана  БЯЛА светлина. В нея има нюанси, които по един съвършен начин понякога ни се откриват; скрити цветове, които образуват Цялото- безцветната ослепително красива бяла Светлина. А именно Бог. Проявата на Който е светлина според много от свидетелствата.
Т.е излиза, че дори и за престъпника има роля и той се вписва в Божият план по Негово допущение. За да има и жертва..за същия този престъпник.

И когато на дадена душа е дадено да страда....това е за нейно добро- за да се пречиства,  спасително за нея е да осъзнае, че така е Пътя й; тя е длъжна да благодари и да се опитва да не унива, за да не се погуби....Ами ако я съсипе унинието?!?!Нима и това не е заложено предварително? (тук съм сигурна, че се сещате кои души визирам) Ако не са й дадени достатъчно  СИЛИ и енергия- т.е. достатъчно благодат?
 Или ако НЕ съумее да ги съчетае, използва достатъчно оптимално?! Т.е. е прахосала благодатта?

Това е все едно ЕКСПЕРИМЕНТ (химик съм, простете израза ) Един безкраен експеримент- за всеки поотделно и за цялото човечество като цяло.
На който обаче се знае краят-идването на антихриста и  разрухата, тук, на Земята. Но този край е и начало.  Нали ? Живот в бъдещия век. За тези, които Бог е помилвал.
"Видях" съдби с откровени патологии......души загубили се.........погубващи и други такива, срещайки ги по пътя си. Божичко , помилуй!
И стигнах до молитвата, искрената и съкрушителна. Бог да ме/ни помилва.  

Основното, което ми помага е да се моля- за чисти мисли , да Му служа и да не ставам (да не ме е страх, че съм лесна плячка) инструмент в ръцете на онзи с опашката.
За мен едната вяра не е достатъчна, нужни са и дела. Да укрепваме във вярата и да имаме страх Господен(т.е. - да спазваме Заповедите , според осъзнаването им), и  тогава идват и лека полека, пак с Божия помощ, по Негова Воля, и богоугодните ни дела.
В триизмерен план общо взето знаем как да чистим- бършим прах, мием пода....понякога се налага и да пребоядисаме. Но в духовен план, да чистим мислите, съзнанието, душата - това е тежък духовен труд и честно казано, аз съм имала нужда от помощ. От насоки, но Господ чува и помага.
С моя аналитичен ум (на светски език- Дева съм, при това  Меркурий ми съвпада с Плутон), на православен език- това е един от талантите, с които Бог ме е пратил на Земята) се замислям за духовния отпадък.....щото нали в нашия физически свят има боклук. Е, в духовния, би следвало също да има.
На лозата нали й се отрязват клонките, дето не дават плод? (Ама и тях ползваме- за огрев, примерно )
Значи ние трябва да даваме плод. Богоугоден. Иначе, отпадаме. Не плодоносим ли, отпадаме.
Според мен, на всеки е дадено толкова, колкото може да понесе. Истината са я виждали светиите.
Те са виждали Иисус Христос, виждали са душите на хората....
Не съм си и помисляла да искам да виждам това, което не ми се полага. С упование, вяра и смирение, Бог ни открива нужното за всеки.
Знанието е сила. С нож може да се намаже масло, но може и друго да се направи, пази Боже. Мислите ни са мощна сила. Енергия.
Думите ни- също.
Дълбоко осъзнато/изживяно от мен е това, че решаващо и от особена важност е да ги държим чисти, много строг контрол трябва да им налагаме. За нашето и общото спасение -
Точно в това можем да приложим свободната си воля. Да внимаваме над себе си : нашата реакция, постъпки, мисли във връзка с ' фона'- т.е. дадено събитие, обкръжение-душевни или недушевни предмети, с една дума: "нещо", пред което Бог ни е изправил-как да реагираме в съзвучие с Божията воля, а не да осъждаме/пожелаваме/ мамим  и пр. това  "нещо".

Бог да ви благослови!

Благодаря, дядо хаджия!

Понеже моята храна е растителна и малко млечни, може ли да пия мляко, вместо рибата?  Риби не ям.
Или да премина на соево мляко, както по време на строг пост, примерно.

Мисля, че не ние сме тези, които раздават разрешения и забрани.
Иначе има и бадемово мляко, че и кокосово..

Много благодаря за отговора   "раздават разрешение и забрани " не го разбрах. Кои сме тези ние?  А има ли вие?  Имах нужда /желание някой да сподели мнение, как чувства вижда нещата, забраните Господ ги е дал.
А за млякото, написах  най -популярносто   иначе от растителните, на мен любимо ми е мляко от динени семки, но не това е темата тук.
Ориентирах се и ми беше от полза реакцията ти и написаното от теб. Благодаря много.

Ами ти се обръщаш с въпрос към всички ние, които сме в тази тема и чакаш отговор. Аз не мисля, че ние (в тази тема) сме тези, които можем да ти го дадем- и, ако някой ти каже, че  може или не може- кой е той, че да ти казва.Нито те познава лично,нито знае подробности за теб, нито е свещеник, нито е някакъв авторитет.Мое мнение

На тази статия попаднах преди време, дано не скандализирам някой  https://dveri.bg/wydqh

Питаш ни нас дали може да пиеш мляко и след това се чудиш защо ти се отговаря, че не сме ние, които даваме разрешение и забрани. А всъщност твоя изповедник трябва да ти каже кое може и кое не може.

И понеже сме в пости очаквам ония „идиот“ или не помня как точно ме беше псевдонима отново да се „събуди“ и да ни залива със словесната си гонорея. Та в тази връзка ви моля просто не им обръщайте внимание и ги подминавайте.

Поста не е време за излишна философщина и дърдорене, а за обръщане на внимание върху самия себе си.

Леки и спасителни пости на всички!