Това с ревността не го разбирам. Децата са си наши и няма как свекърва ми да ги отнеме. 
Не разбирам и защо не трябва да позволявам на други роднини да ги целуват. Напротив, радвам се, че децата ми са обичани от близките ми хора. Не забравяйте, че един ден и ние ще станем тъщи и свекърви и едва ли ще ни е приятно собствените ни деца да ни изолират от внуците. Ние по неволя си гледаме децата предимно сами, но помощ не отказваме, особено както са двечки. Свекърва ми е разкошен човек и умира за внуците си. Непрекъснато ги гушка и целува, когато са около нея. Майка ми също много им се радва. Имам и прабаба, която обожава децата ни и всеки път се просълзява, когато й даваме да ги докосва. 
Често ме спират непознати с количката, защото искат да видят бебетата, а най-често по тях се заглеждат други дечица, които искрено им се радват. Не ми е удобно да откажа оказаното ни внимание. До сега с натрапници не съм се сблъсквала. Хората са изключитлено позитивни и аз се старая да отвръщам със същото. 
Виж целия пост
Не разбирам и защо не трябва да позволявам на други роднини да ги целуват. Напротив, радвам се, че децата ми са обичани от близките ми хора. Не забравяйте, че един ден и ние ще станем тъщи и свекърви и едва ли ще ни е приятно собствените ни деца да ни изолират от внуците. Ние по неволя си гледаме децата предимно сами, но помощ не отказваме, особено както са двечки. Свекърва ми е разкошен човек и умира за внуците си. Непрекъснато ги гушка и целува, когато са около нея. Майка ми също много им се радва. Имам и прабаба, която обожава децата ни и всеки път се просълзява, когато й даваме да ги докосва. Често ме спират непознати с количката, защото искат да видят бебетата, а най-често по тях се заглеждат други дечица, които искрено им се радват. Не ми е удобно да откажа оказаното ни внимание. До сега с натрапници не съм се сблъсквала. Хората са изключитлено позитивни и аз се старая да отвръщам със същото. 
да добавя за безпричинните разплаквания, втренчени погледи в нищото,усмивки и смях за нищо конкретно... Децата ни си идват и с памет от друг живот,и с умения да виждат неща,които ние не виждаме,и да усещат неща,които ние не усещаме. С баткото имам ясни спомени за такива моменти,които даже са ме стряскали,защото са неизвестни и някакси в първия миг плащещи за нас. След първите такива моменти просто ги приех и като имаше такива "реакции" започвах да му говоря неща от рода на "е,кой те ядоса сега... какво толкова смешно ти казаха..." Абе... пълна лудница,но да,вярвам,че те ни избират и че дълго време имат свой неизвестен свят за нас. 
Питах я пак, повтори същото (говори отдавна и то с изречения), питах какво прави човекът, каза ми чака! После се ухили и каза, че ще спи с човека и се тръшна в леглото! Бебето и то все върти глава към на кака си леглото, но аз мислех, че е заради играчките на него. Но може и нещо друго да виждат, знам ли.... Беба започна много да се смее и да гука, но и тя има такива кризи с внезапен рев докато спи. 